Анскар I (Ивреа)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Анскар I (на италиански: Anscario I, Anscar; † ок. март 902 г.) е първият маркграф на Ивреа от 888 г. до смъртта си. От 877 или 879 г. той е граф на Уш (Oscheret) в Бургундия, родоначалник на династията Анскариди, известна като Иврейска династия.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

За Анскар съществува документация от 879 до 899 г. Той произхожда от знаменит бургундски род и е родоначалник на маркграфовете на Ивреа, които се появяват в Италия след кризата, настъпила след разпадането на Франската империя и които имат видно място в размирните събития от ранните години на Средновековното кралство Италия, на което дават и крал – Беренгар II (950 – 962).

Произходът и родословието на семейството на Анскар I все още не са напълно ясни. Според последните проучвания той е син на графа на Лангър Амедей († след 827 г.), който е женен за сестрата на граф Ламберт I от Нант. Граф Ламберт I пристига в Италия около 863 г. и е баща на Гуидо I Сполетски (841 – 868), и предшественик на бъдещия покровител на Анскар в Италия – крал Гуидо II (889 – 894). Анскар има роднински връзки с крал Гуидо II, но не му е брат, както дълго време се счита въз основа на грешна интерпретация на пасаж от Луитпранд. Анскар е брат на Фулк Почтени († 17 юни 900), архиепископ на Реймс, който помага на Каролингите във Франция и на Гуидо от Уш, загинал в битка през 889 г.

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

Анскар, който носи титлата „граф на Уш“ (Ocheret), малко селце близо до Дижон, се разгръща първо във Франция. През пролетта на 879 г. той е сред онези, които призоват Лудвиг II (Младия) да се намеси във френските дела след смъртта на Луи II (Плешиви) на 10 април 879 г.

Kъсметът започва да му се усмихва след смъртта на Карл III (Дебелия) на 13 януари 888 г., която дава воля на амбициите на властоимащите франки и италианци за покоряване на съответните кралски корони. Родствени причини карат Анскар да се свърже с Гуидо Сполетски. По всяка вероятност Аснкар е сред онези, които приветстват кандидатурата му за крал на Франция срещу Одо – граф на Париж и крал на Франция от февруари 888 г. Гуидо, осъзнал слабостта си пред съперника, насочва вниманието си към короната на Италия, която е притежавана от ок. 6 януари 888 г. от маркграфа на ФриулиБеренгар.

Анскар следва Гуидо в Италия и вероятно присъства на първата неуспешна битка, която Гуидо води с Беренгар край Бреша в края на октомври 888 г. Анскар е един от главните действащи лица на последвалата битка при река Требия през втората половина на януари 889 г., която дава на Гуидо надмощие в централно-западната част на Северна Италия. Граф Анскар, придружен от брат си Гуидо, който загива в битката, предвожда 500 мъже от Франция и, както казват, се сражава доста храбро. Компенсацията за това не закъснява. Гуидо Сполетски, след коронясването му за император от папа Формоза на 21 февруари 891 г., на което присъства и Анскар, пристъпва към пренареждане на онази част от кралството, върху която властва директно. В допълнение на вече съществуващите марки на Фриули, Тоскана и Сполето той създава две нови – Ломбардска марка с цел отбрана от Беренгар и марка Ивреа за защита на западните граници, граничещи с кралства Бургундия и Прованс, като за маркграф на последната назначава Анскар.

Точната дата на това събитие все още е неизвестна. На 21 февруари 891 г. в Рим Анскар вече се появява с титлата „маркграф“ в две грамоти, издадени от императора при ходатайството от страна на новия маркграф в полза на императрица Ангелтруде. Липсата на точна документация възпрепятства сигурното определяне на териториите на новата марка Ивреа. Тя със сигурност обхваща Пиемонт и може би част от Лигурия, като според някои в нея влизат комитетите на Акви, Алба, Асти, Бредуло, Ауриате, Торино, Ивреа, Верчели, Помбия, може би Стацона, Бургария, Ломело и вероятно някои комитети от Савона до Вентимиля.

С появата на Анскар изчезва фамилията на Супонидите, която е поддръжник на Беренгар в Пиемонт, и по-специално в Асти и Торино. Политическите обстоятелства и качествата на Анскар и неговите потомци превръщат Маркгарфство Ивреа, за разлика от марка Ломбардия, в нещо солидно и трайно, и само злополуките на Беренгар II довеждат до нейното разпадане през 945 г.

Анскар е поставен на стратегически важна позиция като пазител на проходите между Италия и Франция, изложени на опасност от провансалската страна след появата на амбициозния Лудвиг. Той се показа достоен за доверието, което му се оказва, оставайки винаги верен на Гуидо, а след смъртта му през зимата на 894 г. – и на сина му Ламберт, както по време на двете офанзиви на Арнулф Каринтийски (от нач. на 894 г. до май 894 г. и от октомври 895 г. до май 896 г.), така и по време на различни атаки на Беренгар I.

През април-март 894 г. той доблестно защитава Ивреа срещу Арнулф Каринтийски, като му пречи да си възвърне Франция, минавайки през града. Той е наречен от Ламберт „наш маркграф и верен комиций“ (marchio noster atque fidelissimus comes) в диплома, издадена на 25 юли 896 г. в полза на манастира на Бобио по негово ходатайство.

Едва след смъртта на Ламберт на 15 октомври 898 г., след края на династията на Сполетите, Анскар се сближава с Беренгар I, приема политиката му за съгласуване, става негов „върховен съветник" (summus consiliarius), придружаващ го в разузнавателното пътешествие, което маркграфът на Фриули прави в графствата в Емилия в края на 898 г. На 1 декември той ходатайства пред Беренгар I в полза на манастира на Санта Кристина от Кортелеона, както е видно от диплома, издадена на тази дата в Реджо Емилия.

В основата на това сближаване между верния поддръжник на Гуидо Сполетски и Ламберт и единствения останал крал навярно стои бракът, който синът на Анскар – Адалберт сключва с Гизла, дъщеря на Беренгар около 898 – 899 г.

Анскар вероятно поддържа връзки и със старите бургундски среди, ако за него именно става въпрос в писмо на папа Йоан IX от май 899 г., където заявява, че съжалява, че е допринесъл за отстраняването на епископа на Лангър Агрин ок. 896 – 897 г.

На 21 април 902 г. Анскар вече е мъртъв, тъй като синът му Адалберт е наречен „някогашен син на Анскар“ (quondam Anscherii). В допълнение към това той вероятно е имал и друг син на име Амедей, идентифициран от някои с Амедей, граф на Милано между 896 и 900 г.

Наследен е от сина му Адалберт I († 923).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Wickham, Chris. Early Medieval Italy: Central Power and Local Society 400 – 1000. MacMillan Press: 1981. Medieval Lands Project