Джулиано II де Медичи
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Джулиано де Медичи.
| Джулиано II де Медичи | |
| херцог на Немур, господар на Флоренция | |
 | |
| Управление | 1515 – 17 март 1516 (Немур) 9 март 1513 – 17 март 1516 (Флоренция) |
|---|---|
| Наследил | Гастон дьо Фоа (Немур) Джовани де Медичи (Флоренция) |
| Наследник | Луиза Савойска (Немур) Лоренцо II де Медичи (Флоренция) |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал |
Флоренция, Флорентинска република |
| Погребан в | Нова сакрестия, Сан Лоренцо (Флоренция) |
| Други титли | викарий на Сораня римски благородник вечен викарий на Парма, Пиаченца, Реджо Емилия и Модена (27 февруари – септември 1515) Генерален капитан на Светата римска църква (от 29 юни 1515) |
| Семейство | |
| Династия | Медичи |
| Баща | Лоренцо де Медичи „Великолепни“ |
| Майка | Клариче Орсини |
| Брак | Филиберта Савойска |
| Потомци | Иполито |
| Герб | .svg) |
| Джулиано II де Медичи в Общомедия | |
Джулиàно ди Лорèнцо де Мèдичи (на италиански: Giuliano di Lorenzo de' Medici, Duca di Nemours) (* 12 март 1479, Флоренция, Флорентинска република; † 17 март 1516, пак там[1]) е един от тримата сина на Лоренцо Великолепни и херцог на Немур от 1515 г., господар на Флоренция от 1513 г. и генерален капитан на Църквата от 29 юни 1515 г. до смъртта си.
Джулиано, след второто изгонване на Медичите от Флоренция (1494 – 1512), по време на своето изгнание посещава известни художници, писатели и придворни, като Лудовико Ариосто, Рафаело Санцио, Отавиано Фрегозо, Лудовико ди Каноса, Бернардо Довизи да Бибиена, Балдасаре Кастильоне, който го прави един от героите в трактата си Cortegiano, и Пиетро Бембо, който в трактата си Prose della volgar lingua му приписва ролята на защитник на флорентинския модел на „добрата реч“.
Той също е голям покровител на изкуствата, създавайки пъстър двор от художници и писатели, понякога много млади или със скромна стойност, а понякога и доста значими, като архитектът фра Джовани Джокондо и брилянтният Леонардо да Винчи, който подготви проект за регулиране на водите на Понтийските блата.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Той е син и най-малко дете на Лоренцо Великолепни (1449 – 1492), банкер, де факто владетел на Флорентинската република, най-могъщият и ентусиазиран покровител на ренесансовата култура в Италия, и на съпругата му Клариса Орсини (ок. 1453 – 1487), Флоренция), дъщеря на Якопо (Джакомо) Орсини, господар на Монтеротондо и Брачано.
Има 9 братя и сестри:
- Лукреция Мария Ромола (1470 – 1553), от 1486 г. съпруга на Якопо Салвиати.
- братя-близнаци (1471 след раждане).
- Пиеро II „Злочестия“ (1472 – 1503), господар на Флоренция
- Мария Магдалена Ромола (1473 – 1519), от 1487 г. съпруга на Франческо „Франческето“ Чибо.
- Контесина Беатриче (1474 като бебе).
- Джовани (1475 – 1521), известен като папа Лъв X.
- Луиза Контесина Ромола, нар. Луиджа (1477 – 1488), годеница на Джовани де Медичи ил Пополано.
- Контесина Антония (1478 – 1515), от 1494 г. съпруга на Пиеро Ридолфи, пфалцграф
- Семейството на Джулиано
-
Лоренцо де Медичи „Великолепни“, баща -
Клариса Орсини, майка -
Лукреция Мария Ромола, сестра -
Пиеро „Злочестият“, брат -
Мария Магдалена Ромола, сестра -
Джовани (папа Лъв X), брат -
Луиза Контесина Ромола, сестра (вероятен) -
Контесина Антония, сестра
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Получава високопоставено образование от предварително подготвени от баща му учители, сред които е Анджело Полициано.
