Офицерски бунт (1887): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
==Организация и провеждане== |
|||
'''Офицерският бунт (1887 г.)''' е организиран от офицери русофили, емигрирали след неуспеха на преврата срещу княз [[Александър I Батенберг]] през август [[1886]] г. |
'''Офицерският бунт (1887 г.)''' е организиран от офицери русофили, емигрирали след неуспеха на преврата срещу княз [[Александър I Батенберг]] през август [[1886]] г. |
||
Ред 11: | Ред 12: | ||
Заловените организатори и участници са осъдени по бърза процедура и на [[22 февруари]] 1887 г. са разстреляни майор Атанас Узунов, майор Олимпи Панов, подпоручик Кожухарски, капитан Георги Зеленгоров, подпоручик Димо Трънбешки, подпоручик Енчев и двама граждани Тома Кърджиев и Александър Цветков. |
Заловените организатори и участници са осъдени по бърза процедура и на [[22 февруари]] 1887 г. са разстреляни майор Атанас Узунов, майор Олимпи Панов, подпоручик Кожухарски, капитан Георги Зеленгоров, подпоручик Димо Трънбешки, подпоручик Енчев и двама граждани Тома Кърджиев и Александър Цветков. |
||
== |
==Кратки биографични бележки== |
||
===Атанас Узунов=== |
===Атанас Узунов=== |
||
'''Атанас Маринов Узунов''' |
'''Атанас Маринов Узунов''' е български военен инженер, майор от [[1886]] г., е роден през 1857 г. в Русе. |
||
Участва в национално-освободителните борби като въстаник в Червеноводската чета през [[1875]] г. Участва като доброволец в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] (1876 г.). Сражава се при [[Зайчар]] и [[Корито]]. |
Участва в национално-освободителните борби като въстаник в Червеноводската чета през [[1875]] г. Участва като доброволец в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] (1876 г.). Сражава се при [[Зайчар]] и [[Корито]]. След войната постъпва в [[Одеса|Одеското]] юнкерско пехотно училище ([[1877]] г.). |
||
При обявяване на [[Руско-турската война|Руско-турска освободителна война]] ([[1877]]-[[1878]] г.) се записва опълченец в Трета рота на 2 опълченска дружина. Участва в боя при [[Стара Загора]], сражава се на [[Шипка]] и в [[Котел|Котленския]] балкан. За отличие А. Узунов е награден с Георгиевски кръст IV степен и е произведен в офицерско звание прапоршик през 1878 г. |
При обявяване на [[Руско-турската война|Руско-турска освободителна война]] ([[1877]]-[[1878]] г.) се записва опълченец в Трета рота на 2 опълченска дружина. Участва в боя при [[Стара Загора]], сражава се на [[Шипка]] и в [[Котел|Котленския]] балкан. За отличие А. Узунов е награден с Георгиевски кръст IV степен и е произведен в офицерско звание прапоршик през 1878 г. |
||
След Освобождението той служи в Източнорумелийската милиция. Следва във Военно-инженерна академия в [[ |
След Освобождението той служи в Източнорумелийската милиция. Следва във Военно-инженерна академия в [[Санкт Петербург]]. По време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] ([[1885]] г.) е началник на Северния отряд и комендант на Видинската крепост. Проявява се като ерудиран военен инженер при укрепяването и отбраната на крепостта. Отблъсва натиска на [[Тимок|Тимошката]] армия на 14-[[17 ноември]] 1885 г. и я принуждава да се оттегли. |
||
Обявен е за почетен гражданин на [[Видин]] през 1886 г. |
Обявен е за почетен гражданин на [[Видин]] през 1886 г. |
||
Ред 26: | Ред 27: | ||
===Олимпи Панов=== |
===Олимпи Панов=== |
||
[[Картинка:Olimpi.jpg|thumb|200px|Капитан Олимпи Панов]] |
|||
'''Олимпи Спиридонов Панов''' - български революционер, офицер, бесарабски българин. |
|||
'''Олимпи Спиридонов Панов''' е бесарабски българин, български революционер и офицер, за кратко време министър на войната. Роден е на [[17 юни]] [[1852]] в с. [[Шоп Тайраклии]], [[Бесарабия]]. |
|||
Завършил е Болградската гимназия през [[1867]] г. и продължава образованието си в Техническото училище в Букурещ. Там през [[1869]] г. Панов се запознава с [[Любен Каравелов]], [[Ангел Кънчев]] и [[Панайот Хитов]]. Избран е за член и секретар на БЦБО в [[Букурещ]]. |
|||
През периода [[1875]]-[[1876]] г. следва строително инженерство в [[Париж]]. |
|||
Когато [[Русия]] обявява война на [[Турция]] през [[1877]] г., Панов се записва в Първа дружина на Българското опълчение и участва във войната. |
Когато [[Русия]] обявява война на [[Турция]] през [[1877]] г., Панов се записва в Първа дружина на Българското опълчение и участва във войната. |
||
Ред 39: | Ред 43: | ||
===Димо Тръмбешки=== |
===Димо Тръмбешки=== |
||
'''Димо Юрданов Тръмбешки''' |
'''Димо Юрданов Тръмбешки''' е български военен деец, подпоручик от 1885 г. Баща му и брат му са убити в Руско-турската война (1877-1878 г.). |
||
През [[1882]] г. Тръмбешки постъпва във Военното училище в [[София]]. По време на Сръбско-българската война през 1885 г. е портупей [[юнкер]]. Командва рота в първа дружина на 5 пехотен [[Дунав]]ски полк. Сражава се на Сливнишката позиция. Произведен е в звание подпоручик на [[3 декември]] 1885 г. |
През [[1882]] г. Тръмбешки постъпва във Военното училище в [[София]]. По време на Сръбско-българската война през 1885 г. е портупей [[юнкер]]. Командва рота в първа дружина на 5 пехотен [[Дунав]]ски полк. Сражава се на Сливнишката позиция. Произведен е в звание подпоручик на [[3 декември]] 1885 г. |
||
Ред 48: | Ред 52: | ||
===Тома Кърджиев=== |
===Тома Кърджиев=== |
||
'''Тома Антонов Кърджиев''' |
'''Тома Антонов Кърджиев''' е български революционер, учител. |
||
През [[1860]] г. семейството му се преселва в [[Русе]]. Там той става един от учредителите и ръководителите на революционния комитет в града ([[1871]] г.). |
През [[1860]] г. семейството му се преселва в [[Русе]]. Там той става един от учредителите и ръководителите на революционния комитет в града ([[1871]] г.). |
||
Ред 57: | Ред 61: | ||
==Източник== |
==Източник== |
||
[http://focus-news.net Агенция Фокус от 22 февруари 2006 г.] |
* [http://focus-news.net Агенция Фокус от 22 февруари 2006 г.] |
||
* [http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=126890&postcount=4 Форуми Бойна слава: Неосъществените генерали] |
|||
[[Категория:История на България (1878-1918)]] |
[[Категория:История на България (1878-1918)]] |
Версия от 10:24, 22 февруари 2006
Организация и провеждане
Офицерският бунт (1887 г.) е организиран от офицери русофили, емигрирали след неуспеха на преврата срещу княз Александър I Батенберг през август 1886 г.
В началото на 1887 г. част от тях, начело с майор П. Груев и капитаните Радко Димитриев и Атанас Бендерев, създават в Румъния организация под името Революционен комитет, която си поставя за задача да подготви въоръжено въстание в България срещу Регентството и правителството на д-р Васил Радославов.
За тази цел ръководителите на заговора се опират на армията, без да разчитат на каквато и да е подкрепа от страна на българската общественост. Тяхната дейност е слабо развита и се ограничава в привличане на офицери от различните гарнизони в страната. Най-подготвени се оказват гарнизоните в Силистра и Русе.
Въпреки предпазливостта на организаторите властите успяват да разкрият действията им в Силистра, което става повод за преждевременно започване на акцията. За да не бъдат арестувани офицерите от Силистренския гарнизон, неговият началник капитан Христо Кръстев обявява на 16 февруари въстание в града.
Примерът му е последван само от началника на Русенския гарнизон - майор Атанас Узунов на 19 февруари. Тъй като другите гарнизони в страната не въстават, правителството предприема бързи мерки за потушаване на бунта в Силистра и Русе.
Заловените организатори и участници са осъдени по бърза процедура и на 22 февруари 1887 г. са разстреляни майор Атанас Узунов, майор Олимпи Панов, подпоручик Кожухарски, капитан Георги Зеленгоров, подпоручик Димо Трънбешки, подпоручик Енчев и двама граждани Тома Кърджиев и Александър Цветков.
Кратки биографични бележки
Атанас Узунов
Атанас Маринов Узунов е български военен инженер, майор от 1886 г., е роден през 1857 г. в Русе.
Участва в национално-освободителните борби като въстаник в Червеноводската чета през 1875 г. Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876 г.). Сражава се при Зайчар и Корито. След войната постъпва в Одеското юнкерско пехотно училище (1877 г.).
При обявяване на Руско-турска освободителна война (1877-1878 г.) се записва опълченец в Трета рота на 2 опълченска дружина. Участва в боя при Стара Загора, сражава се на Шипка и в Котленския балкан. За отличие А. Узунов е награден с Георгиевски кръст IV степен и е произведен в офицерско звание прапоршик през 1878 г.
След Освобождението той служи в Източнорумелийската милиция. Следва във Военно-инженерна академия в Санкт Петербург. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) е началник на Северния отряд и комендант на Видинската крепост. Проявява се като ерудиран военен инженер при укрепяването и отбраната на крепостта. Отблъсва натиска на Тимошката армия на 14-17 ноември 1885 г. и я принуждава да се оттегли.
Обявен е за почетен гражданин на Видин през 1886 г.
Атанас Узунов застава начело на Русенския бунт на офицерите русофили, за което е осъден на смърт и разстрелян.
Олимпи Панов
Олимпи Спиридонов Панов е бесарабски българин, български революционер и офицер, за кратко време министър на войната. Роден е на 17 юни 1852 в с. Шоп Тайраклии, Бесарабия.
Завършил е Болградската гимназия през 1867 г. и продължава образованието си в Техническото училище в Букурещ. Там през 1869 г. Панов се запознава с Любен Каравелов, Ангел Кънчев и Панайот Хитов. Избран е за член и секретар на БЦБО в Букурещ.
През периода 1875-1876 г. следва строително инженерство в Париж.
Когато Русия обявява война на Турция през 1877 г., Панов се записва в Първа дружина на Българското опълчение и участва във войната.
След Освобождението следва в Санкт Петербург в Академията на Генералния щаб (1880-1883 г.).
След Съединението е назначен за началник на артилерията в Българската армия. По време на Сръбско-българската война през 1885 г. допринася за победата на българските войски в Сливнишкото сражение.
От 12 до 16 август 1886 г. Панов е министър на войната. Като участник в Офицерския бунт е осъден на смърт и разстрелян.
Димо Тръмбешки
Димо Юрданов Тръмбешки е български военен деец, подпоручик от 1885 г. Баща му и брат му са убити в Руско-турската война (1877-1878 г.).
През 1882 г. Тръмбешки постъпва във Военното училище в София. По време на Сръбско-българската война през 1885 г. е портупей юнкер. Командва рота в първа дружина на 5 пехотен Дунавски полк. Сражава се на Сливнишката позиция. Произведен е в звание подпоручик на 3 декември 1885 г.
След войната служи в 5 пехотен Дунавски полк в Русе.
Участва в детронацията на княз Александър Батенберг (1886 г.) и в Русенския бунт на офицерите-русофили на 19 февруари 1887 г. Осъден е от военнополеви съд на смърт и разстрелян.
Тома Кърджиев
Тома Антонов Кърджиев е български революционер, учител.
През 1860 г. семейството му се преселва в Русе. Там той става един от учредителите и ръководителите на революционния комитет в града (1871 г.).
Участник е в Сръбско-турската война (1876 г.) и в Руско-турската война (1877 г.).
След Освобождението се завръща в Русе. Участва в Русенския бунт (1887 г.) за което е осъден на смърт и разстрелян.