Жан Калман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жан Калман
Jeanne Calment
Калман през 1895 г., на 20-годишна възраст.
Калман през 1895 г., на 20-годишна възраст.

Родена
Починала

Националност Флаг на Франция Франция
Семейство
Баща Никола Калман
Майка Маргьорит Калман
Съпруг Фернан Калман (ж. 1896 – 1942)
Деца 1

Уебсайт
Жан Калман в Общомедия
Калман през 1915 г., на 40-годишна възраст.

Жан Луиз Калман (на френски: Jeanne Louise Calment; 21 февруари 1875 г. – 4 август 1997 г.) е френска свръхдълголетница от Арл и най-старият човек, чиято възраст е добре документирана. Тя е живяла 122 години и 164 дни.[1] Дълголетието ѝ привлича медийно внимание и медицински изследвания върху здравето и начина ѝ на живот.

Според записите от преброяванията, Калман надживява както дъщеря си, така и внука си.[2] През 1988 г., на 112 години, тя вече е най-старият жив човек на планетата, а през 1995 г., на 120 години, вече държи рекорда за най-възрастния човек живял някога.[3]

Някои учени оспорват изключителната възраст на Калман поради статистическа невероятност и изследват вероятността дъщеря ѝ, Ивон, да е приела самоличността ѝ през 1934 г.[4] Други учени отхвърлят тази хипотеза на базата на обширното предишно проучване на живота на Калман.[5]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Калман е родена в Арл, Буш дю Рон, Прованс на 21 февруари 1875 г.[1] Баща ѝ, Никола Калман (8 ноември 1837 г. – 28 януари 1931 г.) е корабостроител, а майка ѝ, Маргьорит Жил (20 февруари 1838 г. – 18 септември 1924 г.) е от семейство на мелничари. Има по-голям брат, Франсоа (25 април 1865 г. – 1 декември 1962 г.). Роднините ѝ също живеят по-дълго от обичайното за страната – брат ѝ доживява до 97 г., баща ѝ до 93 г., а майка ѝ до 86 г.[2]

От 7-годишна възраст до първото ѝ причастие, тя посещава църковното начално училище в Арл, а след това местното средно училище, завършвайки го на 16-годишна възраст. Като ученичка тя става в осем часа сутринта, вместо закуска пие кафе с мляко или горещ шоколад, а на обяд баща ѝ я завежда у дома, където обядват, преди да се върне в училище следобед. След като завършва средното си образование, тя продължава да живее с родителите си, чакайки да се омъжи, рисува и свири на пиано.[6]:27 – 32

На 8 април 1896 г., тогава на 21 години, се омъжва за своя втори двоен братовчед, Фернан Никола Калман (1868 – 1942). Техните дядовци по бащина линия са братя, а техните баби по бащина линия са сестри.[2] Той започва да я ухажва, когато тя е още на 15, но тогава тя все още е твърде млада за да се интересува от момчета.[7]:4 – 21 Фернан е наследник на бизнес със завеси, намиращ се класическа сграда в центъра на Арл, а двойката се премества в просторния апартамент над семейния магазин.[2] Жан използва слуги, поради което никога не ѝ се налага да работи. Вместо това, тя води спокоен начин на живот в горното общество на Арл, занимавайки се с хобита като фехтовка, колоездене, тенис, плуване, каране на ролери, свирене на пиано и правене на музика с приятели.[7]:4 – 21 През лятото двойката почива в планинския курорт Юриаж ле Бан близо до Гренобъл, където се занимават с алпинизъм. Освен това, двамата ходят на лов за зайци и диви свине в планините на Прованс. Калман твърди, че не е обичала да стреля по птици.[7]:4 – 21 Ражда единственото си дете, Ивон Мари Никол Калман, на 19 януари 1898 г. Ивон се омъжва за офицера от армията Жозеф Било на 3 февруари 1926 г., а техният единствен син, Фредерик, се ражда на 23 декември същата година.[2]