След смъртта на баща им по-големият му брат Пиеро е господар на Флоренция за кратко време, преди да бъде изгонен заради сервилното си поведение към нашественика Шарл VIII от Франция, което му печели прозвището „Злочестия“ (1494 г.). По този повод Джулиано е изпратен в изгнание като останалата част от сем. Медичи и първоначално намира убежище във Венеция. След като Свещената лига, водена от Испания, прогонва французите от Италия, Медичите се връщат във Флоренция, където Джулиано е де факто господар на града в периода 1512 – 1516 г. вместо втория си по-голям брат Джовани, кардинал.
С избирането на папския престол на неговия брат Джовани/Лъв X (11 март 1513 г.), съдбата му се променя и той получава множество почести и престижни назначения. Всъщност благодарение на невъзмутимия непотизъм на папата Джулиано и неговият племенник Лоренцо получават признания и инвеститури, които кулминират в първите две благороднически титли, получени от семейство Медичи: Джулиано получава титлата „херцог на Немур“ през 1515 г. за важните заслуги пред френския крал Луи XII, макар че той никога не получава официално инвеститура от краля поради преждевременната си смърт. Той също така получава и титлите на викарий на Сораня и римски благородник от 1513 г., постоянен губернатор на Парма, Пиаченца, Реджо Емилия и Модена и Генерален капитан на Светата римска църква.
Той се жени през февруари 1515 г. за савойската принцеса Филиберта Савойска, дъщеря на херцог Филип ІІ Савойски. Франсоа I от Франция (племенник на Филиберта) иска да се свърже с титлата на Немур и да го поддържа за властта в Неапол, към която Франция има исторически интерес.
Когато кралят на Франция и папата започват да предвиждат трона на Кралство Неапол за Джулиано, смъртта го настига преждевременно през 1516 г. на 37-годишна възраст. През 1519 г. умира и племенникът му Лоренцо, за голям ужас на папата, който е вложил много време кариера на двамата си потомци. Джулиано оставя един извънбрачен син – Иполито де Медичи (* март 1511 г., Урбино, Херцогство Урбино, † 10 август 1535, Итри), който е ръкоположен за кардинал.
Наследство[редактиране | редактиране на кода]
В изкуството[редактиране | редактиране на кода]
Останали са няколко негови портрета, най-важният от които е този на Рафаело Санцио, където Джулиано се появява пред завеса, която позволява да се види изглед към Кастел Сант Анджело.
Неговата гробница е поръчана на Микеланджело за Новата сакристия на базиликата „Сан Лоренцо“ във Флоренция, с алегории на Деня и Нощта и неговата статуя, изобразяваща го облечен като римски кондотиер. А на тези, които сочат на Микеланджело разликата между чертите в портрета и истинските на Джулиано, скулпторът отговаря, че през вековете споменът за Джулиано скоро ще се изгуби, докато всички ще помнят тези на неговата статуя. Поради близостта на името на Джулиано Медичи с това на Джулиано Пиеро де Медичи (негов чичо) гробниците им често се бъркат.
В литературата[редактиране | редактиране на кода]
Владетелят на Макиавели първоначално е посветен на Джулиано де Медичи. Той е и един от героите, които водят диалог в трактата Prose della volgar lingua на Пиетро Бембо (1525) и в трактата Cortegiano на Балдасаре Кастильоне (1528).
Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]
∞ 1515 във френския двор за Филиберта Савойска (* 1498, † 4 април 1524), дъщеря на Филип II Савойски Безземни – 7-и херцог на Савоя и втората му съпруга Клодин дьо Брос Бретанска – графиня на Понтиевр, сестра на 9-ия херцог на Савоя Карл III (II) Савойски и полусестра на 8-ия херцог на Савоя Филиберт II Савойски, леля на френския крал Франсоа I. Двамата нямат деца.
От Пачифика Брандани от Урбино († 1511, Урбино), извънбрачна дъщеря на благородника Джовани Антонио Брандани и придворна дама в двора на Урбино, има един извънбрачен син:
- Иполито де Медичи (* 1511, Урбино, † 10 август 1535, Флоренция), негов единствен потомък, кардинал, господар на Флоренция (19 ноември 1523 – 16 май 1527).[2]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Stefano Tabacchi, MEDICI, Giuliano de’, in Dizionario biografico degli italiani, Istituto dell'Enciclopedia Italiana. Посетено на 15 януари 2223 г.
- ↑ Leonardo Da Vinci – Un intellettuale cinese nel Rinascimento italiano.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Giuliano de' Medici, duca di Nemours в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
