Баня (област Пазарджик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Баня (Област Пазарджик))
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Баня.

Баня
Центърът на Баня с паметника на Поп Грую Бански и читалището „Пробуда“
Центърът на Баня с паметника на Поп Грую Бански и читалището „Пробуда“
Общи данни
Население 688 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 705 (НСИ)
Землище 34.017 km²
Надм. височина 520 метра m
Пощ. код 4523
Тел. код 03536
МПС код РА
ЕКАТТЕ 2717
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Панагюрище
Никола Белишки
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Баня
Стоян Ножделов
(независим)
Баня в Общомедия
Иван Проданов – кмет на Баня (2011 г.)

Баня е село в Южна България. То се намира в община Панагюрище, област Пазарджик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Баня се намира в планински район. То лежи в Същинска Средна гора, в т. нар. Бъта-Банската котловина. През селото тече Банска Луда Яна, която се влива в река Панагюрска Луда Яна. Съседни населени места са: гр. Панагюрище (общ. център на 11 км) и село Бъта на 4 км (по течението на Банска Луда Яна). На югозапад от селото се намира връх Букова могила (974 м надм. вис.).

Село Баня (Панагюрско) е с богата история. То съществува от времето на траките. Открита е гробница на тракийски владетел, изложба от която може да се види в кметството. Родно място е на вдъхновителя на въстаниците от Априлското въстание Поп Груйо Бански и неговите съратници Атанас Калоянов и Стоян Каролеев.

В селото има читалище, библиотека, детска градина и основно училище. С изключителната си природа, минералните извори, закрит и открит минерални басейни, хотел, ресторант и механа, село Баня предлага отлични условия за отдих и развлечения. Населението е християнско – има две църкви и малък параклис със стари и красиви стенописи.

История[редактиране | редактиране на кода]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Баня са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 -
1946 -
1956 -
1965 -
1975 -
1985 -
1992 -
2001 -
2011 -

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 705 100.00
Българи 687 97.44
Турци
Цигани
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 18 2.55

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В центъра е издигнат паметник на поп Груйо Бански. Отворена за посещения е неговата къща музей. По живописна пътека може да се посети местността Калето, където има останки от древноримска крепост. Там по време на османското владичество населението е намирало убежище. Сьщо така има и римски път по който все още се виждат павета. Характерени за землището на селото са стари дъбови и букови гори, рядко срещаният червен камък и стотиците декари с трайни овощни насаждения – вишна и синя слива.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Възстановка „Заклятието на Оборищенци“ – РК „Традиция“ с. Баня – пред. Ангел Вранчев
  • Тодоровден
  • Киноложка изложба с представяне на ловни породи кучета-съдия Митю Точев
  • Света троица
  • Плувно лято
  • Екопътека Дуродан

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Баня

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.828.
  2. ((bg))  „Справка за населението на село Баня, община Панагюрище, област Пазарджик, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 23 юни 2017.
  3. ((en))  „The population of all towns and villages in Pazardžik Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 23 юни 2017.
  4. ((en))  „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 23 юни 2017.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България