Железопътна линия Волуяк – Банкя

Железопътна линия 13
Информация
Тип	нормална
Статус	действаща
Крайни гари	Банкя
Започва от	Волуяк
Свързани линии	Линия 1 Линия 6 Линия 14
Станции	4 (2 гари и 2 спирки)
Номер линия	13
Пусната	5 август 1918
Разширение	1918 (до Аеропланното училище) 29 октомври 1919 (до Банкя)
Собственик	НКЖИ
Оператори	БДЖ
Дължина	10,9
Брой линии	единична
Междурелсие	1435 mm
Електрификация	25 кV, 50 Hz
Работна скорост	60 km/h

Железопътна линия Волуяк – Банкя е единична, електрифицирана, с нормално междурелсие 1435 mm, отклонение на главна линия № 1.

История

Линията е построена от Управлението на железопътните съобщения (УЖПС) по нареждане на Щаба на действащата армия (ЩДА). По това време името на гара Волуяк е Божурище и през лятото на 1917 г. от нея до аеропланното училище при с. Божурище е построен железопътен клон с дължина от около 3,3 km, за превозване на строителните материали и тежките стоманени покривни конструкции на изгражданите хангари. Още преди да започне използването на този клон, ЩДА нарежда на УЖПС да продължи линията до с. Банкя, за по-бърза връзка, с оглед отбраната на София и улесняване превозът на ранени или болни войници, докарани в санитарни влакове от фронта.

За линията до Банкя са използвани около 2,2 km от клона за аеропланното училище. Със стрелка на открит път и голяма лява крива линията се отделя от него и се насочва по новото си трасе. Клонът към аеропланното училище остава с дължина 1,1 км. Целият участък Волуяк – Банкя (10,9 km) е открит за експлоатация на 5 август 1918 г., още преди да бъде завършен напълно. С довършителните работи, за обслужване на с. Божурище и летището е направена нова спирка „Аеропланно училище“ (km 10+880 от гара София), която по-късно е преименувана на „Божурище“, а дотогавашната гара Божурище – на гара Волуяк.

Експлоатация

До средата на 60-те години на миналия век, гара Банкя е открита и за товаро-разтоварна дейност. През нея се е извършвало почти цялото снабдяване на Банкя с продоволствени стоки, строителни материали и горива. Тези товарни влакове са се обслужвали основно с локомотиви серия 28.00.

Волуяк – Банкя
	Линия 14 (Биримирци)
	Линия 1 (София 0+000)
	7+793 Волуяк
	Линия 1 (Калотина)
	Линия 6 (Гюешево)
	10+901 Божурище
	16+587 Иваняне
	18+646 Банкя

Между София и Банкя се осъществява и голямо движение на пътници - голяма част от населението на Банкя работи в София, а софиянци масово използват минералните бани там. За това пъническите влакове София – Банкя – София са били 6 – 8 чифта на ден. Композициите са били 5 или 6 четириосни пътнически вагона, возени от парни локомотиви серии 10.00 и 11.00.

След 1966 г. влаковете започват да се обслужват с дизелови локомотиви серия 51, като зимно време към състава се е прикачвал двуосен вагон-отоплител. От 1969 г. пътническото движение се поема от ДМВ серия 18, а след електрификацията на линията – от ЕМВ серия 32.

След 2007 – 2008 г. линията се обслужва с ЕМВ от сериите 30 и 31, като понастоящем пътническото движение се поддържа с 4 чифта влакове дневно.

Технически съоръжения по железопътната линия

Гари и разделни постове

име на гарата	приемно-отправни коловози (ПОК)			осигурителна инсталация
	брой ПОК	максимална полезна дължина	минимална полезна дължина
(София)	14	1108	360	МРЦ
Волуяк	7	702	473	МРЦ
Банкя	3	300	250	без ОИ

Мостове

междугарие	намира се на път №	намира се на km	обща дължина, m	изграден от	препятствие
(София – Волуяк)	1 и 2	1+241	35,70	стоманобетон	жп. коловоз и път
(София – Волуяк)	1 и 2	2+317	28,00	стоманобетон	Суходолска река
(София – Волуяк)	1 и 2	5+658	31,00	стомана	река Какач
Волуяк – Банкя		16+913	29,50	стомана	река Какач
Волуяк – Банкя		17+398	40,00	стомана	река

Вижте също

• Железопътна мрежа на България
• Железопътна линия 1 (България)
• Железопътна линия 6 (България)
• Железопътна линия 14 (България)

Литература

• Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
• Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.