Дубровнишка грамота
| Дубровнишка грамота | |
| Грамота на цар Иван Асен ІІ за свободен достъп на търговците от Дубровник във всички области на българското царство | |
 Дубровнишката грамота на цар Иван Асен II | |
| Информация | |
|---|---|
| Вид | документ от българската царска канцелария |
| Място | Санкт Петербург, Русия |
| Влизане в сила | 1230 |
| Страни по споразумението | Второ Българско царство Дубровнишка република |
| Език | среднобългарски |
Дубровнишката грамота е документ от 1230 година, с който българският цар Иван Асен II дава на дубровнишките търговци правото да търгуват свободно в държавата му.
Грамотата съдържа данни за териториалното разширение на Българското царство след битката при Клокотница, както и ценни податки за състоянието на българския език през XIII век. Съхранява се в ръкописния отдел на Библиотеката на Руската академия на науките в Санкт Петербург.[1]
Текст на грамотата
Оригинал
†дава црⷭ҇ми ѡ́риꙁмѡ си хѡ҆рѣ дѫбрѡвнишстѣи лꙕбѡвныⷨ и всевѣрнымъ гѡстемъ црⷭ҇ми : да ѩдꙋ хѡ́дꙙтъ пѡ всеи хѡрѣ црⷭ҇ми : с кꙋпиѫ каквѫ либѡ : или нѡсꙙⷮ : или женѫⷮ или кꙋпиѫ каквѫ либѡ нѡсꙙⷮ и дѡ кѡꙗ либѡ ꙁемѣ или хѡ́ры . дѡидѫⷮ : или дѡ бъдынѣ . или браничова и бѣлграда дѡидѫⷮ : или дѡ трънѡва: и пѡ всемꙋ ꙁагωриꙋ хѡдꙙⷮ или дѡ прꙙслава или карвꙋнъскыѣ хѡры придѫⷮ или кръⷩ҇стѣи хѡрѣ: или бѡрꙋистѣи: или в ѡдриⷩ и в димѡтикѫ или в скѡⷫскѫѫ хѡ́рѫ: или прилѣпскѫѫ: или в дѣвѡлскѫѫ хѡрѫ. или в ꙁемꙙ арбанаскѫѫ: или в солꙋнъ: идѫтъ: по всꙙдꙋ: да си кꙋпѡваѫ и прѡдаваѫтъ: свѡбѡⷣнѡ: бесъ всѣкѡѫ пакѡсти: да не имаѫтъ пѡ всѣхъ хѡ́раⷯ црⷭ҇ми и градѡвѣхъ: и клисꙋраⷯъ. ꙁапрѣтениа: нѫ да си хѡ́дꙙⷮ: и кꙋпꙋѫтъ: и прѡдаваѫтъ бес печѣли: ѣкѡ и всевѣрнии и лꙕбѡвнии гѡстє црⷭ҇ми: ктѡ ли имъ спакѡсти ѡ́ щѡм либѡ: или на клисꙋрѣ или на фѡрѡсѣхъ. или где либѡ прѣꙁъ ꙁакѡⷩ о кꙋмерки тѡ҆ да є вѣстъ: тѡи е прѡтивникъ црⷭ҇ми: и милѡсти н́е щє имѣти нѫ великѫ имає ѡ҆ргиѫ патити ѿ црⷭ҇ми. +
На съвременен български език
Дава царство ми тази повеля на дубровнишката страна, на обичните и верни гости на царството ми, да ходят по цялата страна на царството ми с каквато и да било стока, да внасят или изнасят, или каквато и да е стока да пренасят, и до която и да е земя или област да дойдат: до Бдин ли или Браничево и Белград дойдат, или ходят до Търново и цялото Загоре, или достигнат до Преслав и Карвунската област, или до Крънската област, или Боруйската, или Одрин и в Димотика, или в Скопската област, или в Прилепската, или в Деволската област, или в Арбанската земя [Албания], или отиват в Солун – навсякъде да си купуват и продават свободно, без всякаква щета, да нямат запрещение по всички области на царството ми и купуват и продават без грижа като всеверни и обични гости на царството ми. Който ли пък им напакости в каквото и да било на клисурите, на тържищата, или гдето да бъде против закона за търговията, то да се знае, че той е противник на царството ми и милост не ще има, но голям гняв ще изтърпи от царство ми.
Информация за Второто българско царство
Издаването на грамота представлява практика, сходна с тази на предходната грамота на бан Кулин от Босна. Дубровнишката грамота е важен исторически извор за търговските връзки, които Иван Асен II установява след битката при Клокотница, и за териториалния обхват на Българското царство по онова време. В текста са изброени подвластните на царя области: Видинска, Браничевска, Белградска, Търновска, Загорска, Преславска, Карвунска, Крънска, Одринска, Скопска, Прилепска, Деволска и Арбанашка.
Информация за развитието на българския език
В грамотата е засвидетелствано изпадането на окончанието -тъ от глаголните форми за трето лице единствено число сегашно време (дава вм. даватъ), както и употреба на съкратената форма ще за трето лице единствено число сегашно време на старобългарския глагол хотѣтн, която започва да се използва за образуване на глаголи от бъдеще време.[2] В това отношение Дубровнишката грамата засега е най-ранният пример за поява на генерализираната частица ще за изразяване на бъдеще време, и то в отрицателна бъдеща конструкция: н́е ще имѣти.[3]
Издания и коментари
- ((bg)) Начев, В. Български царски грамоти. С., 1996, 39-46.
- ((bg)) Даскалова, А. Райкова, М. Грамоти на българските царе. С., 2005, с. 30
- ((ru)) Срезневский, Измаил Иванович. Свѣдѣния и замѣтки о малоизвѣстных и неизвѣстных памятниках: LXXXI-XC. Санкт Петербург, Типографія Императорской Академіи Наукъ, 1879. с. 9.
- ((ru)) Ильинский, Г. А. Грамота царя Іоанна Асѣня II // Извѣстия Русского Археологического Института в Константинополѣ. 7 (1). София, Държавна печатница, 1901. с. 25 - 39. Посетен на 2019-05-03.
- ((ru)) Ильинский, Г. А. Грамоты болгарских царей. Москва, 1911.
- ((sr)) Живоjиновић, Драгић. Хоризма бугарског цара Јована Асена II Дубровнику. – Инициjал: часопис за средњовековне студиjе, 1. Београд, Центар за напредне средњовековне студиjе, 2013. с. 229-239. Посетен на 02.09.2018.
Източници
- Мирчев, Кирил. Историческа граматика на българския език. София, Наука и изкуство, 1978.
- Тончева, Христина. Христоматия по историческа лингвистика. Второ допълнено издание. Пловдив, Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2006.
Бележки
- ↑ Живоjиновић 2013, с. 230.
- ↑ Мирчев 1978, с. 19.
- ↑ Тончева 2006, с. 81.
| |||||||||||||||||||||||||
