Беседа:Кръсте Мисирков
Цитати[редактиране на кода]
По отношение на цитата от "За македонцките работи": "Ние говорим български език и ние вярваме, че да сме българи е нашата сила; Бъдещето на Македония е в духовния съюз на българите от Македония; Македонските славяни считат себе си за българи; Голяма част от населението се определя като българи; Всички говореха, че македонците са българи" има ли възможност да се посочи страница в "За македонцките работи"? Мисля, че идеята на тази книга се предава малко неточно. Не можем да отричаме факта, че в нея К.М. се изявява като македонист и пропагандира македонизма. Дори и да признава, че дотогава македонците се били възприемани като българи. Това, което обаче следва да се уточни и подчертае, е че Мисирков се отказва впоследствие от тези си идеи и макар и да има още колебания, "бащата на македонската нация" в по-голямата си част от своето творчество и дейност е убеден българин.--Simin 17:54, 26 януари 2007 (UTC)
- Това е превод от английската уикипедия и няма начин да се посочи страница от "За македонцките работи". Статията ще придобие по-голяма неутралност, ако се напише раздел и за македонската гледна точка. Аз не съм експерт по тези въпроси, но ще се радвам, ако има някой, който да провери фактите.--Бърков 20:54, 26 януари 2007 (UTC)
Добре е, че има такава статия. Но относно цитата, просто не мога да го намеря в "За македонцките работи". Като знам насочеността на книгата, предполагам, че точно в нея този пасаж не съществува.--Simin 11:25, 27 януари 2007 (UTC)
- Всъщност има изненадващи неща в тази книга - например, Мисирков пише, че Илинденско-Преображенското въстание е българска работа, а ВМОРО - българска организация. Изглежда, че в Македония се представя доста едностранчиво цялата книга и някои неща се премълчават. По тази причина мисля, че е добре да има статия за книгата. Написах една чернова и ще се радвам да чуя коментари. Статията е тук: За_македонцките_работи Tropcho 20:26, 29 януари 2012 (UTC)
- Не съм чел "За македонцките работи", но ти за всички цитати ли говориш или само за определени?--Бърков 11:40, 27 януари 2007 (UTC)
- Само за този, който посочих горе: Ние говорим български език и ние вярваме..."--Simin 11:46, 27 януари 2007 (UTC)
- Krste Misirkov wrote in "On Macedonian Matters": "...We speak Bulgarian language and we believed with Bulgarians is our strong power...The future of Macedonia is spiritual union of the Bulgarians in Macedonia... The Macedonian Slavs are called Bulgarians...The biggest part of the population are called Bulgarians... All spoke that Macedonians are Bulgarians..." Това пише в английската версия. Така съм го превел. Не знам дали наистина са написани в "За македонцките работи". --Бърков 13:18, 27 януари 2007 (UTC)
- Само за този, който посочих горе: Ние говорим български език и ние вярваме..."--Simin 11:46, 27 януари 2007 (UTC)
- Ето тук е "За македонцките работи" и онлайн, където също търсих. Взможно е този цитат да е от някъде другаде, но не мисля, че е от "За македонцките работи". Струва ми се, че поне докато се намери точния източник, цитатът трябва да бъде изтрит от българската и от английската статия.--Simin 18:18, 27 януари 2007 (UTC)
- Тука го има целиот оригинален текст. Видете. --MacedonianBoy 10:44, 22 януари 2009 (UTC)
А този цитат от раздел "Биография" - "няма българин, който да не се интересува от съдбата на Македония, която и днес още гние под ярема на тирана, образуват един кръжок, чиято главна цел ще бъде същата, която се предвижда в устава на македоно-одринската организация от 1900 година", ако знеш от къде е, мисля, че също е добре да се посочи източник. Ако не, ще се опитам да го намеря. (Може би у Георги Трайков "Кръсте Мисирков - една объркана личност, С. 1998).--Simin 11:51, 27 януари 2007 (UTC)
- Видях последния цитат при Иван Михайлов - ИСТИНСКИЯТ ОБРАЗ НА НЕУРАВНОВЕСЕНИЯ КР. МИСИРКОВ--Simin 11:59, 27 януари 2007 (UTC)
Не би ли следвало и в македонската статия да има абзац "Преобладаващ възглед в Република България"? Според мен подобни "проблемни" статии трябва да се правят заедно и с взаимно разбиране от двете страни. Ако то не е постигнато не виждам причина в българската версия да остане само "българският възглед" по въпроса! GOOR 23:23, 31 януари 2008 (UTC)
Кръста[редактиране на кода]
На сръбски си е сричкотворно р, което, ако ще се предава на български требва да се подведе по правилата за ръ, ър, които в случая дават Кръста - точно както го е предал и Михайлов. Винаги -ър е не в сръбски, а в българските западни диалекти (собственото му произношение е Кърсте). -- Мико (беседа) 13:36, 17 октомври 2020 (UTC)
- Никой не ти говори за гòвори (само в част от западните има само -ър, а в някои от тях има само -ръ, но това е друга тема). В този случай трябва името да бъде предавано изрично както е в дадения език, а не съгласно разни български особености - тук правилото за подвижната сричка -ър/-ръ няма как да важи. Този крив подход е и причината в У:Бг да има идиотщини като "Пекянец", при положение, че личност с такава фамилия не съществува. Да повторя, до сърбохърватското/словенското/чехословашкото произношение на сонорното р научнодоказано е най-близко нашето -ър. Оттук насетне каквито и доводи да даваш няма да са издържани. Твърдо оставам за ър като най-правдиво предаване на на сричкотворното р. Ентусиастъ (беседа) 19:38, 17 октомври 2020 (UTC)
- При предаване от сръбскш важат правилата за ър и ръ. Отворете правописния речник.-- Мико (беседа) 05:11, 18 октомври 2020 (UTC)