Отечествен фронт: Разлика между версии
Bulldog4eto (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{към пояснение}} |
{{към пояснение}} |
||
[[Файл:Flag of the Bulgarian Homeland Front.svg|дясно|мини|Знаме на Отечествения фронт]] |
[[Файл:Flag of the Bulgarian Homeland Front.svg|дясно|мини|Знаме на Отечествения фронт]] |
||
'''Отечественият фронт''' (съкратено '''ОФ''', произнасяно ''о-фе'') е политическа [[коалиция]] и накрая самостоятелна организация в [[България]]. |
|||
⚫ | |||
== История == |
|||
⚫ | В началото на 1942 г. се водят преговори между лявоориентирани политически сили за създаването на политическа коалиция, която да се противопостави на |
||
=== 1942 - 1944 г. === |
|||
⚫ | Създадена е през [[1942]] г. по времето на [[Втората световна война]] по инициатива на [[БРП (к)]] от леви [[антифашизъм|антифашистки]] партии и Политическия кръг "[[Звено]]" <ref>[http://www.bg-history.info/calendar/118/OF-zapochva-nacionalizaciiata.html ОФ започва национализацията], bg-history.info</ref>. С времето се усилва доминирането от страна на [[Българска работническа партия|Българската работническа партия]]. |
||
⚫ | В началото на 1942 г. се водят преговори между леви и лявоориентирани политически сили за създаването на политическа коалиция, която да се противопостави на ориентацията на [[Царство България]] към [[Тристранния пакт]] по време на Втората световна война. В началото на юли 1942 г. те се обединяват около общ програмен документ, оповестен на 17 юли 1942 г. по [[Христо Ботев (радиостанция)|Нелегалната радиостанция „Христо Ботев“]] и наименуван ''Програма на Отечествения фронт''. |
||
В създаването на Отечествения фронт се включват: |
|||
* [[Политически кръг Звено|Политическия кръг „Звено“]] (до 1949) |
* [[Политически кръг Звено|Политическия кръг „Звено“]] (до 1949) |
||
* [[Българска работническа партия]] ([[БРП]]) |
* [[Българска работническа партия]] ([[БРП]]) |
||
Ред 12: | Ред 16: | ||
* [[Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)|Българската работническа социалдемократическа партия (обединена)]]. |
* [[Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)|Българската работническа социалдемократическа партия (обединена)]]. |
||
Ръководството на ОФ се осъществява от |
Ръководството на ОФ се осъществява от Националния комитет. Създават се нелегални комитети на ОФ в български села и градове. С „Манифест на Националния комитет на Отечествения фронт към българския народ”, от края на август 1944 г., се декларират непосредствените политическите цели на ОФ при очерталата се загуба на войната от силите на Тристранния пакт и възможността за вземане на властта. <ref>Горанов, П. и колектив, Христоматия по История на България 1944-1971 г., Вт., 1981, с. 8.</ref> |
||
=== 1944 - 1989 г. === |
|||
На [[9 септември 1944]] година Отечественият фронт като организатор на [[Партизанско движение в България|Съпротивителното движение]] извършва [[Деветосептемврийския преврат]] в столицата и завземането на властта по места в страната. Издава се Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г. и Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г.<ref>Народна демокрация или диктатура, сборник документи, Литературен форум-ООД, С., 1992 г.; Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г., с. 9-10; Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г., с. 11-17</ref>. Печатен орган е легалния в-к „Отечествен фронт“. Правителството, ръководено от [[Кимон Георгиев]] („Звено“) на 28 октомври 1944 г. подписва примирие със [[Съветския съюз]], [[Великобритания]], [[САЩ]] и се включва във войната срещу [[Трети райх|Третия райх]]. |
|||
⚫ | След приемане на Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание от [[26 Обикновено Народно събрание|26-то народно събрание]] (обнародван в „Държавен вестник“, бр. 174/2 август 1946) на [[8 септември]] [[1946]] г. се провежда [[референдум]]. С решение на [[6 Велико Народно събрание|Шесто Велико Народно събрание]] на [[15 септември]] [[1946]] г. страната е обявена за [[Народна република България]]. През 1999 г. [[Конституционен съд на България|Конституционният съд на Република България]] с Определение № 1/19 януари 1999 г. по конституционно дело № 37/1998 г. „не допуска за разглеждане по същество искането на главния прокурор на Република България за установяване на противоконституционност на Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание и прекратява конституционно дело № 37/1998 г.“<ref>http://www.constcourt.bg/Pages/Document/Default.aspx?ID=485</ref> |
||
⚫ | През следващите десетилетия след 1948 г. Отечественият фронт се трансформира в масова обществено-политическа организация и продължава да съществува като коалиция, доминирана от [[БКП]], в която участва и БЗНС. [[Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)|БРСДП (о)]], [[Политически кръг Звено|Политическият кръг „Звено“]] и останалите политически партии преустановяват дейността си <ref>Вл. Мигев, [http://bgsocialism.eu/migev1.htm „Масовите политически организации в България в епохата на социализма (1944-1989 г.)“]</ref>. |
||
=== След 1989 г. === |
|||
⚫ | След приемане на |
||
Ръководен от [[Гиньо Ганев]], ОФ през [[1990]] година се преименува на ''Отечествен съюз''. Участва в Кръглата маса (1989) и в изборите за [[7 ВНС|VІІ-то велико народно събрание]], като излъчва 2 народни представители. Продължава да функционира като обществено-политическа организация до средата на 1990-те години. |
|||
по конституционно дело № 37/1998 г. „Не допуска за разглеждане по същество искането на главния прокурор на Република България за установяване на противоконституционност на Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание и прекратява конституционно дело № 37/1998 г.“<ref>http://www.constcourt.bg/Pages/Document/Default.aspx?ID=485</ref> |
|||
⚫ | Отечественият съюз впоследствие, и до днес под председателството на Симеон Симеонов, е част от неправителствения сектор в България като самостоятелно гражданско патриотично сдружение с нестопанска цел в обществена полза - носител на коалиционната идея за национално съгласие и разбирателство, просветен патриотизъм и висока социална чувствителност. |
||
⚫ | През следващите десетилетия след 1948 г. Отечественият фронт се трансформира в масова обществено-политическа организация и продължава да съществува като коалиция, доминирана от [[БКП]], в която |
||
== Председатели на ОФ/ОС == |
|||
⚫ | |||
* [[Георги Димитров]] |
|||
* [[Енчо Стайков]] |
|||
* [[Боян Българанов]] |
|||
* [[Георги Трайков]] |
|||
* [[Пенчо Кубадински]] |
|||
* [[Живко Живков]] |
|||
* [[Гиньо Ганев]] |
|||
* [[Симеон Симеонов]] |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Ред 28: | Ред 47: | ||
[[Категория:Отечествен фронт| ]] |
[[Категория:Отечествен фронт| ]] |
||
[[Категория:Български организации]] |
|||
[[Категория:Партизанско движение в България]] |
[[Категория:Партизанско движение в България]] |
Версия от 09:34, 7 юни 2013
- Вижте пояснителната страница за други значения на Отечествен фронт.
