Анскар I (Ивреа)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анскар I
граф на Уш
Atto Anscario.jpg
Анскар I. Емануеле Тезауро, Del regno d'Italia sotto i Barbari, 1664 г.
Управление891901
Наследилникого
НаследникАдалберт I
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
ПотомциАдалберт I
Гвидон III

Анскар I (на италиански: Anscario I, Anscar; * 860, † ок. март 902) е първият маркграф на Ивреа от 888 г. до смъртта си. От 877 или 879 г. е граф на Уш в рамките на Херцогство Бургундия и родоначалник на династията на Анскаридите, известна и като Иврейска династия.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

За Анскар съществува документация от 879 до 899 г. Той произхожда от знаменит бургундски род и е родоначалник на маркграфовете на Ивреа. Те се появяват в Италия след кризата, настъпила след разпадането на Франкската империя и имат видно място в размирните събития от ранните години на Средновековното кралство Италия, на което дават и крал – Беренгар II (950 – 962).

Произходът и родословието на семейството на Анскар I все още не са напълно ясни. Според последните проучвания той е син на графа на Лангър Амадей († сл. 827), който е женен за сестрата на граф Ламберт I от Нант. Граф Ламберт I пристига в Италия около 863 г. Той е баща на Гвидо I Сполетски († декември 894) и предшественик на бъдещия покровител на Анскар в Италия – херцог Гвидо II († ок. 883). Анскар има роднински връзки с Гвидо II, но не му е брат, както дълго време се е считало въз основа на грешна интерпретация на пасаж от Луитпранд.

Анскар е брат на Фулк Почтени († 17 юни 900) – архиепископ на Реймс, който помага на Каролингите във Франция и на Гвидо от Уш, загинал в битката на река Требия през 889 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Граф на Уш[редактиране | редактиране на кода]

Анскар, който носи титлата „Граф на Уш“ (Ocheret) – малко селце близо до Дижон, се разгръща първо във Франция. През пролетта на 879 г. той е сред онези, които призоват Лудвиг II (Младия) да се намеси във френските дела след смъртта на Луи II Плешиви на 10 април 879 г.

Kъсметът започва да му се усмихва след смъртта на Карл III Дебели на 13 януари 888 г., която дава воля на амбициите на властоимащите франки и италианци за покоряване на съответните кралски корони. Родствени причини карат Анскар да се свърже с Гвидо II Сполетски. По всяка вероятност Аснкар е сред онези, които приветстват кандидатурата му за крал на Франция срещу Одо – граф на Париж и крал на Западното франкско кралство от февруари 888 г. Гвидо, осъзнал слабостта си пред съперника, насочва вниманието си към короната на Италия, която от ок. 6 януари 888 г. е притежание на маркграфа на Фриули и крал на Италия Беренгар I (* ок. 840, † 7 април 924).

Анскар следва Гвидо II в Италия и вероятно присъства на първата неуспешна битка, която Гвидо води с Беренгар I край Бреша в края на октомври 888 г. Анскар е един от главните действащи лица на последвалата битка при река Требия през втората половина на януари 889 г., която дава на Гвидо надмощие в централно-западната част на Северна Италия. Граф Анскар, придружен от брат си Гвидо от Уш, който загива в битката, предвожда 500 мъже от Франция и, както казват, се сражава доста храбро. Компенсацията за това не закъснява. Гвидо II Сполетски, след коронясването му за император от папа Формоза на 21 февруари 891 г., на което присъства и Анскар, пристъпва към пренареждане на онази част от кралството, върху която властва директно. В допълнение на вече съществуващите марки на Фриули, Тоскана и Сполето той създава две нови – Ломбардска марка с цел отбрана от император Беренгар I и Марката на Ивреа за защита на западните граници, граничещи с кралства Бургундия и Прованс, като за маркграф на последната назначава Анскар. Точната дата на това събитие е все още неизвестна.

