Василий Каталей: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Bulldog4eto (беседа | приноси) |
||
Ред 22: | Ред 22: | ||
Преминава на строева служба, командир на III-а Гвардейска Пехотна [[дивизия]] в състава на Гвардейския корпус. Бие се храбро при [[Плевен]]. През м. декември 1877 г. дивизията е в състава на [[Западен отряд ( Гурко )|Западния Руски отряд]] / генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]] /. Генерал-лейтенант Каталей е назначен за началник на главните сили на отряда / 31 [[батальон|батальона]], 16 [[ескадрон|ескадрона]] и 44 [[оръдие|оръдия]] /. Участва в зимното преминаване на [[Стара планина]]. Главните сили се движат по маршрута с. [[Врачеш]] - с. [[Чурек]] / 13 / 25 декември - 23 декември /4 януари /. Условията са сурови. Наклон на стръмнините до 45 градуса, дъжд, последван от сняг, силен вятър и заледяване. През нощта на 15 / 27 декември войниците са затрупани от снега. На следващия ден се води бой при с. [[Негушево]] завършил с превземането на с. [[Потоп (село)|Потоп]] и с. [[Чурек]]. Авангарда: Кавказката казашка бригада и Гродненски [[хусар|Хусарски]] полк / генерал-майор [[Отон Раух]] / участва в превземането на [[София]] / 22-23 декември / 3-4 януари /. |
Преминава на строева служба, командир на III-а Гвардейска Пехотна [[дивизия]] в състава на Гвардейския корпус. Бие се храбро при [[Плевен]]. През м. декември 1877 г. дивизията е в състава на [[Западен отряд ( Гурко )|Западния Руски отряд]] / генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]] /. Генерал-лейтенант Каталей е назначен за началник на главните сили на отряда / 31 [[батальон|батальона]], 16 [[ескадрон|ескадрона]] и 44 [[оръдие|оръдия]] /. Участва в зимното преминаване на [[Стара планина]]. Главните сили се движат по маршрута с. [[Врачеш]] - с. [[Чурек]] / 13 / 25 декември - 23 декември /4 януари /. Условията са сурови. Наклон на стръмнините до 45 градуса, дъжд, последван от сняг, силен вятър и заледяване. През нощта на 15 / 27 декември войниците са затрупани от снега. На следващия ден се води бой при с. [[Негушево]] завършил с превземането на с. [[Потоп (село)|Потоп]] и с. [[Чурек]]. Авангарда: Кавказката казашка бригада и Гродненски [[хусар|Хусарски]] полк / генерал-майор [[Отон Раух]] / участва в превземането на [[София]] / 22-23 декември / 3-4 януари /. |
||
Едновременно е преследвана разбитата |
Едновременно е преследвана разбитата [[Орханийска армия|Орханийска османска армия]]. На 21 декември / 2 януари, генерал-лейтенат Каталей с целия си щаб е в авангарда на главните сили и настига османския ариегард при с. Петрич / [[Средногорие]] /. Във възникналата от движение ожесточената пристрелка е убит на място. Заедно с него е ранен генерал-майор [[Дмитрий Философов]] / командир на I-а Стрелкова [[бригада]] от III-а Гвардейска Пехотна дивизия /, който умира от раните си в гр. Орхание / дн.[[Ботевград]] /. |
||
==Памет== |
==Памет== |
Версия от 14:03, 23 юни 2010
Василий Каталей | |
руски офицер | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Награди | Орден Свети Владимир III степен Орден „Свети Станислав“ I степен |
Василий Василиевич Каталей ( от руски Василий Васильевич Каталей ) е руски офицер, генерал-лейтенант, участник в Руско-турската война (1877-1878)
Биография
Василий Каталей е роден през 1818 г. в Русия. Семейството е на потомствен офицер. Ориентира се към военното поприще. Завършва Нежинския лицей и постъпва на военна служба в Якутски Пехотен полк / 1836 /. Първо офицерско звание, прапоршик от 1838 г. Като командир на Днепровски Пехотен полк е повишен във военно звание полковник / 1861 /. Последователно е командир на Кексхолмски Гренадирски полк и Лейбгвардийски Литовски Пехотен полк. Генерал-майор от 1864 г. Началник на местните войски в Казански и Санкт Петербургски военен окръг. Член на Главния комитет по устройство на Руската армия. Генерал-лейтенант от 1873 г.
Участие в Руско-турската война (1877-1878)
Пре сформирането на Действуващата Руска армия е назначен за началник на военните съобщения / свързочни войски /. Развръща система от девет военнопроходни телеграфни парка, които през времето на войната работят на висота. Член на Полевия щаб на Действуващата Руска армия / началник на щаба, генерал-лейтенант Артур Непокойчицки /.
Преминава на строева служба, командир на III-а Гвардейска Пехотна дивизия в състава на Гвардейския корпус. Бие се храбро при Плевен. През м. декември 1877 г. дивизията е в състава на Западния Руски отряд / генерал-лейтенант Йосиф Гурко /. Генерал-лейтенант Каталей е назначен за началник на главните сили на отряда / 31 батальона, 16 ескадрона и 44 оръдия /. Участва в зимното преминаване на Стара планина. Главните сили се движат по маршрута с. Врачеш - с. Чурек / 13 / 25 декември - 23 декември /4 януари /. Условията са сурови. Наклон на стръмнините до 45 градуса, дъжд, последван от сняг, силен вятър и заледяване. През нощта на 15 / 27 декември войниците са затрупани от снега. На следващия ден се води бой при с. Негушево завършил с превземането на с. Потоп и с. Чурек. Авангарда: Кавказката казашка бригада и Гродненски Хусарски полк / генерал-майор Отон Раух / участва в превземането на София / 22-23 декември / 3-4 януари /.
Едновременно е преследвана разбитата Орханийска османска армия. На 21 декември / 2 януари, генерал-лейтенат Каталей с целия си щаб е в авангарда на главните сили и настига османския ариегард при с. Петрич / Средногорие /. Във възникналата от движение ожесточената пристрелка е убит на място. Заедно с него е ранен генерал-майор Дмитрий Философов / командир на I-а Стрелкова бригада от III-а Гвардейска Пехотна дивизия /, който умира от раните си в гр. Орхание / дн.Ботевград /.
Памет
През 1885 г. в София е издигнат паметник на загиналите гвардейци от III-а Гвардейска Пехотна дивизия. На него са вписани имената на генерал-лейтенат Василий Каталей и генерал-майор Дмитрий Философов. Известен е с името Гвардейския паметник. По време на бомбардировките над София по време ва Втората световна война е разрушен от авиационна бомба. След войната е възстановен. Частично реставриран през 1978 г. Българска телеграфна агенция / БТА / по повод на годишнина от своето създаване, възстанавява паметника в оригиналния му вид. Намира се на бул. „Цариградско шосе“.
Източници
- Освободителната война 1877-1878, ДИ "П.Берон", София, 1986, с. 28, 126, 143-144