Ивон Калман умира от плеврит на 36-ия си рожден ден – 19 януари 1936 г.[8][9] След това Жан отглежда Фредерик, макар той да живее с баща си в съседния апартамент.[10] Събитията на Втората световна война почти не засягат начина на живот на Жан. Тя споменава, че германски войници са спали в стаите ѝ, но не са взимали нищо, така че тя не е изпитвала злоба към тях. През 1942 г. на 73 години умира мъжът ѝ, Фернан, според сведенията, от отравяне с череши.[7]:4 – 21 По време на преброяването през 1954 г., тя все още е регистрирана в същия апартамент, заедно със зет си Било, вече пенсиониран полковник и вдовец. Фредерик Било живее в съседния апартамент с жена си Рене.[2] Брат ѝ, Франсоа, умира през 1962 г. на 97-годишна възраст. Зет ѝ, Жозеф, умира през януари 1963 г., а внукът ѝ, Фредерик, умира в автомобилна катастрофа през август същата година.[1][2]

През 1965 г., на 90 години и без наследници, Калман подписва договор с нотариалния служител Андре-Франсоа Рафре, според който тя му продава имота в замяна на право на обитаване и месечна заплата от 2500 франка до смъртта ѝ. Рафре умира през 1995 г., като към този момент Калман вече е получи повече от двойната цена на апартамента, а семейството му продължава да ѝ превежда заплата. Калман коментира ситуацията, уточнявайки: „В живота, понякога правим лоши сделки“.[11] През 1985 г. тя се премества в старчески дом, след като вече се е справяла сама до 110-годишна възраст.[1] През 1995 г. е публикуван документален филм, посветен на живота ѝ и озаглавен „Отвъд 120 години с Жан Калман“.[12]

Калман умира по неуточнени причини[13] на 4 август 1997 г. около 10 часа сутринта местно време.[1][14][15] Ню Йорк Таймс отбелязва, че тя е била в добро здраве, макар вече почти сляпа и глуха малко преди смъртта си.[1]

Здраве и начин на живот[редактиране | редактиране на кода]

Забележителното здравословно състояние на Калман предвещава по-късния ѝ световен рекорд. По телевизията тя заявява, че никога не се е разболявала.[16] Когато е на 20 години, са ѝ открити зараждащи се катаракти, след като претърпява тежък епизод на конюнктивит.[7]:22 – 42 На 21-годишна възраст се омъжва, а богатството на мъжа ѝ ѝ позволява да живее, без да работи. През целия си живот се грижи за кожата си със зехтин и пудра.[6]:15 – 18 През младостта си страда от мигрени.[6]:1 – 13 Съпругът ѝ я научава да пуши,[7]:4 – 21 предлагайки ѝ цигари след ядене, но тя не пуши повече от това. Тя продължава да пуши и в напреднала възраст, до 117 години.[1][6]:65 – 74 Вече в пенсионна възраст, тя счупва глезена си, но преди това не е претърпявала сериозни травми.[6]:15 – 18 Тя продължава да кара колело до стотния си рожден ден.[7]:4 – 21 Около 100-годишна възраст тя счупва крака си, но се възстановява бързо.[6]:1 – 13[7]:22 – 42

След като брат ѝ, зет ѝ и внукът ѝ умират до 1963 г., Калман остава без роднини. Тя живее сама от 88-годишна възраст до 110-ия си рожден ден, когато решава да се премести в старчески дом.[2] Тя взема решението след зимата на 1985 г., вследствие на която водопроводните тръби в къщата ѝ замръзват и ръцете и измръзват (тя не използва отопление през зимата).[7]:4 – 21 Според един от лекарите ѝ, тя е била в доста добро здравословно състояние, когато постъпва в старческия дом.[17]

Ежедневие[редактиране | редактиране на кода]

След като постъпва в старческия дом през януари 1985 г. Калман първоначално следва силно ритуализирано ежедневие. Тя иска да бъде събуждана в 6:45 часа сутринта и започва деня с дълга молитва на прозореца си, благодарейки на Бог за това че е жива и за красивия ден, който започва, понякога на висок глас питайки го за причината за нейното дълголетие и защо тя е единствената останала жива в семейството си. Седнала на креслото си, тя прави гимнастика, носейки стерео слушалки. Упражненията ѝ включват разтягане на ръцете, а след това и на краката. Сестрите отбелязват, че тя се придвижва по-бързо от останалите обитатели на дома, които са с по 30 години по-млади от нея. Закуската ѝ се състои от кафе с мляко и сухари.

