Езици в Европейския съюз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карта с разпознатите езици в ЕС.

Езиците в Европейския съюз са езици, използвани от хора на територията на Европейския съюз. Включват двадесет и четирите официални езика на съюза, както и някои други.

Най-говоримият език в ЕС е английският, който е разбран от 51% от хората, докато немският е най-говоримият език, който се говори от близо 18%. Всички 24 официални езика на ЕС са признати като "работещи езици", но на практика най-често се използват само два: английският и френският. Френският е официален език на трите градове, които са центрове на съюза: Брюксел (Белгия), Страсбург (Франция) и Люксембург(Люксембург).

Каталонският, галисийският и баският са регионални езици и не са официални в Европейския съюз.

Официални езици в ЕС[редактиране | редактиране на кода]

Табелата на входа на Европарламента в Брюксел, написана на всичките официални езици на ЕС.

Считано от 1 юли 2013 г., официалните езици на Европейския съюз са:

Език Официален в Година
български Flag of Bulgaria.svg България 2007
хърватски Flag of Croatia.svg Хърватия 2013
чешки Flag of the Czech Republic.svg Чехия 2004
датски Flag of Denmark.svg Дания 1973
нидерландски Flag of Belgium.svg Белгия
Flag of the Netherlands.svg Нидерландия
1958
английски Flag of Ireland.svg Ирландия
Flag of Malta.svg Малта
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
Flag of Gibraltar.svg Гибралтар (Великобритания)
1973
естонски Flag of Estonia.svg Естония 2004
фински Flag of Finland.svg Финландия 1995
френски Белгия Белгия
Flag of France.svg Франция
Flag of Luxembourg.svg Люксембург
1958
немски Flag of Austria.svg Австрия
Белгия Белгия
Flag of Germany.svg Германия
Flag of Luxembourg.svg Люксембург
1958
гръцки Flag of Cyprus.svg Кипър
Flag of Greece.svg Гърция
1981
унгарски Flag of Hungary.svg Унгария 2004
ирландски Flag of Ireland.svg Ирландия
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
2007
италиански Flag of Italy.svg Италия
1958
латвийски Flag of Latvia.svg Латвия 2004
литовски Flag of Lithuania.svg Литва 2004
малтийски Flag of Malta.svg Малта 2004
полски Flag of Poland.svg Полша 2004
португалски Flag of Portugal.svg Португалия 1986
румънски Flag of Romania.svg Румъния 2007
словашки Flag of Slovakia.svg Словакия 2004
словенски Flag of Slovenia.svg Словения 2004
испански Flag of Spain.svg Испания 1986
шведски Flag of Sweden.svg Швеция 1995

Историческият латински език е считан за неутрален и за това се използва и в химна на Европа.

Броят на страните-членки надвишава броя на официалните езици, тъй като няколко национални езика се говорят в две или повече държави. Датският, английският, френският, немският, гръцкият и шведският са официални езици на национално ниво в няколко държави (виж таблицата по-горе). В допълнение, хърватският, чешкият, датският, унгарският, ирландският, италианският, словашкият и словенският са официални езици на в някои държави на ЕС, но на регионално ниво.

Освен това не всички национални езици имат статут на официален език в ЕС, например люксембургският, официален в Люксембург от 1984 г., и турският, един от официалните в Кипър.

Езикови семейства[редактиране | редактиране на кода]

По-голямата част от европейските езици принадлежат към семейството на индоевропейските езици, като трите основни подсемейства са: славянски, германски и романски. Славянските езици (български, хърватски, чешки, полски, словашки и словенски) са предимно в Централна Европа и на Балканите. Германските езици (датски, нидерландски, английски, немски и шведски) се говорят в централните и северните части на Европа. Романските езици (включващи италиански, френски, португалски, испански и румънски) се говорят в западните и южните части. Балтийските (латвийски и литовски) и келтските езици, както и гръцкият, са също индоевропейски езици.

Извън това езиково семейство, естонският, финският и унгарският принадлежат на угро-финските езици, а малтийският - към афро-азиатските. Баският, чийто корени не са неизвестни, има официален статут в Испания, но не е официален език в ЕС.

Азбуки[редактиране | редактиране на кода]

Повечето официални европейски езици използват латинската азбука. Две изключения са българският език, който използва кирилицата, и гръцкият език, който използва гръцката азбука. С присъединяването на България към ЕС на 1 януари 2007, кирилицата става третата официална азбука в съюза, след латинската и гръцката.

Близки езици[редактиране | редактиране на кода]

Поради тясната прилика между хърватския, сръбския, босненския и черногорския, които са взаимно разбираеми като чешкия и словашкия, се предлага само един от тези езици да стане официален в ЕС, вместо четири отделни, за да се спестят средства по превода. В преговорите с Хърватия се решава, че хърватският ще стане официален език.