Клонове на Илинденската организация
| Клонове на Илинденската организация | |
| Информация |
|---|
Клоновете на Илинденската организация в Царство България са множество дружества, част от организационната структура. Към 1924 година Илинденската организация има 76 дружества извън София с около 5-6 000 души членска маса.[1][2]
Варна и околията[редактиране | редактиране на кода]
Родолюбивото културно-просветно взаимоспомагателно и благотворително дружество „Илинден“ – Варна е основано на 19 юни 1922 година на общо събрание в града. През 1923 година се включва в учредителния конгрес на Илинденската организация. Организира и обединява бежанците във Варненско от Тракия и Македония, участници в Илинденско-Преображенското въстание. На 10 август 1947 година на общо събрание на дружеството е гласувано неговото разпускане. В ликвидационния комитет влизат Атанас Пировски – председател, Христо Цеков – подпредседател и Атанас Кършаков – член. Документацията на организацията е предадена на новообразуваното Македонско културно-просветно дружество „Гоце Делчев“ във Варна.[3][4] Към 1931 година делегат от братството на конгреса е Младен Петров,[5] в 1933 година това е К. Сараилиев,[6] а в 1934 година е Христо Настев.[7]
Видин[редактиране | редактиране на кода]
Дългогодишен ръководител на Илинденското дружество в града е Никола Киров – Майски.[8]
Горноджумайска околия[редактиране | редактиране на кода]
През 1931 година делегат от Горна Джумая е Трайко Паланкалиев,[5] в 1933 година това е Ичко Бойчев,[6], В 1931 година делегати от Свети Врач са Никола Киров и Христо Танушев,[5] а след него е Александър Развигоров с подгласник В. Трифонов,[6] В 1931 година от Петрич делегат е Антон Кецкаров,[5] а след това Христо Попниколов,[6] Т. Станков в Склаве.[6]
Дупница и околията[редактиране | редактиране на кода]
Дружеството в град Дупница е учредено на 31 август 1922 година, като на общо събрание е избрано настоятелство в състав Петър Бабамов – председател, Панайот Панайотов – подпредседател, съветници са Димитър Жеков и Христо Шуманов, а в контролната комисия влизат свещеник Сава Теофилов и Никола Малешевски. На 4 декември 1922 година в Бобошево е образувано дружество с председател Дамян Попвасилев, секретар-деловодител Димитър Лишков, касиер – Георги Лехов и съветници Михаил Топузов и Константин Николчев. В края на декември 1922 година от София пристига Христо Божков от централното дружество, който провежда срещи с двете ръководства. На 4 януари 1923 година в Мурсалево е избрано ръководство на местното дружество: Стоиша Атанасов – председател, Стоил Недокланов – секретар-деловодител, Стоян Медарски – касиер, Янаки Недокланов и Стоил Дешев – съветници. На 9 януари е учредено дружество и във Фролош, в което влизат Петър Янков – председател, Панайот Нешев – секретар-деловодител, Илия Шипочки – касиер, Иван Стойков и Коте Лудачки са съветници.[9] На 15 април 1923 година в Дупница е свикан протестен митинг от Дупнишкото македонско братство и местните Илинденски организации срещу извършеното в Кралство СХС Гарванско клане и подписването на Нишкото споразумение от страна на правителството на БЗНС.[10]
Кюстендил и околията[редактиране | редактиране на кода]
Кюстендилското дружество „Илинден“ е основано през 1920 година. Провежда редица културно-просветни инициативи и в резултат в околията се създават негови клонове. Закрито е през май 1923 година от властта на БЗНС, но през 1924 година е възстановено. Прекъсва дейността си от 1928 до 28 февруари 1943 година. Продължава дейността си до 1949 година, когато е включено в Кюстендилското македоно-одринско опълченско дружество.[11]
През 1931 година делегат от дружеството на общия конгрес е Спиро Карамфилов, в 1933 година делегати на братството на общия организационен конгрес са Хаджимишев и Страшимир Каранов,[6] а 1936 година такъв е Страшимир Каранов.[8]
Плевен[редактиране | редактиране на кода]
Плевенското дружество „Илинден“ е основано през септември 1922 година от протойерей Димитър Ташев, който е принуден да напусне поста си през октомври 1924 година. Причина за това е конфликт с централното ръководство на Илинденската организация, която го обвинява в пиянство, комар и разхищение на пари, които е събирал като архиерейски наместник. Изключен е от дружеството през 1926 година и това е обявено чрез специална брошура.[12] През 1931 година делегат от дружеството на общия конгрес е Траян Конов.[5] По-късно председател на дружеството е М. Пасков.[6][8]
Пловдив и околията[редактиране | редактиране на кода]
Дългогодишен председател на татарпазарджишкия клон на организацията е Петър Ацев,[6] а след това на пловдивския,[8] а след него Киряк Шкуртов.[13]
Шумен и околията[редактиране | редактиране на кода]
Шуменският клон на Илинденската организация е основан на 1 август 1922 година от Йордан Тренков, Манче Дръндарев, Никола Плевнелиев, Яне Караянев и Коста Груев. Започва активна дейност от 26 ноември 1922 година с 26 души членска маса. На 10 януари 1943 година в ръководството влизат Йордан Тренков – председател, Александър Кавалджиев – секретар, Злати Христов – касиер, а в контролната комисия са Иван Апостолов, Анастас Капитанов и Кузман Манякски. Организацията разполага със собствен печат „Дружество „Илинден“ – Шумен“. Закрито е през 1949 година.[14]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Анастасовъ, Юрданъ. Реферат по организиране на македонската емиграция. София, 1924. с. 6 - 7.
- ↑ Палешутски, Костадин. Илинденската организация (1921-1924 г.) // Известия на института по история на БКП. София, 1988. с. 107.
- ↑ Дружество "Илинден" – Варна - "Позив; На Илинден 1903 година", Варна, 1932 година // strumski.com. Посетен на 16 юли 2023.
- ↑ ДА – Варна, ф.13к, оп.1
- ↑ а б в г д Шестиятъ редовен конгресъ на Илинденската организация // Илюстрация Илиндень 35 (5). София, Илинденска организация, Септемврий 1931. с. 2.
- ↑ а б в г д е ж з Осмиятъ редовенъ конгресъ на Илинденската организация // Илюстрация Илиндень 51 – 52 (1 – 2). София, Илинденска организация, Ноемврий – Декемврий 1933. с. 2 – 3.
- ↑ Гошева, Вера. Илинденската организација меѓу двете светски војни. Докторска дисертација. Скопје, Филозофски факултет, 2000. с. 238.
- ↑ а б в г IX. редовенъ конгресъ на Илинденската организация // Илюстрация Илиндень 73 – 74 (3 – 4). София, Илинденска организация, Мартъ – Априлъ 1936. с. 2.
- ↑ Гребенаров, Александър. Дупничани в националноосвободителното движение на македонските българи, в: Колектив. История на Дупница и Дупнишко. София, Община Дупница, 2015. с. 439 - 441.
- ↑ Гребенаров, Александър. Дупничани в националноосвободителното движение на македонските българи, в: Колектив. История на Дупница и Дупнишко. София, Община Дупница, 2015. с. 443.
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 265.
- ↑ Гошева, Вера. Илинденската организација меѓу двете светски војни. Докторска дисертација. Скопје, Филозофски факултет, 2000. с. 189.
- ↑ Гошева, Вера. Илинденската организација меѓу двете светски војни. Докторска дисертација. Скопје, Филозофски факултет, 2000. с. 235.
- ↑ ДА – Шумен, ф.779к, оп.1
