Алеко Василев: Разлика между версии
малка добавка и реорганизация на снимки |
→Биография: Тодор Ангелов е споменат сред помилваните |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
След войната създава в [[Пиринска Македония]] военна организация, която от началото на 1920 година се слива с възстановената ВМРО. Василев е петрички окръжен войвода и пълномощник на [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|Централния комитет на ВМРО]] за [[Серски революционен окръг|Серски]], [[Струмишки революционен окръг|Струмишки]] и [[Солунски революционен окръг|Солунски революционен окръг]]. Заедно с [[Георги Атанасов (революционер)|Георги Атанасов]] осъществяват [[Неврокопска акция на ВМРО|Неврокопската акция на ВМРО]] в 1922 година. |
След войната създава в [[Пиринска Македония]] военна организация, която от началото на 1920 година се слива с възстановената ВМРО. Василев е петрички окръжен войвода и пълномощник на [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|Централния комитет на ВМРО]] за [[Серски революционен окръг|Серски]], [[Струмишки революционен окръг|Струмишки]] и [[Солунски революционен окръг|Солунски революционен окръг]]. Заедно с [[Георги Атанасов (революционер)|Георги Атанасов]] осъществяват [[Неврокопска акция на ВМРО|Неврокопската акция на ВМРО]] в 1922 година. |
||
Василев потушава [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] в [[Разлог (област)|Разлога]], но спасява ръководителите му като ги задържа за заложници. Помилвани са [[Методи Алексиев]], Г. Захов, [[Тодор Ангелов]], [[Владимир Поптомов]], [[Костадин Патоков]], Стефков и други, с цел да бъдат изпратени с чети в Егейска Македония<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/kp_b/kp_b_6.html Работнически вестник, бр. 7, 12. XII. 1923., в: Палешутски, К., Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941, Издателство на Българската академия на науките, София, 1983, стр. 143]</ref>. Сред спасените е [[Георги Топалов]]<ref>Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 1996, стр. 30. |
Василев потушава [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] в [[Разлог (област)|Разлога]], но спасява ръководителите му като ги задържа за заложници. Помилвани са [[Методи Алексиев]], Г. Захов, [[Тодор Ангелов]], [[Владимир Поптомов]], [[Костадин Патоков]], Стефков и други, с цел да бъдат изпратени с чети в Егейска Македония<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/kp_b/kp_b_6.html Работнически вестник, бр. 7, 12. XII. 1923., в: Палешутски, К., Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941, Издателство на Българската академия на науките, София, 1983, стр. 143]</ref>. Сред спасените е [[Георги Топалов]]<ref>Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 1996, стр. 30.</ref>. |
||
Влиза в разногласие с [[Тодор Александров]] и организира [[Убийство на Тодор Александров|убийството му]] на 31 август 1924 година. След две седмици Василев загива в Горна Джумая (днес [[Благоевград]]) в така наречените [[Горноджумайски събития]], убит от приближения на [[Иван Михайлов]] [[Кирил Дрангов]].<ref>„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.133</ref><ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 135.</ref><ref>„Заговорътъ противъ Тодоръ Александровъ. По данни на В{{Уникод|ѫ}}трешната Македонска Революционна Организация“. София, 1924.</ref><ref>Гаджев, Иван. „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, том 1, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 2007, стр. 429-430.</ref> |
Влиза в разногласие с [[Тодор Александров]] и организира [[Убийство на Тодор Александров|убийството му]] на 31 август 1924 година. След две седмици Василев загива в Горна Джумая (днес [[Благоевград]]) в така наречените [[Горноджумайски събития]], убит от приближения на [[Иван Михайлов]] [[Кирил Дрангов]].<ref>„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.133</ref><ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 135.</ref><ref>„Заговорътъ противъ Тодоръ Александровъ. По данни на В{{Уникод|ѫ}}трешната Македонска Революционна Организация“. София, 1924.</ref><ref>Гаджев, Иван. „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, том 1, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 2007, стр. 429-430.</ref> |
Версия от 08:15, 4 септември 2012
Алеко Василев | |
български революционер | |
Роден |
Долна Джумая, днес Гърция |
---|---|
Починал | |
Учил в | Сярско българско педагогическо училище |
Алеко Василев в Общомедия |
Александър П. Василев, известен като Алеко паша, Орфо и Орфански е български революционер от влашки произход,[4][5] войвода на Вътрешната македонска революционна организация, организатор на убийството на Тодор Александров.
Биография
Василев е роден в 1891 година в българо-влашкото градче Долна Джумая, днес Ираклия, Гърция. Учи в Серското българско педагогическо училище, което напуска в 1906 година и до Балканската война е български екзархийски учител в село Кюприя, Серско (днес Гефируди). Привърженик е на крилото на Яне Сандански във ВМОРО.
По време на Балканската война е в четата на Яне Сандански, която подпомага действията на Седма рилска дивизия. След Междусъюзническата война се установява в Петрич и в 1914 година става началник на местната полиция. През 1915 година по време на участието на България в Първата световна война е командир на партизански взвод към Единадесета македонска дивизия, а през 1917-1918 година е на служба в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост при генерал Александър Протогеров.[6]
След войната създава в Пиринска Македония военна организация, която от началото на 1920 година се слива с възстановената ВМРО. Василев е петрички окръжен войвода и пълномощник на Централния комитет на ВМРО за Серски, Струмишки и Солунски революционен окръг. Заедно с Георги Атанасов осъществяват Неврокопската акция на ВМРО в 1922 година.
Василев потушава Септемврийското въстание в Разлога, но спасява ръководителите му като ги задържа за заложници. Помилвани са Методи Алексиев, Г. Захов, Тодор Ангелов, Владимир Поптомов, Костадин Патоков, Стефков и други, с цел да бъдат изпратени с чети в Егейска Македония[7]. Сред спасените е Георги Топалов[8].
Влиза в разногласие с Тодор Александров и организира убийството му на 31 август 1924 година. След две седмици Василев загива в Горна Джумая (днес Благоевград) в така наречените Горноджумайски събития, убит от приближения на Иван Михайлов Кирил Дрангов.[9][10][11][12]
-
Четата на Алеко Василев
-
Алеко Василев, Крум Петишев, Тодор Александров, неразпознат и Силко Цветков. Снимка от Държавна агенция „Архиви“
-
Георги Атанасов, Александър Протогеров и Алеко Василев
Бележки
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, Софи, 2001, стр. 25.
- ↑ Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 245
- ↑ Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 135.
- ↑ „Битката за Тодор Александров в Р Македония“, в-к "Македония", брой 32, 9 септември 1998 г.
- ↑ Д-р Димитър Л. Тюлеков. „12 септември-ден на измислен геноцид или на нова братоубийствена развръзка“
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 25.
- ↑ Работнически вестник, бр. 7, 12. XII. 1923., в: Палешутски, К., Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941, Издателство на Българската академия на науките, София, 1983, стр. 143
- ↑ Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 1996, стр. 30.
- ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.133
- ↑ Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 135.
- ↑ „Заговорътъ противъ Тодоръ Александровъ. По данни на Вѫтрешната Македонска Революционна Организация“. София, 1924.
- ↑ Гаджев, Иван. „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, том 1, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 2007, стр. 429-430.