Ерик Ериксон

	Част от статиите на тема; Психоанализа
	Концепции; Психосексуално развитие; Психосоциално развитие; Съзнавано • Предсъзнавано; Несъзнавано; Психичен апарат; То • Аз • Свръх-аз; Либидо • Нагон; Тълкуване на сънища • Пренос ; Защитни механизми ; Съпротива Важни личности; Алфред Адлер • Нанси Чодороу ; Ерик Ериксън • Роналд Феърбеърн • Ана Фройд ; Зигмунд Фройд; Карен Хорни • Ерих Фром; Ърнест Джоунс; Карл Густав Юнг • Мелани Клайн; Хайнц Кохут • Жак Лакан; Маргарет Малер • Ото Ранк; Хари Стек Съливан; Сюзън Съдърланд; Важни произведения; Тълкуване на сънищата; Отвъд принципа на удоволствието; Цивилизацията и разочарованието от нея Училища на мисълта; Себе-психология • Обектни отношения; Междуличностна психоанализа ; Психоанализа на отношенията; Его психология
	Тази кутия: преглед; беседа; редактиране;

Ерик Ериксон Erik Homburger Erikson
	германски психолог и психоаналитик
Роден	15 юни 1902 г. Франкфурт на Майн, Германия
Починал	12 май 1994 г. (91 г.) Харуич, Масачузетс, САЩ
Националност	САЩ
Учил в	Харвардски университет
Научна дейност
Област	Психология
Работил в	Харвардски университет; Питсбъргски университет; Калифорнийски университет – Бъркли
Известен с	Теория за социалното развитие
	Ерик Ериксон в Общомедия

Ерик Хомбургер Ериксон (на немски: Erik Homburger Erikson) е германски психолог и психоаналитик от еврейски произход, известен с теорията си за социалното развитие на човешките същества.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 юни 1902 година във Франкфурт на Майн, Германия, в семейство на датчани. Води бохемски начин на живот, който в един момент го докарва във Виена, където се запознава с Фройд.

Първоначално Ериксон е учител по рисуване, но по-късно завършва Виенския психоаналитичен институт. През 1930 се жени за танцьорката и художничката Джоен Моват Серсон, а през 1933 емигрира от Виена в САЩ.

През 1950 г. известният психоаналитик става жертва на преследването на марксизма в САЩ, тъй като бива заподозрян като симпатизант на комунистите.

Умира на 12 май 1994 година в Харуич, щата Масачузетс на 91-годишна възраст.

Теория[редактиране | редактиране на кода]

Ериксон описва жизнения цикъл на личността като съвкупност от стадии на развитие. Четири от тях напълно съвпадат с фазите на детската сексуалност, описани от Фройд. Обаче за разлика от Фройд, който разделя психическото развитие на 5 етапа, то Ериксон разделя своята схема на 8 етапа. Той преименува т.нар. „генитален стадий“ в „юношество“ и добавя още няколко стадия при възрастното състояние. Акцентира се върху това, че развитието на личността е постепенно и свързано с преодоляване на кризите на идентичността.

Теорията му обяснява различните процеси по време на развитието на човешката психика:

Първият период е наречен младенчество и приключва около 12-месечна възраст. Дали нуждите на детето ще бъдат удовлетворявани винаги и навреме (да бъде нахранено, приспано или подсушено) предопределя дали възрастният индивид ще бъде оптимист, песимист или реалист, защото периодът е от изключителна важност за изграждане на доверие.
Яслената възраст (от 1 до 3 години) е период, в който детето трябва да се научи да бъде сравнително самостоятелно. Ако не успее, то трябва да преглътне унижението и срама.
Третият период продължава приблизително до шестата година на детето. Ако то успее да се справи с игрите и заниманията в детската градина или у дома и да бъде достатъчно инициативно, детето ще е преминало през етапа успешно. В противен случай ще се чувства непълноценно.
Съща е задачата му и през училищната възраст (7 до 12 години), когато то трябва да се научи на труд.
Юношеството (13 – 19 години) е ключовият период в теорията на Ериксон. То продължава от тринадесетата до деветнадесетата година от живота на човека. В този период младият индивид търси себе си, опитва се да определи кой е, да се разграничи от другите и да се възприеме като отделен, уникален индивид. Важен елемент от този експеримент е юношеската любов. Ако юношата не успее да опознае себе си, той се губи в другите (дифузия).
Ранната зрялост (20 – 40 години) Ериксон нарича периода между двадесетата и четиридесетата година от живота на човека. Това е период, в който основната задача е намирането на партньор или спътник в живота. Въпросът, който трябва да бъде решен, е дали човек ще успее да постигне интимност с друг индивид или ще остане в изолация.
Зрелостта също продължава двадесет години (40 – 60 години). Това е времето, в което човек вече е създал семейство и сега на него се пада отговорността да отгледа следващото поколение.
Последният етап според теорията е старостта (след шестдесетата година). Тогава човек вече е изпълнил своята задача и гледа смъртта право в очите. Въпросът е дали ще успее да погледне назад към живота си и ще бъде доволен от постигнатото или ще намери за какво да съжалява. Ако не успее да стигне до мъдростта за преходността на живота, човек се отчайва. В този период човек би трябвало да престане да се страхува от смъртта, той просто я приема.

Теорията на Ериксън получава широко разпространение в много държави и се ползва с успех не само сред психоаналитиците, но и в сферата на педагогиката.