Институт за космически изследвания и технологии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Институт за космически изследвания и технологии

<mapframe> problems:

  • The JSON content is not valid GeoJSON+simplestyle
  • Attribute "latitude" has an invalid value
  • Attribute "longitude" has an invalid value
Информация
Акроними ИКИТ, ИКИТ-БАН
Тип научно-иследователски институт
Основана 1969 г., 2010 г.
Седалище София, България
Ръководител Петър Гецов
Сайт www.space.bas.bg

Институтът за космически изследвания и технологии (съкратено ИКИТ или ИКИТ-БАН) е научно-изследователски институт на Българската академия на науките, сред водещите звена на БАН. Главната сграда на ИКИТ се намира на адрес София, п.к. 1113, ул. „Акад. Георги Бончев“, бл. 1.

История[редактиране | редактиране на кода]

Той е наследник на създадената през 1969 г. Група по физика на космоса при Президиума на БАН, прераснала през 1974 г. в Централна лаборатория за космически изследвания; неин директор е професор (по-късно академик) Кирил Серафимов. С постановление на Министерския съвет лабораторията е преобразувана в Институт за космически изследвания през 1987 г.

При реформа на БАН институтът е слят заедно с Института по слънчево-земни въздействия в Институт за космически и слънчево-земни изследвания. Дейността му понастоящем е наследена от Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) на БАН, създаден през 2010 г.[1]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Понастоящем ръководството на ИКИТ включва: директор – чл.кор. проф. дтн инж. Петър Гецов, заместник-директор – проф. д-р инж. Румен Недков, научен секретар – проф. дтн инж. Георги Сотиров, председател на Общото събрание на учените – проф. д-р Боян Киров.

Структурата на ИКИТ включва научни направления (със секции) и филиал:

Научни направления
  • „Физика на Космоса“
    • „Космическа астрофизика“
    • „Космическа физика“
    • „Слънчево-земна физика“
  • „Дистанционни изследвания на Земята и планетите“
    • „Дистанционни изследвания и ГИС“
    • „Системи за дистанционни изследвания“
    • „Аерокосмическа информация“
  • „Аерокосмически системи и технологии“
    • „Аерокосмическа техника и технологии“
    • „Аерокосмически системи за управление“
    • „Космическо материалознание“
Филиал, Стара Загора

Секция „Атмосферни оптични изследвания“, обсерватория, „Космос“ ООД

Научни области[редактиране | редактиране на кода]

Областите, в които институтът развива дейността си, са:

Научни проекти[редактиране | редактиране на кода]

Институтът е участвал в изготвянето на апаратура и експерименти за следните спътници и проекти:

Помощна дейност е извършвана при работата по орбиталните станции Мир и Салют-6, както и при проектирането и експлоатацията на спътниците „Активен“[2][3], Гранат, Интербол, Апекс и Фобос и космическата станция Вега.

ИКИ е изготвял и осъществявал научните програми при полетите на българските космонавти Георги Иванов и Александър Александров. Разработил е научния инструмент RADOM-7, който е интегриран в апарата Чандраян за изследване на Луната и в някои китайски спътници.

Институтът тясно си е сътрудничел със сродни български и международни институти и организации: COSPAR, IAF, Международен астрономически съюз, IKI-RAN, IMBP и IZMIRAN Москва, Европейска космическа агенция, НАСА, DARA, Национален център за космически изследвания на Франция, COPUOS-UN, ДЖАКСА, ИСРО и др. Работил съвместно със специалисти от Чехия, Унгария, Индия, Украйна и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]