Пелистер (национален парк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пелистер
Национален парк Пелистер
40.981° с. ш. 21.191° и. д.
Местоположение в Северна Македония
МестоположениеБитоля, Република Северна Македония
Площ171,5 km²
Създаден30 ноември 1948 г.
Уебсайтpark-pelister.com
Пелистер в Общомедия

„Пелистер“ (на македонска литературна норма: Национален парк „Пелистер“) е национален парк в Република Северна Македония, разположен в планината Баба. Той е обявен в 1948 година и така е първият национален парк на територията на страната. Общата му площ е 17 150 ha и въпреки факта, че заема високопланински район, националният парк е доста достъпен.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Гора в Баба планина

Името Пелистер произлиза от гръцкото περιστέρι, „гълъб“, вероятно заради формата на върха. Народната етимология свързва името на парка с бора молика с пет иглички - „петлистер“, откъдето Пелистер.[1]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Паркът е разположен в югозападната част на страната, в трансграничната планина Баба, между котловините Преспа на запад и Пелагония на изток. Баба на север граничи с малката Цапарска котловина и превала Гявато (1169 m), които я отделят от планината Бигла. На юг планината пресича границата с Гърция и чрез превала Бигла се свързва с Вич (Нередската планина, 2125 m). Носи името на най-високия връх на планината Пелистер (2601 m). Планината е на около 465 милиона години.[1]

Баба планина и националният парк „Пелистер“ имат предимно меридианна посока от 25 km и има симетричен вид - билото на планината е равно отдалечено от Пелагонийската и от Преспанската котловина. От главното било на планината се отделят няколко странични била, на които има 35 върха с височина над 2000 m и така планината има алпийски вид. Освен най-високия връх Пелистер (2601 м), по-видни върхове са: Стив (2468 m), Ветерница (2420 m), Муса (2351 m), Бояджиев връх (2331 m), Висока чука (2182 m), Въртешка (2010 m) и други.[1]

Националият парк обхваща 38 % от повърхността на Баба планина. Географски територията на парка се простира между 41°415.96″ и 40°52'27.85″ северна ширина и 21°315.29″ и 21°169.41″ източна дължина. Общата дължина на границата на парка е приблизително 86,99 km. Разстоянието от най-източната до най-западната точка е 20,37 km, а от най-северната до най-южната точка е 23,48 km.[1]

Административно територията на националения парк е част от общините Битоля - 12561,32 ha или 73 % и Ресен - 4587,68 ha или 27 %. В границите на парка има само едно населено място – влашкото село Маловище. В непосредствена близост на парка, на разстояние по-малко от 1 km са Кажани, Ротино, Цапари, Магарево и Търново на север, и Дихово и Нижеполе на изток. В не толкова непосредствена близост се намират селата: Козяк, Ървати и Брайчино на западната граница на парка.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Националният пак е обявен със закон, приет от Президиума на Народна република Македония на 30 ноември 1948 година[1] и обхваща 12 500 ha.[2]

През месец декември 2007 година със специален закон дял от планината Баба с върха Пелистер повторно е обявен за национален парк, като площта му е увеличена на 17 150 ha. Според Закона за защита на природата за защитата и управлението на парка отговаря Обществената институция Нацонален парк „Пелистер“ – Битоля.[1]

Хидрография[редактиране | редактиране на кода]

Сред хидрографските обекти с особена природна атракция са двете ледникови езера Големото и Малото, наречени заедно Пелистерски очи.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Част от флората на Пелистер

Флората на Пелистер е много разнообразна, оттук и нейното специфично ботаническо значение. В парка има 1307 таксона два местни ендемита. Тук растат 88 дървесни вида, което представлява 29% от общата дендрофлора на Северна Македония. В растителността на парка има 21 растителни съобщества, от които 8 горски и 13 тревни съобщества.[3]

От горските дървесни видове най-ценна е бялата мура или моликата, открита от Аугуст Гризебах в 1839 година. Видът расте само и в няколко планини на Балканския полуостров, но в националния парк „Пелистер“ има най-компактно дървесно съобщество, като има дървета по-стари от 230 години.[1] Амплитудата на надморската височина на пелистерската бяла мура е от 600 до над 2200 m.

Гръбначните животни в парка включват: 10 вида земноводни, 15 вида влечуги, 91 вида птици и 35 вида бозайници. От рибите е важно да се отбележи наличието на ендемичната пъстърва по река Пелистер (Salmo trutta peristericus) и пелагонийската пъстърва (Salmo trutta pelagonicus).

Ендемични видове в „Пелистер“[редактиране | редактиране на кода]

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

  • Salmo trutta peristericus (поточна пъстърва)
  • Salmo trutta pelagonicus (поточна пъстърва)
  • Iliodromus peristericus (остракоди)
  • Eucypris diebeli (остракодия)
  • Niphragus pancici peristericus (скарида Amphipod) – Големото езеро
  • Arcticocampus macedonicus (харпактична скарида)
  • Brachydesmus peristerensis (Стоножка Pelister)
  • Alpaeus macedonica (твърдокрили насекоми)
  • Cychrus attenuatus peristericus (твърдокрили насекоми)
  • Duvaliotes peristericus (твърдокрили насекоми)
  • Platyduvalius macedonicus (твърдокрили насекоми)
  • Trechus hajeki (твърдокрили насекоми)
  • Scythris crypta (малки пеперуди)[1]
  • Scythris similis (малки пеперуди)[1]
  • Hadena clara macedonica (нощна пеперуда)

Флора[редактиране | редактиране на кода]

  • Alchemilla peristerica (Pelister небесна роса)
  • Sempervivum octopodes (един от двата ендемични вида пазачи на къщата)
  • Jovibarba heuffelii var (един от двата ендемични вида часовници)
  • Crocus pelistericus
  • Festuca pelisterica (бръмбар Pelister)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к За Пелистер. // Национален парк „Пелистер“. Посетен на 10 май 2023. (на македонска литературна норма)
  2. Македонија во бројки. Државен завод за статистика на Република Македонија, 2011. с. 11. (на македонска литературна норма)
  3. Флора. // Национален парк „Пелистер“. Посетен на 10 май 2023. (на македонска литературна норма)