Бернардин II Савойски-Ракониджи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Бернардин.

Бернардин II Савойски-Ракониджи
Граф на Ракониджи и Панкалиери
Bernardino II di Savoia Racconigi.jpg
Управление15821605
НаследникПоследен
Лични данни
Роден
около 1540 година
Починал
4 ноември 1605 година (65 г.)
Други титлиГосподар на Теждероне, Мотуроне, Бардже, Кавур и Вилафранка
Капитан на Стрелците на Херцогските телохранители
РелигияКатолик

Отличия
Семейство
ДинастияСавоя-Ракониджи
БащаФилип Савойски-Ракониджи
МайкаПаола Коста ди Бене
БракИзабела Грийе дьо Помие
Потомциняма
ГербCoat of arms of the House of Savoy.-racconigi.png

Бернардин II Савойски-Ракониджи, нар. Монсиньор на Ракониджи (на италиански: Bernardino II di Savoia-Racconigi, soprannominato Monsignor di Racconigi; * ок. 1540 в Торино, Савойско херцогство, † 4 ноември 1605 в Ракониджи, пак там), е граф на Ракониджи и Панкалиери (1581 – 1602), инвеститура с Теджероне[1] (12 януари 1582) заедно с брат си Йоан Батист, инвеститура с Кавур и Вилафранка (13 февруари 1583), господар на Бардже (от 1591), господар на Мотуроне[2] (от 1599), инвеститура с Теджероне (9 юни 1598, но го преотстъпва), Рицар на Висшия орден на Светото Благовещение (25 март 1569), Капитан на Стрелците на Херцогските телохранители (от април 1564).

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Бернардин е син на Филип Савойски-Ракониджи (* ок. 1510, † септември 1581) – господар (синьор) на Ракониджи и Милябруна[3] с ½ Панкалиери и Кастелрайнеро,[4] граф на Панкалиери и на съпругата му – благородничката Паола Коста ди Бене от господарите на Мирадоло.[5]

Има четири братя и пет сестри:

  • Йоланта
  • Франциск († 15 октомври 1571 заради раните в битката при Лепанто), паж на Краля на Испанския Филип II, след това се качва на испанска галера и развива военна кариера
  • Амадей Лудвиг († 12 септември 1571), свещеник, титуляр на Оратория на Св. Мария до Ракониджи (9 март 1562), прокурор на баща си за събирането на суми от ковчезниците на Франция (12 септември 1571)
  • Филиберт († 1585 в Сарагоса, Испания), рицар на Ордена на Св. Маврикий и Св. Лазар (25 февруари 1573), комендант (11 април 1574), заедно с брат си Йоан Батист придружава херцог Карл Емануил I в Испания за сватбата му с инфанта Каталина
  • Бона († сл. 6 февруари 1606)
  • Клавдия († 1617 в Торино)
  • Луиза
  • Октавия
  • Йоан Батист (* 1549, † 10 май 1585 в Сарагоса, Испания), свещеник, титуляр на Ораториума на Св. Мария в Ракониджи, абат на Сан Бениньо (от 1581), апостолски протонотариус и посланик в Рим (през 1582), напуска църковната кариера (1582); инвеститура с Теджероне (12 януари 1582), маркиз на Теджероне (20 юни 1583), маркиз на Киуза (Ла Клюз) (20 юли 1583), Somiglier de corps (1583), рицар на Висшия орден на Светото Благовещение (1585). Заедно с брат си Филиберт придружава херцог Карл Емануил I в Испания за сватбата му с инфантата Каталина

Има и една полусестра – Вероника, припозната от баща му на 26 септември 1603 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1559 г. заедно с баща си и чичо си Клавдий Бернардин (наричан „Монсиньор на Кавур“) отива в Париж на сватбата на савойския херцог Емануил Филиберт Савойски с Маргарита дьо Валоа. На връщане остава в Ница поне до май 1561 г., където му е даден военен гарнизон.

През 1561 г. придружава баща си в долините на валденсите за преговори с тях, които водят до Споразумението от Кавур (Convenzione di Cavour), с което херцог Емануил Филиберт Савойски признава на валденсите правото публично и свободно да изповядват своето вероизповедание в границите на някои общности на Вал Пеличе.

През септември същата година Бернардин се представя на кардинал Карл Боромео в Рим, който го приема добре.

През април 1564 г. става капитан на Стрелците на гвардията за охрана на Кралския дворец в Торино.

През 1566 г. Савойският херцог го праща в Унгария начело на 11 военни батальона в подкрепа на Императора на Свещената Римска империя срещу Османската империя. На 11 юли Бернардин пристига във Виена, където остава поне до ноември и след приключването на кампанията, в която не участва поради болест.

През март 1567 г. е в Торино, където присъства на кръщенето на малкия принц на Пиемонт Карл Емануил.

На 25 март 1569 е провъзгласен за Рицар на Висшия орден на Светото Благовещение. От своя братовчед Савойския херцог получава по-нататъшни малки феодални владения с големи приходи от тях.

През 1571 г. херцог Емануил Филиберт му поверява командването на савойския контингент, който трябва да участва в обсадата на Тунис.

В началото на 1572 г. Бернардин е в Мадрид, а през 1573 г. е в Тунис под командването на Дон Хуан Австрийски.

През 1574 г. е назначен начело на двора, създаден тогава за младия принц на Пиемонт Карл Емануил. През този период влиянието на Савоя-Ракониджи върху двора в Торино е значително. През 1575 г. Бернардин II заедно с брат си Клавдий е част от Регентския съвет в помощ на Принца на Пиемонт по време на отсъствието на херцог Емануил Филиберт.

