Луи II дьо Бурбон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Луи ІІ Добрия дьо Бурбон
3-ти херцог на Бурбон
Louis II de Bourbon.jpg
миниатюра
Управление135619 август 1410 (Бурбон)
13561404 (Клермон)
13721410 (Форез)
НаследилПиер I дьо Бурбон (Бурбон, Клермон)
Жан II дьо Форез (Форез)
НаследникЖан I Бурбон
Лични данни
Роден
Починал
Други титлиграф на Клермон ан Бовези, граф на Форез, господар на Меркер
Семейство
ДинастияБурбони
БащаПиер I дьо Бурбон
МайкаИзабела Валоа (1313–1383)
ПотомциЖан, Изабела, Луи
ГербArms of Robert de Clermont.svg
Луи ІІ Добрия дьо Бурбон в Общомедия

Луи II дьо Бурбон, нар. Добрия (на френски: Louis II le Bon; * 4 август 1337, † 19 август 1410, Монлюсон, Кралство Франция) е 3-ти херцог дьо Бурбон от 1356 г., граф на Клермон ан Бовези (1356 – 1404), граф на Форез и господар на Меркер от 1372 г. (по силата на брак), френски военачалник.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Луи е син на херцог Пиер I дьо Бурбон (* 1311, † 19 септември 1356), 2-ри херцог на Бурбон, и на съпругата му Изабела Валоа (* 1313, † 1383).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Луи е верен поддръжник на кралете на Франция Жан II Добрия и Шарл V, мъж на сестра му Жана дьо Бурбон.

След гибелта на баща си Пиер I дьо Бурбон в битката при Поатие през 1356 г. Луи наследява Херцогство Бурбон.

През 1359 г. той помага на обсадения от армията на краля на Англия Едуард III в град Реймс. Той е един от заложниците изпратени Англия да гарантират изплащане на откупа за краля на Франция Жан II Добрия, попаднал в плен по време на битката при Поатие през 1356 г. Луи се връща във Франция от плен едва през 1367 г., вече след смъртта на Жан II.

През 1368 – 1370 г. Луи се сражава против англичаните в Поату и Гиен, помагайки на новия крал на Франция Шарл V Мъдри да отвоюва превзетите от англичаните земи. Следвайки инструкцията на Шарл V и конетабъл Бертран дьо Геклен, Луи не встъпва в крупни сражения. С победи в неголеми схватки постепенно завладява големи крепости в Лимузен, Бретан и Гиен.

Първоначално той превзема Ла Рош, Бовоар и Монтско. През 1369 г. Едмънд Лангли, граф на Кеймбридж, и Джон Монтагю, граф на Солсбъри, превземат замъка Бел Перш в Бурбон, където по това време е майката на Луи. Чрез глашатай те информират Луи, че майка му ще бъде изведена от замъка под ескорт, и предлагат да се опитат да я заловят, но Луи отказа да направи това, за да не застраши живота на майка си, и упреква противниците си за липсата на рицарско уважение към дамата.

През 1371 г. Луи заедно с херцог Жан дьо Бери обсажда и превзема Лимож. Към 1374 г. той превзема практически всички големи крепости в Руерге, Поату, Сентоже и Турен. През 1374 г. по време на похода в Гиен заедно с Луи I Анжуйски, отвоюва Ажен и Бигор, а така превзема и Ла Реол.

След сключеното примирие между Англия и Франция през 1374 г. Луи II дьо Бурбон успява да разгроми бандите от наемници, останали в неговото херцогство. По-късно откликва на призива на краля на Кастилия Енрике II Трастамара и пристига в Бургос за участие в поход против маврите. Когато разбира, че походът се планира за Португалия, Луи отказва да участва и се връща обратно във Франция.

През 1378 г. Шарл V изпраща Луи в Нормандия за борба против краля на Навара Шарл II Злия, където той успява да превземе голяма част силните крепости.

Луи ІІ

След смъртта на Шарл V през 1380 г. Луи участва в регентския съвет при малолетния крал Шарл VI. Не успява обаче да попречи на анархията, която възниква заради борбата за власт между херцога на Бургундия Жан Безстрашни и херцог Луи Орлеански. Той накрая избира страната на херцог Луи.

От 1385 г. Луи отново се бие срещу англичаните при Гиен.

