Николас ван Вейк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николас ван Вейк
Nicolaas van Wijk
нидерландски езиковед
Nicolaas van Wijk.jpg
Роден
Починал
25 март 1942 г. (61 г.)
Националност Флаг на Нидерландия Нидерландия
Научна дейност
Област славянска филология
Образование Лайденски университет
Работил в Лайденски университет
Титла професор
Николас ван Вейк в Общомедия

Николас ван Вейк е нидерландски езиковед славист.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 октомври 1880 г. Завежда катедрата по славистика в Лайденския университет, Нидерландия. От 1913 г. е професор. Rector magnificus на Лайденския университет (1929-1930). Умира на 25 март 1941 г.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

По-значими научни трудове са:[1]

  • „За границата между източно- и западнобългарски“ (1925, на немски език)
  • „За произхода на видовете на славянския глагол“ (1929, на френски език)
  • „История на староцърковнославянски език“ (1931, на немски език)
  • „Славянските езици от единство към многообразие“ (1937, на френски език)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1321.