Йосиф Йосифов (диригент)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Йосиф Йосифов)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йосиф Йосифов
Псевдоним Йоско Йосифов
Роден
Починал
2 май 2001 г. (90 г.)

Йосиф Александров Йосифов, по-известен като Йоско Йосифов е български оперен диригент и композитор, един от основателите на Старозагорската и на Варненската опера. Брат е на Илия Йосифов, тенор от 1940-те и 1950-те години, и е баща на композитора Александър Йосифов. Ползва псевдонима: Йоско Йосифов, така фигурира в архивите на Варненската опера, а и на издадените си авторски 3 плочи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йосиф Йосифов е роден в Казанлък през 1911 г. в музикално и артистично семейство. Родителите му са най-добрите самодейци в града. Той заедно с брат си Илия Йосифов изнася концерти в Казанлък и селата в района – Крън, Енина, Шипка. В домът им отсядат музиканти, които гастролират в града.

Отначало Йосифов се увлича по рисуването но сетне го завладява музиката. От 7-годишна възраст Йосифов свири на пиано и флейта, в гимназията ръководи училищния оркестър и хор. Още от младежките си години започва да композира китки, увертюри и фантазии. От това време е детско-юношеската му оперета „Снежанка и седемте джуджета“, играна в Казанлък, Чирпан и Нова Загора.

През 1931 година постъпва в Теоретичния отдел на Държавната музикална академия, където негови преподаватели са проф. Добри Христов и проф. Панчо Владигеров. Като студент пише оперите „Биляна“ и „Цар Самуил“, както и други творби. Дипломира се през 1934 година и учителства за кратко.

През 1938 – 39 година Йосифов ръководи софийския хор „Родна песен“. От 1939 до 1946 година работи като директор и музикален редактор на Радио Стара Загора и същевременно сътрудничи на местните оперни самодейци, градския симфоничен оркестър и мъжкия хор. През 1943 година под негово диригентство е поставена операта му „Биляна“. Йосифов съдейства за основаването на Старозагорската народна опера и от 1946 до 1948 година е неин главен диригент.

В периода 1948 – 1952 година Йосифов е диригент на Варненския държавен симфоничен оркестър и Варненската народна опера (днес Оперно-филхармонично дружество - Варна). От 1952 година е главен диригент, а от 1953 до 1956 година е директор на операта. Като диригент е осъществил над 1300 спектакъла. Тук той създава голяма част от най-значимите си творби, утвърждава се като оперен и симфоничен диригент, върши голяма и разнообразна обществена, музикално-възпитателна и педагогическа дейност. Избран е за депутат на трудещите се в Градския народен съвет. Ръководи хора на корабостроителите, помага на самодейни състави в града и окръга. Преоркестрира и записва студийно операта „Гергана“ на Маестро Георги Атанасов (1958­-59). С голям успех дирижира оперни спектакли в Полша, Румъния, Чехословакия, Югославия.

Поставя на сцената голям брой оперни спектакли, измежду които:

Варненският период е много плодотворен. Там написва симфоничната поема „Тъжа“, ІІ,ІІІ,ІV симфония, Концерт за чело и оркестър, Концерт за фагот и оркестър, симфоничната поема „Септемврийци“, симфоничната сюита „Борба“, детската оперета „Кокочина“ и други.

Под диригентството на Йосифов симфоничният оркестър изпълнява предимно романтични творби, застъпени са и български класически произведения.

От 1971 г. Йоско Йосифов живее и твори в с. Тъжа, Старозагорско, близо до родния си град. Тук създава вдъхновени творби за своите съвременници. „Балканът за нас е роден баща“ – казва композиторът. В Тъжа се раждат симфонията „Балканът“, Втори концерт за виолончело, три юбилейни увертюри, песни за Радио София, 36 добруджански хора и танци, песен за Стара Загора и Казанлък, марш на футболистите от „Розова долина“ и много други.

През 1979 г. е удостоен със званието „Заслужил артист“. На 20 май 1986 г. тържествено е отбелязана неговата 75-годишнина в залата на Старозагорската опера, където му е връчен орден „Народна република България“ – І степен с поздравителен адрес от ръководителя на държавата Тодор Живков.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Освен диригент, Йосифов се изявява и като композитор. Автор е на симфонични и музикално-сценични творби, инструментални концерти, камерно-инструментални и хорови произведения, песни, сюити.

Опери
Детски оперети
  • „Снежанка и седемте джуджета“, 1929;
  • „Кокичета“, текст М. Чобанова, 1959.
Произведения за симфоничен оркестър
  • Симфония № 1 – ре минор, 1942;
  • Симфония № 2 – до мажор (1957, Държ. симф. оркестър – Варна);
  • Симфония № 3
  • Симфония № 4
  • Симфония № 5
  • Симфония № 6 – ла минор(1980, Държ. филхармония Варна – дир. Ив. Маринов)
  • Симфония № 7 „Балканът“ (т. Димитър Точев)- 1985
  • Симфония № 8
  • Симфония № 9
  • Симфонична поема „Тъжа“, 1949 (1950, Държ. симф. оркестър – Варна);
  • Юбилейна увертюра „Девети септември“ (1959, държ. симф. оркестър – Варна);
  • Увертюра за симфоничен оркестър (1967 г., Варненски симф. орк., дир. Ем. Главанаков)
  • Симфонични танци № 1, 2, 3 – 1940, № 4, 5, 6 – 1947 (1948, Държ. симф. оркестър – Варна).
Произведения за инструмент и оркестър
  • Концерт за виолончело с оркестър (1950, Държ. симф. оркестър – Варна);
  • Концерт за фагот и оркестър (1959, Държ. симф. оркестър – Варна).
  • Концерт за кларинет и оркестър (1977, Симф. орк. на БНР, дир. Васил Стефанов)
Произведения за камерен ансамбъл
Други
  • „Кантата за Добруджа“, текст Л. Владков, 1951.
  • Кантата за военоморския флот, текст: Емил Розин и Усин Керим (1964 г.)
  • около 30 хорови песни, около 15 песни за солист и пиано
  • 32 сюити от български народни песни.
  • два романса за цигулка и пиано – 1936, 1940.
  • Пролетна соната за цигулка и пиано (1944)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. в. „Септември“, бр. 60, 22 май 1986 г.