Разлика между версии на „Рутенски език“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
редакция без резюме
м (Робот Добавяне: sk:Stará bieloruština)
мNo edit summary
Когато [[източна Европа]] постепенно се освободила от [[Монголско нашествие в Русия|„татарското иго“]], се появили четирима принца, които приели титлата [[велик княз]]. Двама от тях започнали да събират източнославянските територии: единят в [[Москва]], другият във [[Вилнюс]]. В резултат на тези дейности се появили две предимно източнославянски държави, [[велико московско княжество|Великото московско княжество]] (на руски ''Великое Княжество Московское''), което накрая се разгърнало в Руската Империя, и [[Велико Литовско княжество|Великото литовско княжество]] (на старокнижовен литовски ''Didi Kunigiste Letuvos'', на беларуски ''Вялікае Княства Літоўскае'', на украински ''Велике князівство Литовське''), което заемало грубо казано земите на съвременен [[Беларус]], [[Украйна]] и [[Литва]], а по-късно се съединило с [[Полша]], за да образува [[Жечпосполита|Полско-литовската държава]]. От езикова гледна точка двете държави продължили да използват местните разновидности на книжовния език на Киевска Русия, но заради огромното влияние на полския на запад и на църковнославянския на изток те постепенно израснали в два различни книжовни езика: рутенски в Литва и Жечпосполита и [[История на руския език|(старо)руски]] в Московското княжество. И двата са се наричали ''Руский'' Ruskij или ''Словенский'' (Славявнски), само когато е имало нужда от разграничаване между книжовния език на Московската държава и този на Литва, първият се е наричал ''Московский'' „Руски“ (и рядко вторият ''Литвинский'' „Литовски“).
 
Раздалечаването между двата езика се потвърждава от нуждата от преводачи през седемнадесети век по време на [[Переяславски договор|Переяславските преговори]], между [[Богдан Хмелницки]], владетел на [[Запорожка войска|Запорожката войска]], и [[Русия|руската]] държава.
 
===Продължително полско влияние===
Отцепването на дъщерните езици от книжовния старобелоруския може веднага да бъде доказано чрез новосъставените [[Белоруска азбука|белоруски]] и [[Украинска азбука|украински]] [[правопис]].
 
Скъсването с литературната традиция е било особено драстично в белоруския: В [[Жечпосполита]] [[Полски език|полския]] съвсем бил изместил рутенския в областта на администрацията и литературата. Освен това през продължилата тринайсет години война с [[московскаРуско русияцарство|Руското царство]] (1654-1667) около 50% от белоруското население (или рутенците от [[Велико Литовско княжество|Великото литовско княжество]]) било избито и страната[[страна]]та била опустошена. Градовете и цялата образователна система били унищожени. След това белоруският се запазил само като говорим селски език без почти никаква писменост чак до средата на деветнайсети век.
 
За разлика от беларусите и източните украинци западните украинци, които се случили да живеят в [[Австро-Унгария]], запазили не само названието ''рутенски'', но и много повече от църковнославянските и полските елементи в рутенския. Те понякога са наричани с тяхното родно име, [[русини]].
26 986

редакции

Навигация