Следа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Следа, оставена в пясъка на националния монумент „Белите пясъци“ (White Sands, New Mexico)

На български език следа (или диря) е обобщаващо понятие за оставен отпечатък или знак върху заобикалящата среда след случило се събитие. Пример за следи са вдлъбнатините, които човешкият крак оставя върху мокър пясък при ходене. Животните също оставят следи, които помагат на ловците при издирването им.

Думата следа може да бъде използвана както в пряк, така и в преносен смисъл. Учен, писател, или художник може да остави следа (диря) в световната наука и култура с произведенията си.

В медицината терминът следа означаващ наличие на микроскопични количества вещества, елементи или химически съединения във физиологични течности, се използва при диагностиката на някои заболявания – напр. диабет – следи на ацетон в урината

Следи от древността[редактиране | редактиране на кода]

Петроглифи

Сред запазените следи от древността са така наречените вкаменелости (фосили), които предствляват отпечатъци на растения, животни и други организми от праисторически времена, оставени върху скали или глина. Те са с различна големина и на различна възраст, но не са твърде срещано явление, поради което играят изключително важна роля в науката и понякога са единственият източник на информация за определени видове.

Други такива следи са петроглифите – издълбани в скалите картинки, обикновено оставени от древни племена. Могат да бъдат намерени почти навсякъде по света, като най-старите са отпреди 10 – 12 хил. г. Няма единно мнение по въпроса за тяхното предназначение, но съществуват различни теории, включително астронимични знаци, описание на жертвоприношения, писменост и изкуство.

Известни следи от миналото[редактиране | редактиране на кода]

Следи в криминалистиката[редактиране | редактиране на кода]

Играят изключително важна роля в работата на следователите и детективите при разследване на престъпления. Тези, които могат да се превърнат в улики или веществени доказателства, предствляват отпечатъци от различни подметки, пръсти, гуми на кола, или вещества от биологичен произход като остатъци от кръв, урина, кости и зъби (т.нар. хомоскопни следи).

Следите, оставени на местопрестъплението, спомагат за идентифициране на лицето (на базата на ДНК), заподозряно да е извършило убийство, изнасилване или грабеж, или поне за установяване поне на възрастта и пола на лицето, както и за изясняване на важни обстоятелства по делото като мотиви и начин на извършване (на латински Modus Operandi).

В България изследвания от този тип се извършват в центровете по съдебна медицина в страната, както и в сектор „Съдебна медицина“ при Министерството на отбраната и в Научноизследователския институт по криминалистика и криминология (НИКК) към МВР.

Следи в науката[редактиране | редактиране на кода]

Кондензационна следа

Кондензационна следа[редактиране | редактиране на кода]

Кондензационна следа (понякога неправилно наричана „реактивна следа“) е следата, която летателен апарат оставя след себе си на небето при голяма скорост и височина.

Следа на матрица[редактиране | редактиране на кода]

В математиката (по-точно линейната алгебра) под „следа на квадратна матрица“ се разбира сборът от елементите на главния диаганол. Съществува също така и понятието „следа на тензор“.

Следи, свързани с митове и легенди[редактиране | редактиране на кода]

Отпечатък от ходилата на Исус

Някои следи, знаци и отпечатъци все още нямат научно обяснение, което става причина за създаването на митове и легенди за техния произход и превръщането им в туристическа атркция. Примери за това са:

  • Отпечатък от ходилото на Буда с изобразени различни символи на него. Намерени са няколко такива от 1 – 2 век сл. новата ера.
  • Следи от стъпките на Дявола – появили се в Англия през 1855 г. след снеговалеж през нощта, всяка стъпка е с еднаква големина и на еднакво разстояние от предишната. Дирята е дълга 150 – 160 км и следва права линия.
  • Отпечатъци от ходилата на Исус Христос в църквата Domine Quo Vadis, в близост до Рим.

Следи свързани с културата и традициите[редактиране | редактиране на кода]

Следи, оставени от отпечатъците на ръцете и краката на Джак Никълсън пред Китайския театър в Лос Анджелис

Редица произведения на изкуството са посветени на следите, като може би най-известното от тях е стихотворението „Следи“. Романът на Павел Вежинов „Следите остават“, романът на Патриша Корнуел „Следа“, анимационният филм по приказката на братя Грим „По следите на бременските музиканти“ и „Следите на Сокола“ (игрален филм от 1968 година) са само част от тях.

Отпечатъци от краката и ръцете, а в някои случаи очилата, пурите, дори пистолетите на около 200 известни личности – певци, артисти и спортисти – са оставили следи в цимента пред Китайския театър в Лос Анжелес, основан през 1927 г. Това се е превърнало в традиция и се счита за знак на чест и признание.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]