Железопътна линия Волуяк – Банкя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Железопътна линия 13
Информация
Типнормална
Статусдействаща
Крайни гариБанкя
Започва отВолуяк
Свързани линииЛиния 1
Линия 6
Линия 14
Станции4 (2 гари и 2 спирки)
Номер линия13
Пусната5 август 1918
Разширение1918 (до Аеропланното училище)
29 октомври 1919 (до Банкя)
СобственикНКЖИ
ОператориБДЖ
Дължина10,9
Брой линииединична
Междурелсие1435 mm
Електрификация25 кV, 50 Hz
Работна скорост60 km/h

Железопътна линия Волуяк – Банкя е единична, електрифицирана, с нормално междурелсие 1435 mm, отклонение на главна линия № 1.

История[редактиране | редактиране на кода]

Линията е построена от Управлението на железопътните съобщения (УЖПС) по нареждане на Щаба на действащата армия (ЩДА). По това време името на гара Волуяк е Божурище и през лятото на 1917 г. от нея до аеропланното училище при с. Божурище е построен железопътен клон с дължина от около 3,3 km, за превозване на строителните материали и тежките стоманени покривни конструкции на изгражданите хангари. Още преди да започне използването на този клон, ЩДА нарежда на УЖПС да продължи линията до с. Банкя, за по-бърза връзка, с оглед отбраната на София и улесняване превозът на ранени и болни войници, докарвани със санитарните влакове от фронта.

За линията до Банкя са използвани около 2,2 km от клона за аеропланното училище. Със стрелка на открит път и голяма лява крива линията се отделя от него и се насочва по новото си трасе. Клонът към аеропланното училище остава с дължина 1,1 км. Целият участък Волуяк – Банкя (10,9 km) е открит за експлоатация на 5 август 1918 г., още преди да бъде завършен напълно. С довършителните работи, за обслужване на с. Божурище и летището е направена нова спирка „Аеропланно училище“ (km 10+880 от гара София), която по-късно е преименувана на „Божурище“, а дотогавашната гара Божурище – на гара Волуяк.

Експлоатация[редактиране | редактиране на кода]

До средата на 60-те години на миналия век, гара Банкя е открита и за товаро-разтоварна дейност. През нея се е извършвало почти цялото снабдяване на Банкя с продоволствени стоки, строителни материали и горива. Тези товарни влакове са се обслужвали основно с локомотиви серия 28.00.

Волуяк – Банкя
Линия 14 (Биримирци)
Линия 1 (София 0+000)
7+793 Волуяк
Линия 1 (Калотина)
Линия 6 (Гюешево)
10+901 Божурище
16+587 Иваняне
18+646 Банкя

Между София и Банкя се осъществява и голямо движение на пътници - голяма част от населението на Банкя работи в София, а софиянци масово използват минералните бани там. За това пъническите влакове София – Банкя – София са били 6 – 8 чифта на ден. Композициите са били 5 или 6 четириосни пътнически вагона, возени от парни локомотиви серии 10.00 и 11.00.

След 1966 г. влаковете започват да се обслужват с дизелови локомотиви серия 51, като зимно време към състава се е прикачвал двуосен вагон-отоплител. От 1969 г. пътническото движение се поема от ДМВ серия 18, а след електрификацията на линията – от ЕМВ серия 32.

След 20072008 г. линията се обслужва с ЕМВ от сериите 30 и 31, като понастоящем пътническото движение се поддържа с 4 чифта влакове дневно.

Технически съоръжения по железопътната линия[редактиране | редактиране на кода]

Гари и разделни постове[редактиране | редактиране на кода]

име на гарата приемно-отправни коловози (ПОК) осигурителна инсталация
брой ПОК максимална полезна дължина минимална полезна дължина
(София) 14 1108 360 МРЦ
Волуяк 7 702 473 МРЦ
Банкя 3 300 250 без ОИ

Мостове[редактиране | редактиране на кода]

междугарие намира се на път № намира се на km обща дължина, m изграден от препятствие
(София – Волуяк) 1 и 2 1+241 35,70 стоманобетон жп. коловоз и път
(София – Волуяк) 1 и 2 2+317 28,00 стоманобетон Суходолска река
(София – Волуяк) 1 и 2 5+658 31,00 стомана река Какач
Волуяк – Банкя 16+913 29,50 стомана река Какач
Волуяк – Банкя 17+398 40,00 стомана река

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.