Езици в Европейския съюз

Езиците в Европейския съюз са езици, използвани от хора на територията на Европейския съюз. Включват двадесет и четирите официални езика на съюза, както и някои други.

Най-говоримият език в ЕС е английският, който е разбран от 51% от хората, докато немският е най-говоримият език, който се говори от близо 18%. Всички 24 официални езика на ЕС са признати като „работещи езици“, но на практика най-често се използват само два: английският и френският. Френският е официален език на трите градове, които са центрове на съюза: Брюксел (Белгия), Страсбург (Франция) и Люксембург(Люксембург).

Каталонският, галисийският и баският са регионални езици и не са официални в Европейския съюз.

Официални езици в ЕС

Считано от 1 юли 2013 г., официалните езици на Европейския съюз са:

Език	Официален в	Година
български	България	2007
хърватски	Хърватия	2013
чешки	Чехия	2004
датски	Дания	1973
нидерландски	Белгия Нидерландия	1958
английски	Ирландия Малта Великобритания Гибралтар (Великобритания)	1973
естонски	Естония	2004
фински	Финландия	1995
френски	Белгия Франция Люксембург	1958
немски	Австрия Белгия Германия Люксембург	1958
гръцки	Кипър Гърция	1981
унгарски	Унгария	2004
ирландски	Ирландия Великобритания	2007
италиански	Италия	1958
латвийски	Латвия	2004
литовски	Литва	2004
малтийски	Малта	2004
полски	Полша	2004
португалски	Португалия	1986
румънски	Румъния	2007
словашки	Словакия	2004
словенски	Словения	2004
испански	Испания	1986
шведски	Швеция	1995

Историческият латински език е считан за неутрален и за това се използва и в химна на Европа.

Броят на страните-членки надвишава броя на официалните езици, тъй като няколко национални езика се говорят в две или повече държави. Датският, английският, френският, немският, гръцкият и шведският са официални езици на национално ниво в няколко държави (виж таблицата по-горе). В допълнение, хърватският, чешкият, датският, унгарският, ирландският, италианският, словашкият и словенският са официални езици на в някои държави на ЕС, но на регионално ниво.

Освен това не всички национални езици имат статут на официален език в ЕС, например люксембургският, официален в Люксембург от 1984 г., и турският, един от официалните в Кипър.

Езикови семейства

По-голямата част от европейските езици принадлежат към семейството на индоевропейските езици, като трите основни подсемейства са: славянски, германски и романски. Славянските езици (български, хърватски, чешки, полски, словашки и словенски) са предимно в Централна Европа и на Балканите. Германските езици (датски, нидерландски, английски, немски и шведски) се говорят в централните и северните части на Европа. Романските езици (включващи италиански, френски, португалски, испански и румънски) се говорят в западните и южните части. Балтийските (латвийски и литовски) и келтските езици, както и гръцкият, са също индоевропейски езици.

Извън това езиково семейство, естонският, финският и унгарският принадлежат на угро-финските езици, а малтийският - към афро-азиатските. Баският, чийто корени не са неизвестни, има официален статут в Испания, но не е официален език в ЕС.

Азбуки

Повечето официални европейски езици използват латинската азбука. Две изключения са българският език, който използва кирилицата, и гръцкият език, който използва гръцката азбука. С присъединяването на България към ЕС на 1 януари 2007, кирилицата става третата официална азбука в съюза, след латинската и гръцката.

Близки езици

Поради тясната прилика между хърватския, сръбския, босненския и черногорския, които са взаимно разбираеми като чешкия и словашкия, се предлага само един от тези езици да стане официален в ЕС, вместо четири отделни, за да се спестят средства по превода. В преговорите с Хърватия се решава, че хърватският ще стане официален език.