Фермион: Разлика между версии
м без по-горни кат |
м Робот Добавяне: mhr:Пермион Промяна: ml:ഫെർമിയോൺ |
||
Ред 53: | Ред 53: | ||
[[lt:Fermionas]] |
[[lt:Fermionas]] |
||
[[lv:Fermioni]] |
[[lv:Fermioni]] |
||
[[mhr:Пермион]] |
|||
[[ml:ഫെര്മിയോണ്]] |
|||
[[ml:ഫെർമിയോൺ]] |
|||
[[ms:Fermion]] |
[[ms:Fermion]] |
||
[[nds:Fermion]] |
[[nds:Fermion]] |
Версия от 12:52, 6 февруари 2010
Серия статии на тема Статистическа физика |
Формализъм
Статистически ансамбли
Квантови статистики
Потенциали
Газове от частици
Известни модели
|
Фермиони се наричат всички елементарни частици с полуцял спин (1/2, 3/2, 5/2,...). Например електрон, протон, неутрон, неутрино, кварк и т.н. Кръстени са на известния физик Енрико Ферми, който пръв разработва статистиката на частиците, подчиняващи се на принципа на Паули.
Статистика
Елементарните частици винаги се разглеждат статистически и според броя на състоянията с еднакви параметри се подчиняват на две съвсем различни статистики. Фермионите се подчиняват на статистиката на Ферми-Дирак. Това означава, че в едно квантово състояние в определен момент от време може да се намира само една частица. Тяхната вълнова функция е антисиметрична - ако местата на два фермиона се разменят, функцията си сменя знака. Фермионите са неразличими и си въздействат едни на други посредством размяна на бозони.
Видове
Двата основни вида фермиони в стандартния модел са кварките и лептоните. Кварките изграждат протоните и неутроните, а в списъка на лептоните са неутрино, таон, мюон и електрон. Всички те имат полуцял спин или с други думи полуцели значения на константата на Планк ћ. Вътрешното движение на фермионите се описва от матриците на Дирак. Средните значения на интензитетите на собствените им електрични полета се компенсират и сумарното поле е нула, а интензитетът на собственото им магнитно поле е два пъти по-голям от този на бозоните. Именно поради това жиромагнитното отношение на собствения магнитен момент към собственния механичен момент на фермионите е два пъти по-голямо от значението на жиромагнитното отношение на собствения магнитен момент към собственния механичен момент на бозоните.
Външни препратки
Вижте също
|