Свети Илия (Селище)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Илия.
| „Свети Илия“ | |
 Местоположение в Благоевград | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Селище |
| Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Благоевградско |
| Тип на сградата | трикорабна псевдобазилика |
| Изграждане | 1864 г. |
| Състояние | действащ храм |
„Свети Илия“ е българска възрожденска църква в горноджумайското село Селище, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.[1]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Храмът е издигнат в 1862 – 1864 година. В архитектурно отношение представлява голяма трикорабна базилика с женска църква. Средният кораб е засводен и поддържан от четири колони.[1]
Интериор
[редактиране | редактиране на кода]В храма има ценни стенописи,[1] които по своите художествени характеристики могат да се припишат на майсторите от Банската художествена школа Михалко Голев и Димитър Сирлещов, като това са едни от най-ранните им творби.[2] Ктиторският надпис гласи:
| „ | 1889 година 12 поп Лазар Николов, Спасуна, Безистена, Михалко, Петре, Георги, Анна, Кръстена[2] | “ |
В медальони на свода са изобразени Новозаветната Троица, Христос Вседържител и Свети Йоан Предтеча. По северната стена е цикълът Страстите Христови, а по южната – Детство Исусово, както и Страшният съд,[1] продължена зад южния вход от Откровението на Йоан Богослов и 16 сцени от мъченията на грешниците, включително магьосница и жена, която говори в църква. В най-долната зона са светци в цял ръст, между които и Кирил и Методий. На парапета на женската църква са Рождество Богородично, Въведение Богородично и Успение Богородично. Самата галерия е богато украсена със сцени от „Шестоднева“ и старозаветните „Жертвите на Каин и Авел“ и „Каин убива Авел“, светци, монаси, жени светици, сред които Света Марина, Света Парскева, Света София и Вяра, Надежда и Любов.[2]
На аркадата на северния кораб има втора дата 1890. Иконостасът е триреден – с осем царски, както и празнични и апостолски ред икони, също вероятно дело на Михалко Голев. Свети Йоан Предтеча е датирана отзад 29 май 1890.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 408.
- ↑ а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 409.
| ||||||||||