Отечественият фронт (съкратено ОФ, произнасяно о-фе) е политическа коалиция и накрая самостоятелна организация в България.
История
1942 - 1944 г.
Създадена е през 1942 г. по времето на Втората световна война по инициатива на БРП (к) от леви антифашистки партии и Политическия кръг "Звено" [1]. С времето се усилва доминирането от страна на Българската работническа партия.
В началото на 1942 г. се водят преговори между леви и лявоориентирани политически сили за създаването на политическа коалиция, която да се противопостави на ориентацията на Царство България към Тристранния пакт по време на Втората световна война. В началото на юли 1942 г. те се обединяват около общ програмен документ, оповестен на 17 юли 1942 г. по Нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ и наименуван Програма на Отечествения фронт.
В създаването на Отечествения фронт се включват:
- Политическия кръг „Звено“ (до 1949)
- Българска работническа партия (БРП)
- Българския земеделски народен съюз „Александър Стамболийски“ (Пладне)
- Българската работническа социалдемократическа партия (обединена).
Ръководството на ОФ се осъществява от Националния комитет. Създават се нелегални комитети на ОФ в български села и градове. С „Манифест на Националния комитет на Отечествения фронт към българския народ”, от края на август 1944 г., се декларират непосредствените политическите цели на ОФ при очерталата се загуба на войната от силите на Тристранния пакт и възможността за вземане на властта. [2]
1944 - 1989 г.
На 9 септември 1944 година Отечественият фронт като организатор на Съпротивителното движение извършва Деветосептемврийския преврат в столицата и завземането на властта по места в страната. Издава се Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г. и Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г.[3]. Печатен орган е легалния в-к „Отечествен фронт“. Правителството, ръководено от Кимон Георгиев („Звено“) на 28 октомври 1944 г. подписва примирие със Съветския съюз, Великобритания, САЩ и се включва във войната срещу Третия райх.
След приемане на Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание от 26-то народно събрание (обнародван в „Държавен вестник“, бр. 174/2 август 1946) на 8 септември 1946 г. се провежда референдум. С решение на Шесто Велико Народно събрание на 15 септември 1946 г. страната е обявена за Народна република България. През 1999 г. Конституционният съд на Република България с Определение № 1/19 януари 1999 г. по конституционно дело № 37/1998 г. „не допуска за разглеждане по същество искането на главния прокурор на Република България за установяване на противоконституционност на Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание и прекратява конституционно дело № 37/1998 г.“[4]
През следващите десетилетия след 1948 г. Отечественият фронт се трансформира в масова обществено-политическа организация и продължава да съществува като коалиция, доминирана от БКП, в която участва и БЗНС. БРСДП (о), Политическият кръг „Звено“ и останалите политически партии преустановяват дейността си [5].
След 1989 г.
Ръководен от Гиньо Ганев, ОФ през 1990 година се преименува на Отечествен съюз. Участва в Кръглата маса (1989) и в изборите за VІІ-то велико народно събрание, като излъчва 2 народни представители. Продължава да функционира като обществено-политическа организация до средата на 1990-те години.
Отечественият съюз впоследствие, и до днес под председателството на Симеон Симеонов, е част от неправителствения сектор в България като самостоятелно гражданско патриотично сдружение с нестопанска цел в обществена полза - носител на коалиционната идея за национално съгласие и разбирателство, просветен патриотизъм и висока социална чувствителност.
Председатели на ОФ/ОС
- Георги Димитров
- Енчо Стайков
- Боян Българанов
- Георги Трайков
- Пенчо Кубадински
- Живко Живков
- Гиньо Ганев
- Симеон Симеонов
Външни препратки
Източници
- ↑ ОФ започва национализацията, bg-history.info
- ↑ Горанов, П. и колектив, Христоматия по История на България 1944-1971 г., Вт., 1981, с. 8.
- ↑ Народна демокрация или диктатура, сборник документи, Литературен форум-ООД, С., 1992 г.; Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г., с. 9-10; Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г., с. 11-17
- ↑ http://www.constcourt.bg/Pages/Document/Default.aspx?ID=485
- ↑ Вл. Мигев, „Масовите политически организации в България в епохата на социализма (1944-1989 г.)“