Виктор Бабеш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Виктор Бабеш
Victor Babeș
румънски лекар, бактериолог
Victor Babes.jpg
Виктор Бабеш (1854 – 1826)
Роден
Починал
19 октомври 1926 г. (72 г.)
Националност Флаг на Румъния Румъния
Научна дейност
Област бактериология, микробиология, паразитология
Образование Виенски университет
Семейство
Съпруга Йозефина Торма
Деца Мирча Бабеш
Виктор Бабеш в Общомедия

Виктор Бабеш (на румънски: Victor Babeș) е румънски лекар, бактериолог, професор и академик, един от основоположниците на съвременната микробиология. Автор на един от първите в света трактати по бактериология „Бактериите и тяхната роля в патоанатомията и хистологията на инфекциозните заболявания“, написан съвместно с френския учен Виктор Андре Корнил през 1885.[1]

През 1888 година, с изследванията си Бабеш полага основите на принципа на пасивния имунитет,[2] и няколко години по-късно формулира принципа на антибиозата.[3] Той прави ранни и значими пробиви в изследването на бяса, проказата, дифтерията, туберкулозата и други инфекциозни заболявания. Открива и повече от 50 неизвестни патогена и предвижда нови методи на борба с бактериите и гъбичките.[4] Бабеш въвежда ваксинацията против бяс и основава серотерапията в Румъния.[1]

Произход и семейство[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 юли 1854 година във Виена, Австрийска империя, в семейството на Винсентиу Бабеш и София Голдшнайдер.[5] Баща му е румънски магистрат, учител, журналист и политик от областта Банат, един от член-съоснователите на Румънското академично общество (22 април 1866) и председател на Историческия отдел на Румънската академия (1898 – 1899).[6] Баща му е сред хората, станали известни с борбата си за правата на румънците в Трансилвания, председател е на Румънската национална партия. Виктор има сестра Алма и по-малък брат Аурел, който става химик и работи заедно с Виктор в Букурещкия институт. Синът на Аурел – Аурел Бабеш младши, също е лекар и е известен с откриването си на скринингов тест за диагностициране на рак на маточната шийка.

Виктор Бабеш е женен за Йозефина Торма, с която имат син Мирча.[5]

Обучение[редактиране | редактиране на кода]

В детството си Виктор Бабеш е привлечен от поезията, музиката и особено литературата, както и от спортовете, естествознанието и театъра. Започва да учи театрално изкуство в Будапеща, но смъртта на сестра му Алма от туберкулоза, докато е още дете, го кара да изостави театъра и да се запише да учи медицина.[6] Посещава Факултета по медицина в Будапеща и Виена. Получава докторска степен по медицина във Виена през 1878 година. През 1881 печели стипендия, за да посети Париж и Берлин, където работи с някои от водещите учени за времето си: Корнил, Пастьор, Вирхов, Кох и други.[6] До 1886 година продължава обучението си при преподаватели от Мюнхен, Хайделберг и Страсбург.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Бабеш пред Университета „Бабеш–Бояй“ в Клуж-Напока
Марка в чест на 125-годишнината на Националния институт „Виктор Бабеш“

Бабеш започва научната си кариера като асистент в Лабораторията по патоанатомия в Будапеща (1874 – 1881). През 1885 е избран за професор по хистопатология във Факултета по медицина в Будапеща. Същата година открива нов вид паразитни спорозои по кърлежите, наречени Babesia в негова чест (от семейство Babesiidae), които причиняват рядката и тежка болест, наречена бабезиоза. По-късно през същата година публикува първия трактат по бактериология в света, в който негов съавтор е Корнил.[7]

Изследователските усилия на Бабеш се простират над широк кръг теми от науката. Той е първият, който демонстрира наличието на туберкулозни бацили в урината на заразените пациенти. Също така открива клетъчни продукти в заразени с бяс нервни клетки. Заради значението си при диагностициране, те били кръстени на него („тела на Бабеш-Негри“).

Виктор Бабеш е застъпник на морфопатологичната концепция за инфекциозния процес и за синтеза между бактериологията и патологичната анатомия. На Бабеш се приписва първият рационализиран модел на термостата[3] и някои методи за оцветяване на бактерии и гъбички в хистологичните препарати и култури.

От 1887 до 1926 година Виктор Бабеш е професор по патоанатомия и бактериология в Медицинския факултет в Букурещ. Отново през 1887, със закон № 1197, е основан Институтът по бактариология и патология, чийто председател става Бабеш, и който впоследствие приема да носи неговото име. През 1889 Бабеш е избран за член-кореспондент на Румънската академия на науките, от 1893 година е и пълен академик.

През 1900 година Бабеш основава Букурещкото анатомическо общество, което се занимава с клинични изследвания по анатомия.[8] През 1913 приготвя ваксина против холера, за да се пребори с епидемията от холера, избухнала сред румънската армия по време на кампанията срещу България през Междусъюзническата война. Между 1916 и 1918 година той продължава да приготвя биологични препарати, оставайки в територията, окупирана от Централните сили. През 1919 година е назначен за професор в Университета в Клуж (днес Университет „Бабеш – Бояй“), основан малко преди това през същата година.

Виктор Бабеш въвежда в Румъния ваксинацията против бяс, едва три години след откриването ѝ от Луи Пастьор. Смятан е за втория специалист по бяс в света след Пастьор и баща на серумната терапия (серотерапия), предтеча на модерната имунология. Работите му имат силно влияние и над ветеринарната медицина, особено що се отнася до профилактиката и серумните медикаменти. Бабеш приготвя противодифтериен серум и провежда задълбочени изследвания над болести като пелагра, туберкулоза, коремен тиф и проказа. Публикува над 1000 научни статии и 25 монографии в областта на микробиологията и патологията.

В признание на новаторския му принос към медицината, Виктор Бабеш е избран за член на Френската национална медицинска академия, на Международния комитет за борба с проказата, и на три пъти е носител на наградата на Френската академия на науките. Получава и титлата „рицар“ на Ордена на почетния легион.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Виктор Бабеш почива в Букурещ на 19 октомври 1926 година на 72-годишна възраст. Гробът му е в Института „Кантакузино“ в Букурещ.[5]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Biografie Dr. Victor Babes. // Dr. Victor Babes Medical Diagnostic and Treatment Center.
  2. Dan Falcan. Victor Babeş şi „Nobelul“ ratat al României. // Historia.ro.
  3. а б Catalina Coclitu. Victor Babes. // MedicalStudent.ro. 4 September 2007.
  4. Babes, parintele a 50 de microorganisme. // jurnalul.ro. 18 October 2004.
  5. а б в Victor Babeş. // Enciclopedia României.
  6. а б в Elena Solunca Moise. Mari personalităţi ale medicinei româneşti: Victor Babeş. // Curentul. 21 December 2011.
  7. Iuliu Haţieganu. Dr. Victor Babeş. // Societatea de mâine III (49 – 50). Cluj-Napoca, 12 December 1926.
  8. Ruxandra Melania Priminescu. Evoluţia activităţii institutelor de cercetare, reflectată în documentele fondului arhivistic naţional. // NOEMA. ICI, 2009. ISBN 973-85554-4-2.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Victor Babeș“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.