Павел Вежинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Вежинов)
Направо към: навигация, търсене
За литературната награда вижте Павел Вежинов (награда).

Никола Делчев Гугов
Псевдоним Павел Вежинов
Роден 9 ноември 1914 г.
Починал 2 декември 1983 г. (69 г.)
Професия писател, сценарист
Националност българин
Жанр белетристика, сценарий
Известни творби „Следите остават“ (1954),
„Нощем с белите коне“ (1975),
Бариерата“ (1976)
Награди Димитровска награда (1950, 1951, 1971 с колектив, 1976)
Уебсайт Страница в IMDb
Народен представител в:
VI НС   VII НС   [1]

Павел Вежинов е литературният псевдоним на българския писател-белетрист и сценарист Никола Делчев Гугов. Народен представител е в 7 Народно събрание.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Павел Вежинов е роден на 9 ноември 1914 г. в София. Израства в Драз махала. Завършва Първа мъжка гимназия.

В началото на 30-те години на ХХ век сътрудничи на изданията „Жупел“, „РЛФ“, „Щит“, „Изкуство и критика“ и др., през 1938–1944 г. следва философия в Софийския университет. През 1938 г. излиза първият му сборник разкази „Улица без паваж“, а през 1943 г. – „Дни и вечери“. Член на БКП от 1944 г.

От есента на 1944 г. участва във Втората световна война като кореспондент и главен редактор на вестник „Фронтовак“. Въплътява впечатленията си от живота на българската армия в поредица от разкази в повестите „Златан“ и „Втора рота“, като последното произведение спечелва значителна популярност и е преиздавано няколко пъти. През 1950 и 1951 г. получава Димитровска награда за фронтовите си произведения.

От 1947 до 1951 г. Павел Вежинов е заместник главен редактор на вестник „Стършел“, от 1951 г. на списание „Септември“, а от 1954 до 1972 г. работи в „Българска кинематография“ първоначално като сценарист, а по-късно и като заместник генерален директор. От 1972 г. е главен редактор на списание „Съвременник“ и член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските писатели.

Почива внезапно на 20 декември 1983 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

През 50-те и 60-те години на ХХ век Павел Вежинов издава множество криминални романи и повест, като „Следите остават“ (1954), „Произшествие на тихата улица“ (1960), „Човекът в сянка“ (1965), „Прилепите летят нощем“ (1969), а също и пътеписи от участието на българските олимпийци по света – „Знамена по стадионите“ (1950), „На Олимпиада в Хелзинки“ (1953), „До Мелбърн по въздух и море“ (1957). Самият той е председател на боксовата секция.

Павел Вежинов е първият наш писател от новото време, който се обръща към фантастиката. Още през 1956 г. пише сатиричната гротеска „Историята на едно привидение“, а през 1965 г. разказите „Сините пеперуди“ и „Моят пръв ден“, които през 1968 г. са включени в едноименния сборник. През 1973 г. излиза романът „Гибелта на Аякс“. Винаги го е вълнувала фантазията като притча, иносказание и затова неговите фантастични разкази и повести се родеят с фентъзито, а не с научната фантастика.

През 1963 г. излиза сборникът „Момчето с цигулката“, който бележи нов, по-различен етап в творчеството му, обръщайки се към морално-психологическите проблеми на съвремието. Следват „Дъх на бадеми“ (1966), „Звездите над нас“ (1966), „Малките приключения“ (1970), „Малки семейни хроники“ (1979) и „Аз съм атомна“ (1981).

Романът „Нощем с белите коне“ (1975) се появява първоначално в сп. „Септември“ и още фразата в началото „лъвът си личи и по ноктите“, подсказва, че това ще е не само нов успех, но и синтез на натрупания опит. Още не е заглъхнал шумният успех, когато се появява повестта „Бариерата“ (1976), за която същата година получава отново Димитровска награда. И през всяка следваща година печата още по-силни произведения – „Белият гущер“ (1977), „Синият камък“ (1977), „Езерното момче“ (1979).

Последният завършен роман на Павел Вежинов е „Везни“ (1982), който продължава същия кръг от философско-психологически проблеми и в който са синтезирани размислите на твореца за човешкото битие, проблемите на личността и тезите за „първоначалността на живота“. А последната новела „Дълъг летен ден“ се появява в списание „Съвременник“ (кн. 3 от 1983 г.) малко преди смъртта му. Романът "Долината на светулките" остава недовършен.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Избрани произведения[редактиране | редактиране на кода]

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

Повести[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

Филмови сценарии[редактиране | редактиране на кода]

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Николов, Минко. Павел Вежинов: Лит.-крит. очерк / София: Български писател, 1959, 100 с., 1 л. : портр. ; 18 см
  • Василев, Михаил. Литературно-критически етюди. – София: Народна младеж, 1969.
  • Василев, Михаил. Павел Вежинов и естетическите търсения в съвременната българска белетристика : дисертация, защитена 1971 СУ, Факултут Славянски филологии. 260 стр. + 16 стр. автореферат
  • Зарев, Пантелей. Литературни портрети: Павел Вежинов, Андрей Гуляшки, Камен Калчев и Богомил Райнов. – С: Български писател, 1974, 179 с.
  • Свиленов, Атанас. Събеседници : Интервюта с български писатели / Атанас Свиленов. - София : Бълг. писател, 1975. - 319 с. (При Павел Вежинов, с. 70-123)
  • Вежинов, Павел. Методично-библиографски материали. / Силистра, Окръжна библиотека, 1978, 46 с.
  • Узунова, Румяна - Павел Вежинов. Литературно-критически очерк /. С. Български писател, 1980; 196 с. : с ил.
  • Ничев, Боян. Белетристиката на Павел Вежинов / /В: Критика и литературна история. – София, Български писател, 1980 – с.145-173 
  • Игов, Светлозар. Павел Вежинов. Творчески портрет / С. Народна просвета, 1990, 119 с. : с ил., портр. 
  • Балчева, Евелина. Трагедията на „отчуждения“ разум („Белият гущер“ на Павел Вежинов). // Литературна мисъл, 1983, кн. 9, с. 56-70.
  • Балчева Евелина. Романът на Павел Вежинов „Нощем с белите коне“. // Литературна мисъл, 1984, кн. 5, с. 11-31.
  • Книга за Павел Вежинов. Състав. и ред. [с предг.] Свиленов, Атанас; Делчева-Вежинова Павлина, С. Университетско издателство, 2014; с. 446. 
  • и мн. други в самостоятелни издания, списания, вестници, електронни сайтове.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 319.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за