На 30 август 1580 г. Савойски херцог става Карл Емануил I и ролята на Бернардин и на съпругата му Изабела дьо Грийе (гувернантка на принца след смъртта на Мария Гонди през април 1580 г.) нараства още повече заедно с профренската фракция в двора, ръководена от тях в опозиция на происпанската начело с адмирал Андреа Прована ди Лейнѝ. Дълги години Бернардин е фаворит на херцога.

През септември 1581 г. умира баща му Филип и Бернардин става негов наследник под името Бернардин II.

1582 г. слага временен край на блестящата политическа кариера на Бернардин II. В подкрепа на съюза на Савойското херцогство с Кралство Франция, ръководено от крал Анри III, той убеждава херцог Карл Емануил I Савойски да се омъжи за френската принцеса Кристина Лоренска, влизайки в тесен съюз с Херцозите на Гиз (начело на католическата фракция във френския двор). За да стори това обаче херцогът иска френската подкрепа за превземането на Женева, която така и така не идва. Бернардин II на два пъти се опитва да превземе неуспешно града, което води до криза на профренската фракция в савойския двор заедно с нарастването на влиянието на происпанската фракция начело с Прована ди Лейни. Предвид нестабилното положение на Бернардин II в двора той взема решение да го напусне. Белег за разрива в отношенията е и решението на Савойския херцог от 21 октомври 1584 г. да продаде двореца на Бернардин II в Торино (днешен Палат Киаблезе).

От 1584 г. до 1597 г. Бернардин II живее в семейното владение в Ракониджи, занимавайки се с управление на семейните феоди. Там широко използва местния замък, където създава свой малък двор, обграждайки се с влиятелни лица, обогатяващи града с вили и дворци. През 1600 г. той прави забележително дарение за изграждането на местната църква на Св. Рох (Chiesa di San Rocco) на пътя към Кавалермаджоре, и започва работа по разширяването на Доминиканския манастир в Ракониджи, завършен през 1604 г. Той също така се ангажира с развитието на местната копринена индустрия, широко популяризирана от баща му.

Бернардин II се връща в Торинския двор за важни церимонии, но присъствието му там е формално. През 1588 г. напр. той дори не е осведомен за подготвяната инвазия на Маркграфство Салуцо.

На 6 ноември 1597 г. обаче ситуацията за Бернардин II се променя със смъртта на херцогиня Каталина: той се завръща в Торино като част от Регентския съвет за управление на Савойското херцогство по време на отсъствието на херцог Карл Емануил I. След завръщането си в Торино херцогът започва отново да му поверява важни задачи: през 1598 г. напр. той отвежда децата на херцога в Мондови далече от чумната епидемия в Торино. Дворът на Бернардин II започва отново да привлича влиятелни лица като органиста и композитора Клаудио Меруло, който през 1604 г. му посвещава „Втора книга от магдригали на 5 гласа“ (Secondo libro de’ madrigali a cinque voci).

В завещанието си от 1605 г. херцог Карл Емануил I изисква Бернардин II да е част от Регентския съвет в помощ на младия принц Виктор Амадей I. Бернардин II обаче умира в Ракониджи на 4 ноември 1605 г. и понеже е бездетен и всичките му братя са починали без наследници, титлата му изчезва. Погребан е в църквата „Слуги на Дева Мария“ (Servi di Maria) в Ракониджи, но през 20 век тялото му и това на съпругата му са препогребани по нареждане на крал Виктор Емануил III в параклиса на Кралския замък в Ракониджи. Вдовицата му Изабела дьо Грийе урежда наследството на Савоя-Ракониджи да бъде дадено на херцог Карл Емануил I, но запазва ползването на замъка в Ракониджи до смъртта си, както и богата пенсия. През 1625 г., след смъртта на маркизата, замъкът става херцогска собственост и е предназначен за клона Савоя-Каринян в лицето на принц Томас Франциск Савойски-Каринян.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

∞ 9 февруари 1577 в Раониджи френската благородничка Изабела Грийе дьо Помие (* 1552, † 1625), маркиза на Ла Клюз,[6] дъщеря на Никола Грийе – граф на Сен Рике[7] и съпругата му Мария Гонди[8] – леля на Бернардин II (която овдовява и се омъжва за чичо му Клавдий през 1573). Двойката е бездетна.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Теджероне (Tegerone) е подселище на град Пойрино в регион Пиемонт, Северна Италия.
  2. Мотуроне (Motturone) е местност близо до градчето Кавалермаджоре в регион Пиемонт, Северна Италия.
  3. Милябруна (Migliabruna) е подселище на днешния град Ракониджи в регион Пиемонт, Северна Италия
  4. Кастелрайнеро (Castel Rainero) е днешно подселище на град Панкалиери и на село Ломбриаско в Регион Пиемонт, Северна Италия.
  5. Мирадоло (Miradolo) е местност до градчето Сан Секондо ди Пинероло, Северна Италия.
  6. Ла Клюз (La Cluse) е подселище на община льо Деволю (Le Dévoluy) в деп. Отз Алп, регион Прованс-Алпи-Лазурен бряг, Франция.
  7. Замъкът на Помие (Château de Pommier) е замък в община Сен Мартен дю Мон в деп. Ен в регион О дьо Франс, а Сен Рике (Saint-Riquier) е село в деп. Сом, регион О дьо Франс, Франция.
  8. Andrea Merlotti. Maria Gondi. // Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 57. 2001. Посетен на 1 октомври 2020. (на италиански)
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Bernardino II di Savoia-Racconigi“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​