Спасово (област Добрич)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Спасово (Област Добрич))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Спасово (Област Стара Загора).

Спасово
Общи данни
Население 925 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 47,487 km²
Надм. височина 100 m
Пощ. код 9561
Тел. код 05738
МПС код ТХ
ЕКАТТЕ 68196
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   - кмет
Генерал Тошево
Валентин Димитров
(БСП)
Кметство
   - кмет
Спасово
Андреан Симеонов
(ГЕРБ)

Спасово е село в Североизточна България. То се намира в община Генерал-Тошево, област Добрич.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селището в района на с. Спасово е от най-ранно тракийско време - бронзовата епоха. В района на тракийската могила в западната част на селото са намерени монети от римско време - на Юстин I (VI в.) и Василий II (Х-XI в.). Намерена е и керамика от ранновизантийската епоха (V-VI в.) и от времето на Първата българска държава (IX — XI в.) По времето на турското владичество селото е оценено от турските власти от стратигическо значение. По писмени сведения от 1526 г. в турския данъчен регистър е записано под името Сюлейманлък. През първата половина на XVI в. в селото се заселват турски и татарски семейства. През средата на XIX в. селото има турски облик. След освобождението от османско владичество, тук се заселват отново много българи, дошли основно от Котел и от с. Голям Дервент, Ямболско.

Жителите на Спасово участват активно във войните за национално освобождение и обединение – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. След подписването на Солунското примирие през 1918 г. румънските власти започват да нахлуват в Южна Добруджа. Съгласно Ньойския договор през 1919 г., Южна Добруджа влиза в пределите на Румъния. През 1940 год е подписан Крайовския мирен договор и Южна Добруджа отново е върната на България. Тогава в с. Спасово са настанени преселници от с. Долно Чамурлий, Румъния. Преди да дойдат тук, българите от с. Долно Чамурлий изминават дълъг и сложен исторически път. Те са будни хора, възрожденци, добри стопани и земеделци.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Със заселването на българи в селището на с. Спасово след Освобождението, се поставя началото на църковната дейност. Със средства, събрани от населението, през 1894 г. е построена църквата „Свети Спас“ – солидна каменна сграда и камбанария на три етажа. По време на първата румънска окупация богослужението се извършва на български. През периода 1924–1940 г. в нея има румънски свещеник. След връщането на Южна Добруджа към България, отново се връща богослужението на български от свещеник Кирил.

Храм „Свето Възнесение Господне“.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Първото българско училище в с. Спасово е открито през 1882 година, а през 1964 година е построена нова голяма училищна сграда. През 1942 година е наименувано „Йордан Йовков“, което име носи без прекъсване до днес. Читалището е основано през 1985 година, а през 1960 година е построена нов представителен читалищен дом. Там действат множество колективи – смесен хор, женски хор, мъжки хор, театрална трупа, танцов състав, естрадно-сатиричен състав, битово женска вокална група, детска музикална група, духов музикален състав, фанфарен оркестър.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на Спасовден, четиридесет дена след Великден в селото се провежда събор.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „История на рода Спасови от село Спасово“ от Георги Топалов, изд."Матадор 74" 2008 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Тук е роден и израсъл големият акордеонист Стоян Гамалов-Гамала, работещ в гр.Варна.