Галин Малакчиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Галин Малакчиев
български скулптор
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Национална художествена академия
Кариера в изкуството
Академия Художествената академия
Учители проф. Любомир Далчев
Направление скулптура
Семейство
Баща Христо Малакчиев

Галин Христов Малакчиев е български скулптор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 ноември 1931 г. в Русе в семейството на кавалерийски офицер. Прогимназиално образование получава последователно в Сливен, Добрич и София. През 1949 г. завършва Пета мъжка гимназия „Васил Левски“ в София. През периода 1949 – 1951 г. работи като оксиженист на строежа на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София. По време на работата си в по строежа на библиотеката се научава да работи ковано желязо, още преди да е станал скулптор. След това заминава в казарма.[1] От 1954 г. учи във ВИИИ „Николай Павлович“, първоначално при доц. Михаил Кац до 1957 г.[1], после продължава и завършва Скулптура при проф. Любомир Далчев през 1961 г. Дипломната му работа „Момче с лък“ е посрещната с възхищение от членовете на комисията в Академията.

От 1973 г. Малакчиев живее и работи в село Батулия. Умира в болница в Нови Искър на 17 април 1987 г.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Работи кавалетна и монументална скулптура и витраж. От 1962 г. участва редовно в общите художествени изложби на СБХ и в представителни изложби на българското изкуство в чужбина – Франция, Испания, в световно младежко биенале в Париж (1963). На ЕКСПО 1970 в Осака, Япония, е представена композицията му „Орфей“. Взима участия в ОХИ „Малка пластика“, представя композицията „Пегас“ на Второто биенале на малката пластика в Будапеща.

Създател е на монументалните и декоративни творби:

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ArtPrice.bg Арт Енциклопедия. Галин Малакчиев (1931 – 1987)
  • Труфешев, Николай. Современное монументальное искусство Болгарии. Издателство „София-прес“, София, 1977.
  • Съвременно българско монументално изкуство 1956-1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.
  • Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 2 (М-Р). Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1987.