Сеньория Ибелин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сеньория Ибелин
Signoria di Ibelin
— част от Графство Яфа и Аскалон, васал на Йерусалимско кралство —
11411187
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Map Crusader states 1135-en.svg
Столица Ибелин
Eзици
Официални латински, старофренски, италиански, арабски и гръцки
Религия римокатолицизъм, източно православие, юдаизъм, ислям
Форма на управление васална сеньория
сеньор на Ибелин
Предшественик
Фатимиди Фатимиди
Наследник
Мамелюци Мамелюци
Днес част от Флаг на Израел Израел
Сеньория Ибелин в Общомедия

Сеньория Ибелин (Signoria di Ibelin) е държава на кръстоносците, васална сеньория на Графство Яфа и Аскалон, което от своя страна е един от четирите главни васали на Йерусалимското кралство. Сеньорията има за седалище едноименния замък и съществува през периода от 1141 до 1187 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Замъкът Ибелин е построен от кръстоносците през 1141 между Яфа и Аскалон, в близост до Рамла. По това време Аскалон принадлежи на Фатимидите, които всяка година предприемат военни походи срещу Йерусалимското кралство. Новият замък имал за задача да повиши отбранителната способнаст на тази територия.

Основателят на династията Ибелин – Барисан д’Ибелин е рицар в графство Яфа, като през 1110 г. става негов конетабъл. Издига се още повече след женибата си с Елвис, наследница на сеньория Рамла.

Барисан получава замъка Ибелин през 1141, като награда за своята служба и лоялност към йерусалимския крал по време на метежа през 1134 г. оглавен от графа на Яфа, Юго II дьо Пюизе. Ибелин тогава е част от графство Яфа, което след потушаването на бунта става кралско владение. Барисан и Елвис имат 5 деца: Юго, Балдуин, Балиан, Ерменгарда и Стефания. Освен замъка Ибелин династията наследява и сеньория Рамла като наследство на Елвис, а най-малкият син Балиан получава във владение и Наблус, след като се жени за вдовстващата кралица Мария Комнина. Балиан е последният владетел на Ибелин, тъй като през 1187 сеньорията е завладяна от войските на Саладин.

Сеньори на Ибелин[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • William of Tyre (1943), A History of Deeds Done Beyond the Sea, trans. E. A. Babcock and A. C. Krey, Columbia University Press
  • Edbury, Peter W. (1997), John of Ibelin and the Kingdom of Jerusalem, Boydell Press
  • Mayer, H. E. (1982), „Carving Up Crusaders: The Early Ibelins and Ramlas“, В: Studies in the history of the Crusading Kingdom of Jerusalem presented to Joshua Prawer (Yad Izhak Ben-Zvi Institute)
  • Nielen-Vandervoorde, Marie-Adélaïde (2003), Lignages d'Outremer, Documents relatifs à l'histoire des Croisades, Académie des Inscriptions et Belles-Lettres, ISBN 2-87754-141-X
  • Rüdt de Collenberg, W. H. (1977 – 1979), „Les Ibelin aux XIIIe et XIVe siècles“, Επετηρίς Κέντρου Επιστημονικών Ερευνών Κύπρου, 9
  • Rüdt de Collenberg, W. H. (1983), Familles de l'Orient latin XIIe-XIVe siècles, Variorum reprints, pp. 117 – 265, reprint of article Les Ibelin aux XIIIe et XIVe siècles.
  • Runciman, Steven (1951 – 1953), A History of the Crusades, Cambridge University Press