Нобелова награда за икономика

Наградата за икономически науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел (на шведски: Sveriges Riksbanks pris i ekonomisk vetenskap till Alfred Nobels minne) е награда, която се присъжда всяка година за забележителни интелектуални постижения в областта на икономиката. Наградата е учередена през 1968 г. от Шведската банка (най-старата централна банка в света) в деня на нейната 300 годишнина. Въпреки, че наградата не присъства в завещанието на Алфред Нобел, лауреатите по икономика получават своята диплома и златен медал от Кралство Швеция на 10 декември, на същия ден се провежда и церемонията в Стокхолм по награждаване на Нобеловите лауреати по физика, химия, физиология и медицина, и литература. Паричната сума, която се дава е еквивалентна с тази на другите награди.

Престижа на наградата се дължи отчасти на свързването ѝ с наградите в завещанието на Алфред Нобел, връзка, която често поражда полемики. Разпространеното название на наградата е Нобелова награда за икономически науки или, по-точно, Паметна Нобелова награда за икономически науки.

През февруари 1995 г. се взима решение наградата по икономика да се отнася за обществени науки, което разширява нейното присъждане в области като държавно право, психология и социология. Също така, Комисията по награда за икономика се променя така, че да включва и двама не-икономисти, докато преди това нейния състав е бил от петима икономисти.

Процес на награждаване

Лауреатите по икономика, както и лауреатите на Нобелова награда за химия и физика, се избират от Кралската шведска академия на науките. Всяка година се номинират около 100 живи човека и след това комисия от петима до осмина човека правят своя избор относно победителите. Този избор се одобрява официално. По правило най-много трима човека могат да поделят наградата всяка година. Наградата се дава на официална церемония в Стокхолм заедно с 10 милиона шведски крони (около 2 милиона лева).

Полемика

Полемиката произтича по няколко въпроса:

1. Може ли наричането ѝ с името на Нобел, въпреки че тя не е част от неговото завещание, да бъде оправдано с приликата при награждаването?
2. Съществуват ли някакви политически предразсъдъци?
3. По-трудно ли е обективно да се номинира в обществени науки като икономика, отколкото във физика, химия, медицина, литература и мир?
4. Вярно ли е, че повечето значими икономисти са наградени с наградата през 1970-те и ранните 1980, а оттогава съществуващите кандидати са били по-незначителни или пък по-противоречиви ?

Лауреати

1960-1969г.

Година	Име	Тема
1969	Рагнар Антон Китил Фриш (Норвегия), Ян Тинберген (Холандия)	за развитието и прилагането на динамични модели в анализа на икономическите процеси

1970-1979г.

Година	Име	Тема
1970	Пол Самюелсън (САЩ)	за изследователската му дейност, допринесла за развитието на статичната и динамичната икономическа теория и за активния му принос в повишаване на равнището на анализа в икономическата наука
1971	Саймън Кузнец (САЩ)	за емпирично обоснованата интерпретация на икономическия растеж, даваща ново и по-задълбочено разбиране на икономическата и социалната структура и на процеса на развитието
1972	Джон Хикс (Великобритания), Кенет Ароу (САЩ)	за пионерния си принос в теорията на общото икономическо равновесие и в теорията за благосъстоянието
1973	Васили Леонтиеф (САЩ)	за развитието на метода "разходи - готова продукция" и приложението му в изследванията на важни икономически проблеми
1974	Гунар Мирдал (Швеция), Фридрих Хайек (Австрия)	за техния пионерен труд в областта на теорията за парите и икономическите колебания и за задълбочения анализ на взаимните връзки между икономическите, социалните и институционалните явления
1975	Леонид Канторович (СССР), Тялинг Коопманс (САЩ)	за техния принос в теорията за оптималното разпределение на ресурсите
1976	Милтън Фридман (САЩ)	за постижения в областта на анализа на потреблението, историята на паричното обрьщение, и за разработки на монетарната теория, а така също за демонстриране на сложността на политиката на икономическа стабилизация
1977	Бертил Оолин (Швеция), Джеймс Мийд (Великобритания)	за оригинален принос в теорията за международната търговия и теорията за движението на международния капитал
1978	Хърбърт Саймън (САЩ)	за пионерни изследвания на процеса на вземане на решения в икономическите организации
1979	Теодор Шулц (САЩ), Артър Люйс (Великобритания)	за пионерни изследвания на проблемите на икономическото развитие, особено на проблемите на развиващите се страни

1980-1989г.