Маркграф на Ивреа[редактиране | редактиране на кода]

На 21 февруари 891 г. в Рим Анскар вече се появява с титлата „маркграф“ в две грамоти, издадени от императора при ходатайството от страна на новия маркграф в полза на императрица Ангелтруде. Липсата на точна документация възпрепятства сигурното определяне на териториите на новата Марка Ивреа. Тя със сигурност обхваща Пиемонт и може би част от Лигурия, като според някои в нея са влизали графствата на Акуи, Алба, Асти, Бредуло, Ауриате, Торино, Ивреа, Верчели, Помбия, може би Стацона, Бургария, Ломело, и вероятно някои графства от Савона до Вентимиля.

С появата на Анскар изчезва фамилията на Супонидите, която е поддръжник на Беренгар I в Пиемонт, и по-специално в Асти и в Торино. Политическите обстоятелства и качествата на Анскар и неговите потомци превръщат Маркграфство Ивреа, за разлика от Марка Ломбардия, в нещо солидно и трайно, и само злополуките на Беренгар II довеждат до нейното разпадане през 945 г.

Анскар е поставен на стратегически важна позиция като пазител на проходите между Италия и Франция, изложени на опасност от провансалската страна след появата на амбициозния Лудвиг II. Той се показа достоен за доверието, което му се оказва, оставайки винаги верен на Гуидо, а след смъртта му през зимата на 894 г. – и на сина му Ламберт, както по време на двете офанзиви на Арнулф Каринтийски (нач. на 894 – май 894 г. и октомври 895 г. – май 896 г.), така и по време на различни атаки на Беренгар I.

През април-март 894 г. той доблестно защитава Ивреа срещу Арнулф Каринтийски, като му пречи да си възвърне Франция, минавайки през града. Той е наречен от Ламберт „наш маркграф и верен комиций“ (marchio noster atque fidelissimus comes) в диплома, издадена на 25 юли 896 г. в полза на Манастира на Бобио по негово ходатайство.

Едва след смъртта на Ламберт на 15 октомври 898 г., след края на династията на Сполетите, Анскар се сближава с Беренгар I, приема политиката му за съгласуване, става негов „върховен съветник" (на лат. summus consiliarius), придружаващ го в разузнавателното пътуване, което маркграфът на Фриули прави в графствата в Емилия в края на 898 г. На 1 декември той ходатайства пред Беренгар I в полза на манастира на Санта Кристина от Кортелеона, както е видно от диплома, издадена на тази дата в Реджо Емилия. В основата на това сближаване между верния поддръжник на Гвидо II Сполетски и Ламберт и единствения останал крал навярно стои бракът, който синът на Анскар – Адалберт сключва с Гизла, дъщеря на Беренгар около 898 – 899 г.

Анскар вероятно поддържа връзки и със старите бургундски среди, ако за него именно става въпрос в писмо на папа Йоан IX от май 899 г., където заявява, че съжалява, че е допринесъл за отстраняването на епископа на Лангър Агрин ок. 896 – 897 г.

Смърт и наследство[редактиране | редактиране на кода]

На 21 април 902 г. Анскар вече е мъртъв, тъй като синът му Адалберт е наречен „някогашен син на Анскар“ (на лат. quondam Anscherii). В допълнение към това той вероятно е имал и друг син на име Амадей, идентифициран от някои с Амадей – граф на Милано между 896 и 900 г.

Наследен е от сина си Адалберт I († 923).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • ((en)) Wickham, Chris. Early Medieval Italy: Central Power and Local Society 400 – 1000. MacMillan Press: 1981. – 1100.htm#_Toc145061938 Medieval Lands Project
  • ((it)) M. G. Bertolini, „ANSCARIO“, в Dizionario Biografico degli Italiani, Vol. III, Roma: Istituto della Enciclopedia italiana, 1961
  • ((it)) René Poupardin, I regni carolingi (840-918), v «Storia del mondo medievale», vol. II, 1999, pp. 583–635
  • ((fr)) Généalogie Anschaire I d'Ivrée