Езици в Европейския съюз
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |

Езиците в Европейския съюз са езици, използвани от хора на територията на Европейския съюз. Включват двадесет и четирите официални езика на съюза, както и някои други.
Най-говоримият език в ЕС е английският, който е разбран от 51% от хората, докато немският е най-говоримият език, който се говори от близо 18%. Всички 24 официални езика на ЕС са признати като „работещи езици“, но на практика най-често се използват само два: английският и френският. Френският е официален език на трите градове, които са центрове на съюза: Брюксел (Белгия), Страсбург (Франция) и Люксембург(Люксембург).
Каталонският, галисийският и баският са регионални езици и не са официални в Европейския съюз.
Официални езици в ЕС
[редактиране | редактиране на кода]Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране (на <br> и overlinking). Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |

Считано от 1 юли 2013 г., официалните езици на Европейския съюз са:
| Език | Официален в | Година |
|---|---|---|
| български | 2007 | |
| хърватски | 2013 | |
| чешки | 2004 | |
| датски | 1973 | |
| нидерландски | 1958 | |
| английски | 1973 | |
| естонски | 2004 | |
| фински | 1995 | |
| френски | 1958 | |
| немски | 1958 | |
| гръцки | 1981 | |
| унгарски | 2004 | |
| ирландски | 2007 | |
| италиански | 1958 | |
| латвийски | 2004 | |
| литовски | 2004 | |
| малтийски | 2004 | |
| полски | 2004 | |
| португалски | 1986 | |
| румънски | 2007 | |
| словашки | 2004 | |
| словенски | 2004 | |
| испански | 1986 | |
| шведски | 1995 |
Историческият латински език е считан за неутрален и за това се използва и в химна на Европа.
Броят на страните-членки надвишава броя на официалните езици, тъй като няколко национални езика се говорят в две или повече държави. Датският, английският, френският, немският, гръцкият и шведският са официални езици на национално ниво в няколко държави (виж таблицата по-горе). В допълнение, хърватският, чешкият, датският, унгарският, ирландският, италианският, словашкият и словенският са официални езици на в някои държави на ЕС, но на регионално ниво.
Освен това не всички национални езици имат статут на официален език в ЕС, например люксембургският, официален в Люксембург от 1984 г., и турският, един от официалните в Кипър.
Езикови семейства
[редактиране | редактиране на кода]По-голямата част от европейските езици принадлежат към семейството на индоевропейските езици, като трите основни подсемейства са: славянски, германски и романски. Славянските езици (български, хърватски, чешки, полски, словашки и словенски) са предимно в Централна Европа и на Балканите. Германските езици (датски, нидерландски, английски, немски и шведски) се говорят в централните и северните части на Европа. Романските езици (включващи италиански, френски, португалски, испански и румънски) се говорят в западните и южните части. Балтийските (латвийски и литовски) и келтските езици, както и гръцкият, са също индоевропейски езици.
Извън това езиково семейство, естонският, финският и унгарският принадлежат на угро-финските езици, а малтийският - към афро-азиатските. Баският, чийто корени не са неизвестни, има официален статут в Испания, но не е официален език в ЕС.
Азбуки
[редактиране | редактиране на кода]Повечето официални европейски езици използват латинската азбука. Две изключения са българският език, който използва кирилицата, и гръцкият език, който използва гръцката азбука. С присъединяването на България към ЕС на 1 януари 2007, кирилицата става третата официална азбука в съюза, след латинската и гръцката.
Близки езици
[редактиране | редактиране на кода]Поради тясната прилика между хърватския, сръбския, босненския и черногорския, които са взаимно разбираеми като чешкия и словашкия, се предлага само един от тези езици да стане официален в ЕС, вместо четири отделни, за да се спестят средства по превода. В преговорите с Хърватия се решава, че хърватският ще стане официален език.