Космически изследвания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Ето няколко примера за това как учените изследват космоса и каква техника използват.

Оптични телескопи[редактиране | редактиране на кода]

Част от радиотелескопа „Голямата група антени“. Той се състои от 27 радиотелескопа, разположени във формата на „Y“. Диаметърът на всеки от телескопите е 25 метра.

Телескопите, които се използват, за да събират повече светлинна енергия от наблюдаваните обекти и да видят повече детайли в тях, се наричат оптични телескопи. С помощта на мощни оптични телескопи астрономите проникват в дълбините на пространството. Много от тези телескопи са разположени високо в планините, над замърсения и не съвсем прозрачен долен слой на земната атмосфера.

Радиотелескопи[редактиране | редактиране на кода]

С помощта на много големи антени, наподобяващи чинии, радиотелескопите регистрират най-слабите радиосигнали, излъчвани от космоса. Те позволяват на астрономите да наблюдават неща, които са прекалено тъмни или отдалечени, за да могат да бъдат видени и с най-силния оптичен телескоп. Най-големият радиотелескоп в света се намира в Аресибо, Пуерто Рико. Неговата чиния има диаметър 305 метра и е вградена в природна котловина.

Телескопи в Космоса[редактиране | редактиране на кода]

Телескопите, изнесени в Космоса, могат да „виждат“ по-далеч от телескопите на Земята, тъй като не е нужно да пробиват през земната атмосфера. Най-големият от тях е космическият телескоп „Хъбъл“.

Най-големият в света радиотелескоп в Аресибо, Пуерто Рико

Космически станции[редактиране | редактиране на кода]

Космическите станции са бази, изведени в орбита около Земята. Астронавти на борда им провеждат различни експерименти и изучават поведението на човешкото тяло в Космоса. Първите конструирани досега космически станции като Салют, Скайлаб и Мир са използвани и за наблюдения на Земята и планетите. Сега в орбита около Земята кръжи огромната Международна космическа станция, чието изграждане е плод на усилията на 16 държави.

Телескопа Хъбъл

Космически сонди[редактиране | редактиране на кода]

Непилотираните космически сонди изследват далечния Космос и изпращат информация до Земята. На борда на много от тях има фотокамери, които заснемат отдалечените светове. След това сондата излъчва снимките към Земята, където се изучават и анализират. През 1983 г., изстреляната през 1972 г. космическа сонда Пайъниър 10 за пръв път в историята на човечеството напуска пределите на Слънчевата система. Днес тя се намира на разстояние над 80 AU от Слънцето и лети в посока към съзвездието Бик. Изследванията продължават с космическата сонда Пайъниър 11.