През 1390 г. по искане на Република Генуа Луи отива в Тунис, където участва в обсадата на Картаген. През 1391 г. той предприема експедиция с 80 кораба срещу пиратските държави на пиратите в Северна Африка. Малко след това Луи се завръща във Франция.

Въпреки факта, че Луи е член на регентския съвет при Шарл VI, той не може да предотврати анархията, възникнала поради лудостта на краля и борбата за власт между херцога на Бургундия Жан Безстрашни и херцога на Орлеан Луи. В крайна сметка той избира страната на херцог Луи.

Луи II е първият херцог, който се установява в Бурбон и се грижи за интересите на своите поданици.

Кръстоносен поход до Махдия-Тунис[редактиране | редактиране на кода]

Луи ІІ Бурбон

Луи ІІ ръководи т.нар. Берберски кръстоносен поход – генуезко-френска военна експедиция, насочена срещу средиземноморските берберски пирати. Част от него е обсадата на Махдия, Тунис, която е основна база на пиратите. Всичко започва с изпращане на генуезки пратеници, които молят френския крал Шарл VІ за помощ срещу берберските пирати. Генуа предоставя продоволствие, 12 000 стрелци и 8000 пешаци. От френска страна участват 1500 тежковъоръжени рицари, ръководени от Луи ІІ Бурбон, който е военачалник от Стогодишната война. Така армада от около 60 кораби напуска Генуа на 1 юли 1390 г. Кръстоносците обсаждат Махдия в продължение на около два месеца.[1]

След време и двете страни осъзнават, че имат интерес от примирие, тъй като кръстоносците разбират, че нямат достатъчно обсадни машини, а берберите не могат да се справят с тежко въоръжените нашественици. С участието на Генуа се сключва примирие за 10 г., като пиратството намалява вследствие на това. Затова французите се връщат като победители, като загубите им са около 20 % от живата сила.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

Ана Овернска, съпруга на Луи

∞ 19 август 1371 за Ана дьо Оверн (* 1358, † 1417), графиня на Форез и господарка на Меркер, дъщеря на Беро II Велики, дофин на Оверн и граф на Клермон. От нея има двама сина и две дъщери:[2]

  • Катрин (* 1378, † млада)
  • Жан I (* 1381 † 1434), 4-ти херцог на Бурбон от 1410 г., граф на Форез от 1417 г.
  • Изабела (* 1384 † сл. 1451), монахиня в Поаси, през 1400 г. сгодена за Ейрик III Померански, крал на Норвегия, Дания и Швеция
  • Луи (* 1388 † 1404), господар на Божьо

Освен това, Луи има 5 незаконни деца:

  • Хектор (* 1391 † 1414), господар на Рошфор и на Дампиер ан Шампан
  • Персевал (* 1402 † 1415)
  • Пиер
  • Жак († 1422), монах-целестинец през 1422 г.
  • Жан († 1419), господар на Танри през 1419 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Семёнов И. С. Христианские династии Европы. Династии, сохранившие статус владетельных. Генеалогический справочник / Науч. ред. Е. И. Куксина. Предисл. О. Н. Наумов. — М.: ОЛМА-ПРЕСС, 2002. ISBN 5-224-02516-8
  • Устинов В. Г. Столетняя война и Войны Роз. — М.: АСТ: Астрель, Хранитель, 2007. — 637 с. — (Историческая библиотека). ISBN 978-5-17-042765-9
  • Skočit nahoru k:a b EHLERS, Joachim; MÜLLER, Heribert; SCHNEIDMÜLLER, Bernd, a kol. Francouzští králové v období středověku : od Oda ke Karlu VIII. (888 – 1498). Praha : Argo, 2003. 420 s. Dále jenFrancouzští královéISBN 80-7203-465-0. S. 291.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Устинов В. Г. Столетняя война и Войны Роз. – М.: АСТ: Астрель, Хранитель, 2007. – 637 с. – (Историческая библиотека). – 1500 экз. – ISBN 978-5-17-042765-9-1390 година
  2. Семёнов И. С. Христианские династии Европы. Династии, сохранившие статус владетельных. Генеалогический справочник / Научный редактор Е. И. Куксина. Предисловие О. Н. Наумов. – М.: ОЛМА-ПРЕСС, 2002. – 494 с. – 3000 экз. – ISBN 5-224-02516-8

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Людовик II де Бурбон“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​