Виктор Бабеш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Виктор Бабеш
румънски лекар, бактериолог
Victor Babes.jpg
Виктор Бабеш (1854–1826)
Роден
Починал
Националност Флаг на Румъния Румъния
Семейство
Съпруга Йозефина Торма
Деца Мирча Бабеш
Виктор Бабеш в Общомедия

Виктор Бабеш (на румънски: Victor Babeș; роден на 28 юли 1854, Виена, починал на 19 октомври 1926, Букурещ) е румънски лекар, бактериолог, професор и академик. Един от основоположниците на съвременната микробиология, Бабеш е автор на един от първите в света трактати по бактериология, Бактериите и тяхната роля в патоанатомията и хистологията на инфекциозните заболявания, написан съвместно с френския учен Виктор Андре Корнил през 1885.[1] През 1888 година, с изследванията си Бабеш полага основите на принципа на пасивния имунитет,[2] и няколко години по-късно формулира принципа на антибиозата.[3] Той прави ранни и значими пробиви в изследването на бяса, проказата, дифтерията, туберкулозата и други инфекциозни заболявания. Открива и повече от 50 неизвестни патогена и предвижда нови методи на борба с бактериите и гъбичките.[4] Бабеш въвежда ваксинацията против бяс и основава серотерапията в Румъния.[1]

На негово име са кръстени Университет Бабеш–Бояй в Клуж-Напока и Университет по медицина и фармация „Виктор Бабеш“ в Тимишоара.

Произход и семейство[редактиране | редактиране на кода]

Виктор Бабеш е роден в семейството на Винсентиу Бабеш и София Голдшнайдер.[5] Баща му е румънски магистрат, учител, журналист и политик от областта Банат, един от член-съоснователите на Румънското академично общество (22 април 1866) и председател на Историческия отдел на Румънската академия (1898–1899).[6] Един от хората, добили значимост с борбата си за правата на румънците в Трансилвания, Винсентиу Бабеш е председател на Румънската национална партия. Виктор има сестра Алма и по-малък брат Аурел, който става химик и работи заедно с Виктор в Букурещкия институт. Синът на Аурел, Аурел Бабеш – младши, също е лекар и е известен с откритието си на скрийнингов тест за диагностициране на рак на маточната шийка.

Виктор Бабеш е женен за Йозефина Торма, с която имат един син, Мирча.[5]

Обучение[редактиране | редактиране на кода]

В детството си Виктор Бабеш е бил привлечен от поезията, музиката и особено литературата, както и от спортовете, естествознанието и театъра. Започва да учи театрално изкуство в Будапеща, но смъртта на сестра му Алма от туберкулоза, докато е още дете, го кара да изостави театъра и да се запише да учи медицина.[6] Посещава Факултета по медицина в Будапеща и Виена. Получава докторска степен по медицина във Виена през 1878 година. През 1881 година печели стипендия, за да посети Париж и Берлин, където работи с някои от водещите учени за времето си: Корнил, Пастьор, Вирхов, Кох и други.[6] До 1886 година продължава обучението си при преподаватели от Мюнхен, Хайделберг и Страсбург.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Бабеш пред Университета „Бабеш–Бояй“ в Клуж-Напока
Марка в чест на 125-годишнината на Националния институт „Виктор Бабеш“

Бабеш започва научната си кариера като асистент в Лабораторията по патоанатомия в Будапеща (1874–1881). През 1885 е избран за професор по хистопатология във Факултета по медицина в Будапеща. Същата година открива нов вид паразитни спорозои по кърлежите, наречени Babesia в негова чест (от семейство Babesiidae), които причиняват рядката и тежка болест, наречена бабезиоза. По-късно през същата година публикува първия трактат по бактериология в света, в който негов съавтор е Корнил.[7]

Изследователските усилия на Бабеш се простират над широк кръг теми от науката. Той е първият, който демонстрира наличието на туберкулозни бацили в урината на заразените пациенти. Също така открива клетъчни продукти в заразени с бяс нервни клетки.

Заради значението си при диагностициране, те били кръстени на него („тела на Бабеш-Негри“). Виктор Бабеш е застъпник на морфопатологичната концепция за инфекциозния процес, и за синтеза между бактериологията и патологичната анатомия. На Бабеш се приписва първият рационализиран модел на термостата[3] и някои методи за оцветяване на бактерии и гъбички в хистологичните препарати и култури.

От 1887 до 1926 година Виктор Бабеш е професор по патоанатомия и бактериология в Медицинския факултет в Букурещ. Отново през 1887, със закон № 1197, е основан Институтът по бактариология и патология, чийто председател става Бабеш, и който впоследствие приема да носи неговото име. През 1889 Бабеш е избран за член-кореспондент на Румънската академия на науките, от 1893 година – е и пълен академик.

През 1900 година, Бабеш основава Букурещкото анатомическо общество, което се занимава с клинични изследвания по анатомия.[8] През 1913 приготвя ваксина против холера, за да се пребори с епидемията от холера, избухнала сред румънската армия по време на кампанията срещу България през Междусъюзническата война. Между 1916 и 1918 година той продължава да приготвя биологични препарати, оставайки в територията, окупирана от Централните сили. През 1919 година е назначен за професор в Университета в Клуж (днес Университет „Бабеш–Бояй“), основан малко преди това през същата година.

Виктор Бабеш въвежда в Румъния ваксинацията против бяс, едва три години след откриването ѝ от Луи Пастьор. Смятан е за втория специалист по бяс в света след Пастьор и баща на серумната терапия (серотерапия), предтеча на модерната имунология. Работите му имат силно влияние и над ветеринарната медицина, особено що се отнася до профилактиката и серумните медикаменти. Бабеш приготвя противодифтериен серум и провежда задълбочени изследвания над болести като пелагра, туберкулоза, коремен тиф и проказа. Публикува над 1,000 научни статии и 25 монографии в областта на микробиологията и патологията.

В признание на новаторския му принос към медицината, Виктор Бабеш е избран за член на Френската национална медицинска академия, на Международния комитет за борба с проказата, и на три пъти е носител на наградата на Френската академия на науките. Получава и титлата „рицар“ на Ордена на почетния легион.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Виктор Бабеш почива на 19 октомври 1926 в Букурещ. Гробът му е в Института „Кантакузино“ в Букурещ. [5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Biografie Dr. Victor Babes. // Dr. Victor Babes Medical Diagnostic and Treatment Center.
  2. Dan Falcan. Victor Babeş şi „Nobelul“ ratat al României. // Historia.ro.
  3. а б Catalina Coclitu. Victor Babes. // MedicalStudent.ro. 4 September 2007.
  4. Babes, parintele a 50 de microorganisme. // jurnalul.ro. 18 October 2004.
  5. а б в Victor Babeş. // Enciclopedia României.
  6. а б в Elena Solunca Moise. Mari personalităţi ale medicinei româneşti: Victor Babeş. // Curentul. 21 December 2011.
  7. Iuliu Haţieganu. Dr. Victor Babeş. // Societatea de mâine III (49–50). Cluj-Napoca, 12 December 1926.
  8. Ruxandra Melania Priminescu. Evoluţia activităţii institutelor de cercetare, reflectată în documentele fondului arhivistic naţional. // NOEMA. ICI, 2009. ISBN 973-85554-4-2.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Victor Babeș“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.