Васил Георгиев (писател)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Васил Георгиев.

Васил Георгиев
български писател и юрист
Васил Георгиев през 2010 г.
Васил Георгиев през 2010 г.

Роден
5 юли 1975 г. (48 г.)

Националност България
Учил вСофийски университет
Литература
ПериодОт 2005 г.
Жанроверазказ, роман
НаградиПърва награда на конкурс за къс разказ „70 години от смъртта на Йордан Йовков“ (2008)
Конкурс „Рашко Сугарев“ (2009, втора награда)
Южна пролет“ (2009, Специална награда)
„Хеликон“ (2009, номинация)
„Христо Г. Данов“ (2010, номинация)
„Хеликон“ (2011)
„Хеликон“ (2013, номинация)
„Български роман на годината“ (2014)

Васил Христов Георгиев е български юрист и писател, професор във Висшето училище по сигурност и икономика в Пловдив.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васил Георгиев е роден на 5 юли 1975 г. в София. Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 2001 г. През 2008 г. защитава докторска дисертация в областта на правото на Европейския съюз на тема „Европейският съюз в Световната търговска организация за закрила на интелектуалната собственост (ЕС и закрилата на географските означения)“[1]. От 2017 г. е доцент във Висшето училище по сигурност и икономика, а от 2022 г. – професор[2]. Работи като адвокат[3] в областта на търговското право и хоноруван преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в Нов български университет[4].

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Васил Георгиев пише кратки градски разкази, за които е характерна разнообразната тематика (от тежък ъндърграунд до социална проза), крайните настроения (от романтичен реализъм до брутален постмодерен експеримент), както и изненадващите и абсурдни сюжети и обрати.

Първият сборник с разкази на Васил Георгиев – „Будистки плаж“ (2008) е приет добре от литературната критика, а авторът е посочен като един от най-интересните автори на къси разкази от последните двадесет години [5] и като „мъдрец сред българските писатели“ [6], а книгата – като важна стъпка за развитието на българския къс разказ[7]. Сборникът е номиниран за наградата „Хеликон“ за 2009 г. и е един от фаворитите за спечелването ѝ, като в окончателното гласуване с един глас повече е предпочетен сборникът с разкази „Кратка история на самолета“ на Захари Карабашлиев.

Вторият сборник на Васил Георгиев – „Уличник. Истории на софийските улици“[8] е номиниран за Националната награда „Христо Г. Данов“ за българска книга на 2010 г.[9]. Книгата представлява сборник с най-добрите текстове на автора от списание „Една седмица в София“, в което от 2006 г. той всяка седмица представя портрета на една софийска улица.

През 2011 г. излиза третата книга на Васил Георгиев, сборникът с разкази „Деград“[10], отличен с наградата „Хеликон“. [11].

През пролетта на 2013 г. излиза първият му роман – „Апарат“, антиутопия за консуматорското общество. Романът е номиниран за наградата „Хеликон“[12]. През юни 2014 г. е удостоен с наградата на Национален дарителски фонд „13 века България“ за „Български роман на годината“ на 2014 г.[13]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Научна библиография
  • 2008 – „Европейския съюз в Световната търговска организация за защита на интелектуалната собственост (ЕС и географските означения)“ – докторска дисертация
  • 2017 – „Държавният суверенитет пред предизвикателствата на глобализацията, интеграцията и хуманитарната интервенция“, ИК „Хермес“, 2017, ISBN 978-954-26-1697-9
Белетристична библиография

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Васил Христов Георгиев Архив на оригинала от 2022-11-25 в Wayback Machine., НАЦИД.
  2. „Доц. д-р Васил Георгиев защити успешно академичната длъжност „професор“ във ВУСИ“, сайт на ВУСИ, 21 ноември 2022 г.
  3. Лора Филева, „Васил Георгиев в страната на чудесата“, в. „Капитал“, 5 март 2010 г.
  4. Преслав Ганев, „Васил Георгиев разказва... За новата си книга „Деград“, за будисткия плаж и улиците, за писането!“ (видео) Архив на оригинала от 2011-01-13 в Wayback Machine. в блога Литературата днес, 6 януари 2011 г.
  5. Милена Кирова, „Между дебюта и успеха“, рец. във в. „Култура“, бр. 15 (2542), 17 април 2009 г.
  6. Йордан Ефтимов, „Романтичен реализъм“, рец. във в. „Капитал“, 22 януари 2009 г.
  7. Борис Минков, „Будистки плаж“ Архив на оригинала от 2010-11-23 в Wayback Machine. на сайта на книжарници „Хеликон“.
  8. За „Уличник. Истории на софийските улици“ на сайта на издателство „Сиела“
  9. Вече са известни номинациите за националната награда „Христо Г. Данов“ за 2010 г.“ на сайта на Министерство на културата на Р България
  10. За „Деград“ на сайта на издателство „Сиела“
  11. Награда „Хеликон“ за 2011 г. на сайта на наградата.
  12. Награда „Хеликон“ за 2013 г. на сайта на наградата.
  13. „Апарат“ на Васил Георгиев е роман на годината“, в. „Дневник“, 14 май 2014.
  14. За „Будистки плаж“ на сайта на издателство „Жанет 45“.
  15. Людмила Габровска, „Появи се нов майстор на късия разказ“, рец. във в. „Монитор“, 14 февруари 2009 г.
  16. Людмила Габровска, „Улични“ разкази връщат в миналото“, рец. във в. „Политика“, 9 април 2010 г.
  17. Денис Коробко, „Уличник (истории на софийските улици) от Васил Георгиев като линк и многоточие“, рец. на сайта „Литературен клуб“, 14 юни 2010 г.
  18. Бойко Пенчев, „Това не е всичко“, рец. във в. „Капитал“, 16 март 2011 г.
  19. Стефан Иванов, „Бележки за Апарат, думи, произнесени на премиерата на романа „Апарат“, в. „Култура“, бр. 18 (2724), 17 май 2013 г.
  20. Катя Атанасова, „Нихилистична книга с привкус на надежда“, рец. в електронния портал „Култура“, 27 май 2013 г.
  21. Магдалена Костова-Панайотова, „Quo vadis, модерни консуматоре?“, рец. във в. „Литературен вестник“, 2013 г.
  22. Ангел Игов, „Хармония срещу Веригите“, рец. в електронно списание „Sofia Live“, 3 юли 2013 г.
  23. Александър Кьосев, Миглена Николчина, „Уроци по бавно четене“, разговор за книгата във в. „Култура“, бр. 7 (2887), 24 февруари 2017 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта