Офицерски бунт (1887)

Организация и провеждане

Офицерският бунт (1887 г.) е организиран от офицери русофили, емигрирали след неуспеха на преврата срещу княз Александър I Батенберг през август 1886 г.

В началото на 1887 г. част от тях, начело с майор П. Груев и капитаните Радко Димитриев и Атанас Бендерев, създават в Румъния организация под името Революционен комитет, която си поставя за задача да подготви въоръжено въстание в България срещу Регентството и правителството на д-р Васил Радославов.

За тази цел ръководителите на заговора се опират на армията, без да разчитат на каквато и да е подкрепа от страна на българската общественост. Тяхната дейност е слабо развита и се ограничава в привличане на офицери от различните гарнизони в страната. Най-подготвени се оказват гарнизоните в Силистра и Русе.

Въпреки предпазливостта на организаторите властите успяват да разкрият действията им в Силистра, което става повод за преждевременно започване на акцията. За да не бъдат арестувани офицерите от Силистренския гарнизон, неговият началник капитан Христо Кръстев обявява на 16 февруари въстание в града.

Примерът му е последван само от началника на Русенския гарнизон - майор Атанас Узунов на 19 февруари. Тъй като другите гарнизони в страната не въстават, правителството предприема бързи мерки за потушаване на бунта в Силистра и Русе.

Заловените организатори и участници са осъдени по бърза процедура и на 22 февруари 1887 г. са разстреляни майор Атанас Узунов, майор Олимпи Панов, подпоручик Кожухарски, капитан Георги Зеленгоров, подпоручик Димо Трънбешки, подпоручик Енчев и двама граждани Тома Кърджиев и Александър Цветков.

Кратки биографични бележки

Атанас Узунов

Атанас Маринов Узунов е български военен инженер, майор от 1886 г., е роден през 1857 г. в Русе.

Участва в национално-освободителните борби като въстаник в Червеноводската чета през 1875 г. Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876 г.). Сражава се при Зайчар и Корито. След войната постъпва в Одеското юнкерско пехотно училище (1877 г.).

При обявяване на Руско-турска освободителна война (1877-1878 г.) се записва опълченец в Трета рота на 2 опълченска дружина. Участва в боя при Стара Загора, сражава се на Шипка и в Котленския балкан. За отличие А. Узунов е награден с Георгиевски кръст IV степен и е произведен в офицерско звание прапоршик през 1878 г.

След Освобождението той служи в Източнорумелийската милиция. Следва във Военно-инженерна академия в Санкт Петербург. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) е началник на Северния отряд и комендант на Видинската крепост. Проявява се като ерудиран военен инженер при укрепяването и отбраната на крепостта. Отблъсва натиска на Тимошката армия на 14-17 ноември 1885 г. и я принуждава да се оттегли.

Обявен е за почетен гражданин на Видин през 1886 г.

Атанас Узунов застава начело на Русенския бунт на офицерите русофили, за което е осъден на смърт и разстрелян.

Олимпи Панов

Файл:Olimpi.jpg

Капитан Олимпи Панов

Олимпи Спиридонов Панов е бесарабски българин, български революционер и офицер, за кратко време министър на войната. Роден е на 17 юни 1852 в с. Шоп Тайраклии, Бесарабия.

Завършил е Болградската гимназия през 1867 г. и продължава образованието си в Техническото училище в Букурещ. Там през 1869 г. Панов се запознава с Любен Каравелов, Ангел Кънчев и Панайот Хитов. Избран е за член и секретар на БЦБО в Букурещ.

През периода 1875-1876 г. следва строително инженерство в Париж.

Когато Русия обявява война на Турция през 1877 г., Панов се записва в Първа дружина на Българското опълчение и участва във войната.

След Освобождението следва в Санкт Петербург в Академията на Генералния щаб (1880-1883 г.).

След Съединението е назначен за началник на артилерията в Българската армия. По време на Сръбско-българската война през 1885 г. допринася за победата на българските войски в Сливнишкото сражение.

От 12 до 16 август 1886 г. Панов е министър на войната. Като участник в Офицерския бунт е осъден на смърт и разстрелян.

Димо Тръмбешки

Димо Юрданов Тръмбешки е български военен деец, подпоручик от 1885 г. Баща му и брат му са убити в Руско-турската война (1877-1878 г.).

През 1882 г. Тръмбешки постъпва във Военното училище в София. По време на Сръбско-българската война през 1885 г. е портупей юнкер. Командва рота в първа дружина на 5 пехотен Дунавски полк. Сражава се на Сливнишката позиция. Произведен е в звание подпоручик на 3 декември 1885 г.

След войната служи в 5 пехотен Дунавски полк в Русе.

Участва в детронацията на княз Александър Батенберг (1886 г.) и в Русенския бунт на офицерите-русофили на 19 февруари 1887 г. Осъден е от военнополеви съд на смърт и разстрелян.

Тома Кърджиев

Тома Антонов Кърджиев е български революционер, учител.

През 1860 г. семейството му се преселва в Русе. Там той става един от учредителите и ръководителите на революционния комитет в града (1871 г.).

Участник е в Сръбско-турската война (1876 г.) и в Руско-турската война (1877 г.).

След Освобождението се завръща в Русе. Участва в Русенския бунт (1887 г.) за което е осъден на смърт и разстрелян.

Източник

• Агенция Фокус от 22 февруари 2006 г.
• Форуми Бойна слава: Неосъществените генерали