Година	Име	Тема
1980	Лоурънс Клайн (САЩ)	за създаването на иконометрични модели и приложение на икономическите колебания и политики
1981	Джеймс Тобин (САЩ)	за неговия анализ на финансовите пазари и взаимовръзката им от разходните решения,употреба,продукция и цени.
1982	Джордж Щиглер (САЩ)	за неговите творчески изследвания върху индустриалните структури,функционирането на пазарите и причините и ефектите на публичното регулиране.
1983	Джерард Дебрю (САЩ)	за прилагането на нови аналитични методи в икономическите теории и за стриктното ремормулиране на теорията за общото равновесие
1984	Ричард Стоун (Великобритания)	за фундаменталния му принос към развитието на системите на държавните сметки и с това към подобряването на основите за емпирични икономически изследвания
1985	Франко Модиляни (САЩ)	за основополагащите изследвания в сферите на спестяването и на финансовите пазари
1986	Джеймс Бюканън (САЩ)	за развитието на договорните и конституционните основи в теорията за взимане на решения в икономиката и политиката
1987	Робърт Солоу (САЩ)	за приноса към теорията на икономическия растеж.
1988	Морис Але (Франция)	за неговите пионерски приноси към теорията на пазарите и и ефикасното използване на ресурсите.
1989	Тригве Хаавелмо (Норвегия)	за изясняването на теорията на вероятностите като основа на иконометриката и за анализите му на едновременните икономически структури

1990-1999г.

Година	Име	Тема
1990	Хари Марковиц (САЩ), Мертън Милър (САЩ), Уилям Форсайт Шарп (САЩ)	за основополагащия им труд в теорията на икономиката на финансите
1991	Роналд Коуз (Великобритания)	за откриването и изясняването на важността на разходите за транзакции и на правата върху имотите относно институционалната структура и функционирането на икономиката
1992	Гари Бекър (САЩ)	за разширяването на приложението на микроикономическия анализ върху редица проблеми на поведението на индивида и отношенията между хората, включително извън рамките на пазарните структури
1993	Робърт Фогел (САЩ), Дъглас Норт (САЩ)	for having renewed research in economic history by applying economic theory and quantitative methods in order to explain economic and institutional change
1994	Джон Харсаний (САЩ), Джон Форбс Наш (САЩ), Райнхард Зелтен (Германия)	for their pioneering analysis of equilibria in the theory of non-cooperative games
1995	Робърт Лукас (САЩ)	for having developed and applied the hypothesis of rational expectations, and thereby having transformed macroeconomic analysis and deepened our understanding of economic policy
1996	Джеймс Мърлийс (Великобритания), Уилям Викрий (САЩ)	for their fundamental contributions to the economic theory of incentives under asymmetric information
1997	Робърт Мъртън (САЩ), Майрън Сколс (Канада)	-	1998	Амартя Сен (Индия)	за неговия принос към социалната икономика
1999	Робърт Мъндел (Канада)	} 2000-2006г. Година Име Тема 2000 Джеймс Хекман (САЩ), Даниел Макфадън (САЩ) за развитието на теория и методи за анализиране на избрани тестови групи за развитието на теория и методи за анализиране на поредни решения за избор 2001 Джордж Акерлоф (САЩ), Майкъл Спенс (САЩ), Джоузеф Щиглиц (САЩ) за техния анализ на пазари с асиметрична информация 2002 Даниел Канеман (Израел/САЩ), Вернън Смит (САЩ) за интегрирането на изводи от психологически проучвания в икономическата наука, особено що се отнася до човешките процеси за взимане на решения при неяснота за очакваните резултати за изобретяването на лабораторни експерименти като инструмент в империчния икономически анализ, особено в изучаването на различни пазарни механизми 2003 Робърт Енгъл (САЩ), Клайв Гренгър (Великобритания) за разработка на метод за анализ на икономически времеви серии с променливо във времето непостоянство или с общи тенденции 2004 Фин Кидланд (Норвегия), Едуард Прескът (САЩ) за приноса им в динамичната макроикономика: времевата плътност на икономическата политика и движещите сили зад бизнес-циклите 2005 Робърт Ауман (Израел/САЩ), Томас Шелинг (САЩ) за приноса им в развитието на нашето разбиране за конфликтите и сътрудничеството, използвайки за това теорията на игрите 2006 Едмънд Фелпс (САЩ) за изследванията си на времевите зависимости в макроикономическата политика Външни препратки Лауреати на наградата