Леонид Бачев
| Леонид Бачев | |
| български революционер | |
| Роден |
1880 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Леонид (Леонди) Бачев (Бачов) Попов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, по-късно на Варненското македонско братство.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Бачев е роден в 1880 година[2] в костурското село Загоричани, тогава в Османската империя, днес Василиада, Гърция.[1] Работи като млекар.[3] Влиза във ВМОРО в 1901 година и служи като куриер на организацията. През Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година е четник в Загорицката чета, начело с Петър Погончев, а по-късно е четник в районните чети на Иван Попов и Никола Андреев и взима участие в действията в Костурския революционен район - превземането на Клисура и превземането на Невеска, нападението на Загоричани, сраженията при Бобища и на Върбица, както и в последвалото на Каймакчалан при Пожарско и това при Чанище. Къщата му е изгорена по време на потушаването на въстанието.[1]
След разгрома на въстанието се легализира. На 9 май 1904 година при аферата с убийството на албанците от Елеово е арестуван и изтезаван в Костурския затвор. Освободен е на 8 октомври 1904 година поради липса на доказателство за участие в убийството. При гръцкото нападение над Загоричани къщата му отново е изгорена от гръцките андарти, а в клането загиват зет му Кузо Самарджията, сестра му Ангелина[1] и четирите им деца.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и се сражава в III рота на IV битолска дружина.[1][3]
Установява се във Варна, Свободна България.[1]
На 9 март 1943 година подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 274.
- ↑ Към 9 март 1943 година е на 63 години. Според „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция Централен военен архив“ към 1913 година е на 43 години, което дава алтернативна дата на раждане 1869/1870 година.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 81.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 275.
