Лукано-пизанска школа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мадона', анонимен автор от Лука, ок. 1200, El Paso Museum of Art
Детайл " Кръст", началото на XIII в.

Пизанска (лукано-пизанска) школа е една от художествените школи в Италия, които съществуват в Тоскана през XII, XIII и началото на XIV век.

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Значение[редактиране | редактиране на кода]

Без пизанската школа е невъзможно да се разбере произхода на Проторенесанса, и по-специално откъде се появява изкуството на Чимабуе, Дучо ди Буонинсеня и Джото. Тези художници не са се появили на празно място.[1]

Начало[редактиране | редактиране на кода]

Анонимен пизански майстор. „Кръст № 15“. 1175 – 1200, Пиза, музей Сан Матео.
„Кръст № 15“, детайл.

Достигналите до наши дни произведения на живописта XIIXIII век са малко. През изминалите векове храмовете се преустройват, фреските се изпълняват наново, а дървото, което да се използва за кавалетна живопис се поврежда.

От произведения на изкуството и документите, налични днес следва, че първото голямо художествено ателие в Тоскана се появява в град Лука в началото на XIII век, и принадлежи на Берлингиеро ди Mиланезе. Това ателие удовлетворява нуждите не само на Лука, но и на околните градове. Въпреки факта, че Лука често враждува с Пиза, на художествения процес това се отразява слабо, и артистите от тези градове-републики охотно обменят идеи.[2]

Живописта на Лука и Пиза от XII век е представена от малко артефакти. Това са няколко олтарни образи, изписани на дърво, кръстове, и миниатюри в манускрипти. Стилово през първата половина на XII век в живописта надделяват умбро-римските черти, а във втората половина на века се вижда нарастване на византийското влияние.

Предпоставки за възникване. Влияние на Византия[редактиране | редактиране на кода]

За живописването на XIII век е характерно от една страна засилване на византийското влияние, а от друга – нарастването на търсения, водещи из под това влияние. В това творческо противоречие се крие пътя на лукано-пизанската школа през XIII век.[3]

Пиза в края на XI – началото на XII век достига най-голямото си могъщество. Тази република в действителност се превръща в световна морска сила, нейните кораби кръстосват почти цялото Средиземно море, а нейните търговци са търгували от Багдад до Испания.

Много тесни търговски връзки възникват между Пиза и Византийската империя. Византийският император Алексий I Комнин предоставя на пизанците специални търговски привилегии. А почти сто години, по-късно през 1192 година, друг византийски император Исак II Ангел. В Константинопол е известен пизанския търговски квартал, където те живеят, търгуват, държат складове. Търговията с Византия е много активна. Византийски стоки, особено столичните луксозни продукти: изделия от слонова кост, бронзови предмети, украсени с бижута книги и църковна утвар, както и византийски икони, постоянно постъпват през пизанското пристанище, а от там се разпространяват в Тоскана и из цяла Италия.

„Мъж в скърби“. Византийска икона на XII век. Костур, Гърция.

С увереност може да се предположи, че заедно пизанските търговци в Италия идват византийски художници, а пизански художници са успели да посетят Константинопол – всичко това се случва въпреки разделението между православието и католицизма. Благодарение на тези стоки, и тези художници византийската живопис се е разпространява в Тоскана, превръщайки се в доминираща.

Разпространението на византийската живопис може да има редица обяснения. На първо място, тогава вярват в това, че Византийска империя, като пазителка на антики, е запазила истинските изображения на Христа и останалите евангелски символи, които притежават чудотворна сила, и респ. византийски икони са изписани едва ли не от натура. На второ място, у ромеите била значително по-развита иконографията. На трето място, византийски художници са били значително по изкусни от тогавашните художници на Италия.

Пиза. Кампосанто (гробища)

Църковно влияние[редактиране | редактиране на кода]

Към XIII век изкуството на Италия става формално и застинало, лишено от емоции. То значително отстъпва на византийското изкуство, преживяващо в това време възроден интерес към класическото антично минало. Въпреки това, в началото на XIII век в Италия се случва важно за бъдещето на изкуството събитие – появява се църковният реформатор св. Франциск от Асизи, със своите призиви „да се молим с разума, а не с устните си“, т.е. да се възприема вярата с цялата душа, а не като механично повтаряне на църковните догми. Популярността на идеите му, се отразява на вкусовете и предпочитанията на донаторите на изобразителното изкуство.[4]

„Кръст № 20“, прибл. 1200 година. Пиза, музей на Сан Матео.

Залез[редактиране | редактиране на кода]

Могъществото на Пиза продължава цели 200 години. През XIV век в републиката започва упадък. Хазната се изпразва, строителството замира, потребността от художниците намалява. Последният голям пизански художник е Франческо Траини, но той работи вече в популярния за XIV век сиенски маниер.

Пизанската школа през XIV век престава да съществува, но почти през целия XIII век тази пизанска (лукано-пизанска) школа е водеща в Италия, а нейните постижения послужват в еволюцията за бъдещия разцвет на италианската живопис в другите художествени центрове.

Художници[редактиране | редактиране на кода]

Подобни[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Изкуството на италианския Ренесанс. Под редакцията на Ролф Томан. Konemann. 2000.
  2. Miklos Boskovits. The Origins of Florentine Живопис. 1100 – 1270. Giunti. 2001.
  3. Burresi Mariagiulia.Caleca Antonio. La Pittura Pisana del Duecento da Giunta e Giotto. Editore Pacini. 2005.
  4. Ferdinando Bologna. Early Italian Живопис. VEB Verlag der Kunst. Dresden. 1964.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „ Луккано-пизанская школа живописи“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.