Ерик Ериксон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ерик Ериксон
Erik Homburger Erikson
германски психолог и психоаналитик

Роден
Починал
12 май 1994 г. (91 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област Психология
Известен с Теория за социалното развитие
Ерик Ериксон в Общомедия
Част от статиите на тема
Психоанализа

Концепции
Психосексуално развитие
Психосоциално развитие
СъзнаваноПредсъзнавано
Несъзнавано
Психичен апарат
ТоАзСвръх-аз
ЛибидоНагон
Тълкуване на сънищаПренос
Защитни механизми
Съпротива

Важни личности
Алфред АдлерНанси Чодороу
Ерик ЕриксънРоналд ФеърбеърнАна Фройд
Зигмунд Фройд
Карен ХорниЕрих Фром
Ърнест Джоунс
Карл Густав ЮнгМелани Клайн
Хайнц КохутЖак Лакан
Маргарет МалерОто Ранк
Хари Стек Съливан
Сюзън Съдърланд

Важни произведения
Тълкуване на сънищата
Отвъд принципа на удоволствието
Цивилизацията и разочарованието от нея

Училища на мисълта
Себе-психологияОбектни отношения
Междуличностна психоанализа
Психоанализа на отношенията
Его психология

Ерик Хомбургер Ериксон (на немски: Erik Homburger Erikson) е германски психолог и психоаналитик от еврейски произход, известен с теорията си за социалното развитие на човешките същества.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 юни 1902 година в Франйфурт на Майн, Германия, в семейство на датчани. Води бохемски начин на живот, който в един момент го докарва във Виена, където се запознава с Фройд.

Първоначално Ериксон е учител по рисуване, но по-късно завършва Виенския психоаналитичен институт. През 1930 се жени за танцьорката и художничката Джоен Моват Серсон, а през 1933 емигрира от Виена в САЩ.

През 1950 г. известният психоаналитик става жертва на преследването на марксизма в САЩ, тъй като бива заподозрян като симпатизант на комунистите.

Умира на 12 май 1994 година в Харуич (щат Масачузетс) на 91-годишна възраст.

Теория[редактиране | редактиране на кода]

Ериксон описва жизнения цикъл на личността като съвкупност от стадии на развитие. Четири от тях напълно съвпадат с фазите на детската сексуалност, описани от Фройд. Обаче за разлика от Фройд, който разделя психическото развитие на 5 етапа, то Ериксон разделя своята схема на 8 етапа. Той преименува т.нар. „генитален стадий“ в „юношество“ и добавя още няколко стадия при възрастното състояние. Акцентира се върху това, че развитието на личността е постепенно и свързано с преодоляване на кризите на идентичността.

Теорията му обяснява различните процеси по време на развитието на човешката психика:

  • Първият период е наречен младенчество и приключва около 12-месечна възраст. Дали нуждите на детето ще бъдат удовлетворявани винаги и навреме (да бъде нахранено, приспано или подсушено) предопределя дали възрастният индивид ще бъде оптимист, песимист или реалист, защото периодът е от изключителна важност за изграждане на доверие.
  • Яслената възраст (от 1 до 3 години) е период, в който детето трябва да се научи да бъде сравнително самостоятелно. Ако не успее, то трябва да преглътне унижението и срама.
  • Третият период продължава приблизително до шестата година на детето. Ако то успее да се справи с игрите и заниманията в детската градина или у дома и да бъде достатъчно инициативно, детето ще е преминало през етапа успешно. В противен случай ще се чувства непълноценно.
  • Същата е задачата му и през училищната възраст (7 до 12 години), когато то трябва да се научи на труд.
  • Юношеството (13 – 19 години) е ключовият период в теорията на Ериксон. То продължава от тринадесетата до деветнадесетата година от живота на човека. В този период младият индивид търси себе си, опитва се да определи кой е, да се разграничи от другите и да се възприеме като отделен, уникален индивид. Важен елемент от този експеримент е юношеската любов. Ако юношата не успее да опознае себе си, той се губи в другите (дифузия).
  • Ранната зрялост (20 – 40 години) Ериксон нарича периода между двадесетата и четиридесетата година от живота на човека. Това е период, в който основната задача е намирането на партньор или спътник в живота. Въпросът, който трябва да бъде решен, е дали човек ще успее да постигне интимност с друг индивид или ще остане в изолация.
  • Зрелостта също продължава двадесет години (40 – 60 години). Това е времето, в което човек вече е създал семейство и сега на него се пада отговорността да отгледа следващото поколение.
  • Последният етап според теорията на немския психолог е старостта (след шестдесетата година). Тогава човек вече е изпълнил своята задача и гледа смъртта право в очите. Въпросът е дали ще успее да погледне назад към живота си и ще бъде доволен от постигнатото или ще намери за какво да съжалява. Ако не успее да стигне до мъдростта за преходността на живота, човек се отчайва. В този период човек би трябвало да престане да се страхува от смъртта, той просто я приема.

Теорията на Ериксон получава широко разпространение в много държави и се ползва с успех не само сред психоаналитиците, но и в сферата на педагогиката.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Einsicht und Verantwortung; Frankfurt a.M. (1964) 1971
  • Identität und Lebenszyklus. Drei Aufsätze; Frankfurt a.M. 1966; 2. Aufl. 1973
  • Der junge Mann Luther. Eine psychoanalytische und historische Studie. 1975.
  • Gandhis Wahrheit. Über die Ursprünge der militanten Gewaltlosigkeit. 1978.
  • Jugend und Krise; Stuttgart 1980
  • Der vollständige Lebenszyklus; Frankfurt a.M. 1988; 2. Aufl. 1992
  • Kindheit und Gesellschaft

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници, свързани с темата психология.