Измива се сама с фланела, вместо да си вземе душ, използвайки първо сапун, а след това зехтин и пудра върху лицето си. Тя измива чашата си и посудата си, преди да пристъпи към обяда. Тя обича да яде сотирано телешко месо, но не и варена риба. Не пропуска десерт след основното ядене, а когато има избор, предпочита да яде пържени и пикантни храни.[6]:85 – 92 Прави си плодови салати ежедневно с банани и портокали. Обича шоколад, понякога изяждайки килограм на седмица.[18] След ядене пуши цигара Dunhill и пие малко количество портвайн. Следобед дремва за около два часа в креслото си, след което посещава съседите си в старческия дом, разказвайки им за новините, които е чула по радиото. На свечеряване вечеря набързо, връща се в стаята си, слуша музика, пуши последна цигара и си ляга към 10 часа.[7]:4 – 21[6]:85 – 92 В неделя ходи на литургия, а в петък на вечерня, като редовно комуникира и търси помощ от Бог, интересувайки се от отвъдния живот.[6]:107 – 112

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Whitney, Craig R.. Jeanne Calment, World's Elder, Dies at 122. // The New York Times. 5 август 1997. Посетен на 4 август 2008.
  2. а б в г д е ж з Jeanne Calment: Validation of the Duration of Her Life. // Validation of Exceptional Longevity. Odense University Press, 1999. ISBN 87-7838-466-4. Посетен на 9 януари 2018.
  3. Addy, Ronda. Life Expectancy. // Sun Journal. 25 май 2008. Посетен на 6 август 2008.
  4. Zak, Nikolay. Evidence that Jeanne Calment died in 1934, not 1997. // Rejuvenation Research 22. 30 януари 2019. DOI:10.1089/rej.2018.2167. с. 3 – 12.
  5. Rosenberg, Eli. The world's oldest person record stood for decades. Then came a Russian conspiracy theory. // The Washington Post. Посетен на 12 януари 2019.
  6. а б в г д е ж з и Allard, Michel, Lèbre, Victor, Robine, Jean-Marie. Jeanne Calment: From Van Gogh's Time to Ours, 122 Extraordinary Years. W.H. Freeman, 1998. ISBN 978-0-7167-3251-8.
  7. а б в г д е ж з и к Garoyan, Georges. Cent-quatorze ans de vie ou la longue histoire de Jeanne Calment, doyenne d'âge de France. Marseille, Université d'Aix-Marseille II, 1990.
  8. Loguinova-Yakovleva, Victoria. La longévité de Jeanne Calment mise en doute par des scientifiques russes. // France Soir, 31 декември 2018.
  9. Les experts qui ont validé la longévité de Jeanne Calment répondent aux chercheurs russes point par point. // France Inter. 2 януари 2019. Посетен на 2 януари 2019.
  10. World's oldest person dies at 122. // CNN, 4 август 1997. Посетен на 4 август 2008.
  11. A 120-Year Lease on Life Outlasts Apartment Heir. // The New York Times, 28 декември 1995. Посетен на 17 януари 2018.
  12. Tribute to Jeanne Calment, memorial – Lasting tribute. // Lasting Tribute. Архивиран от оригинала на 6 ноември 2009. Посетен на 5 август 2008.
  13. World's oldest person dead. // McCook Daily Gazette. 4 август 1997. с. 1. Посетен на 5 май 2011.
  14. 20h France 2 du 4 août 1997 – Mort de Jeanne Calment. // France 2. Institut national de l'audiovisuel, 4 август 1997. Посетен на 9 януари 2019.
  15. The Guinness Book of Records, 1999 edition, p. 102, ISBN 0-85112-070-9.
  16. Comme si c'était hier: Jeanne Calment. // Mise Au Point. Radio Télévision Suisse, 15 юни 2014. Посетен на 2 декември 2016.
  17. France 2 Interview with Dr Catherine Levraud, Medical Doctor Treating Jeanne Calment. // France 2 television. 4 август 1997. Посетен на 6 декември 2016.
  18. Allard, Michel, Lèbre, Victor, Robine, Jean-Marie. Les 120 ans de Jeanne Calment, doyenne de l'humanité. Paris, Le Cherche-Midi, 1994. ISBN 978-2-862743462. с. 92.