Доротей Врачански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Доротей.

Доротей Врачански
български духовник
Роден
Починал

Религия Православие

Доротей е православен български духовник, патриаршески и впоследствие екзархийски митрополит.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е около 1830 година в Копривщица със светското име Дончо Иванов Спасов. В 1847 година се замонашва в Хилендарския манастир. В 1850 година е таксидиот в Плевен.

В същата 1850 година е назначен за протосингел на епископ Партений Врачански (1850 - 1852). На практика епархията се управлява от Доротей, който иска да заеме епископската катедра. На негова страна са и врачанските първенци братя Александър и Тодораки Хаджитошеви (Хаджиеви), които благодарение на големите си връзки в Търновската епархия, на която е подчинена Врачанската епископия, и в столицата, успяват да постигнат целта.[1] В 1852 година Партений е обвинен в злоупотреби и насилия и в края на 1852 година е уволнен, а на негово място е назначен Доротей.[2] Доротей изплаща на митрополит Неофит Търновски 100 000 гроша, сума дадена от богатия му баща хаджи Иван Спасов.[3]

Доротей е приет добре от врачани, като специална делегация от миряни и клирици благодари пред меджлиса. Александър Димитриев пише специално писмо до врачани, в което ги поучава да обичат новия си архиерей, понеже е „от нашего рода и отечества“ и да не дават повод на гърците да ни укоряват, че „не знаеме да почитаме архиереите“. В „Цариградски вестник“ излиза специална дописка за тържественото посрещане на Доротей във Враца. Доротей първоначално защитава българското население пред местните власти.[2] Промяна настъпва през 1853 година, когато врачани се включват активно в движинието срещу митрополит Неофит Търновски, но Доротей, макар и българин, подкрепя архиерея си. Прекарва повечето време в Плевен при чорбаджи Минчоолу, а не във Враца и според Тодораки Хаджитошев създал във Враца своя партия, начело с учителя Васил Кръстеняков, с когото ограбили наследството на епископ Партений. Братя Хаджитошеви решават да издействат призоваването на Доротей в Цариград, а той започва да заплашва противниците си с опасни обвинения. Плевенските му поддръжници съставят махзар, в който братя Хаджитошеви са представени като „бунтаджии“. Междувременно Доротей се изпокарва с даскал Васил за имуществото на Партений[4] и прави постъпки за помирение с братя Хаджитошеви. Съответно на следната година в „Цариградски вестник“ се появяват две ласкателни писма за Доротей - едно от секретаря на митрополията Константинос Мегавулис (Костаки Мегавула), а другото от „врачански граждани“.[5]

На 12 ноември 1860 година, след смъртта на Антим Нишавски, Доротей е избран за митрополит на Нишавската епархия в Пирот.[6]

Избран за софийски митрополит на 19 април 1861 година,[7] но не е приет от населението поради патриаршистките си възгледи и остава да живее в Берковица.

През зимата на 1870 година заедно с протосингела си Григорий митрополит Доротей обикаля северните българските земи, служи и ръкополага свещеници, тъй като гръцките владици са изгонени и няма кой да извършва хиротониите.[8]

След учредяването на Българската екзархия в 1871 година се присъединява към нея и е делегат на Цариградския църковно-народен събор през 1871 г. Избран е за управляващ на Одринската екзархийска епархия. Подържа връзки с активисти на униатското движение.

През октомври 1872 година е избран за пръв екзархийски митрополит в Скопската епархия. Получава берат едва през 1874 година.[9]

Умира 15 август 1875 в Цариград.[10][11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 141.
  2. а б Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 142.
  3. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 27.
  4. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 143.
  5. Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 144.
  6. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 185. Посетен на 4 септември 2014.
  7. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 194. Посетен на 4 септември 2014.
  8. Скопски и Пловдивски митрополит Максим. Автобиография. Спомени. София, Ик „Христо Ботев“, ИК „Вяра и култура“, 1993. ISBN 954-445-080-7. с. 17, 19.
  9. Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 329.
  10. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Кузман Шапкарев - Показалец на личните имена.
  11. Дорофей // Православная энциклопедия
Партений врачански епископ
(1852 – 12 ноември 1860)
Паисий
Антим нишавски митрополит
(12 ноември 1860 – 19 април 1861)
Софроний
Гедеон софийски митрополит
(19 април 1861 – октомври 1872)
Антим
пръв скопски екзархийски митрополит
(октомври 1872 – 15 август 1875)
Кирил
     Портал „Македония“         Портал „Македония