Разделение на властите: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
=== Развитие на концепцията === |
=== Развитие на концепцията === |
||
'''Теорията за разделение на властите''' е формулирана от [[Шарл дьо Монтескьо]] през [[1748]] г. Принципът на разделение на властите е възприет от всички съвременни демократични конституции. |
'''Теорията за разделение на властите''' е формулирана от [[Шарл дьо Монтескьо]] през [[1748]] г. Принципът на разделение на властите е възприет от всички съвременни демократични конституции. Учението на Монтескьо за разделение на властите съдържа две основни начала: първо, той обособява три власти: законодателна, съдебна и изпълнителна, които трябва да бъдат независими; второ, за да няма възможност за злоупотреба с властта, е необходимо да има баланс на властите. |
||
Ако властите са обединени, би съществувал произвол. Затова те трябва да бъдат разпределени между различни институции. Ако законодателната и изпълнителната власт са съсредоточени в едно лице, не може да има свобода. Не може да има свобода и ако съдебната власт не е отделена от законодателната и изпълнителната. |
|||
⚫ | |||
Според Монтескьо законодателната власт е общата воля на държавата, а изпълнителната се грижи за изпълнението на тази воля. Законодателната власт би трябвало да принадлежи на целия народ, но понеже това е невъзможно, е необходимо народът чрез свои представители да прави това. Изводът, който Монтескьо прави е, че: народът "трябва да участва в управлението само като избира свои представители; това е напълно по силите му." |
|||
Представителното събрание трябва да създава закони и да наблюдава за това законите да се изпълняват. |
|||
Изпълнителната власт трябва да бъде съсредоточена в монарха. Политическият идеал на Монтескьо е конституционна монархия. |
|||
Съдебната власт, според Монтескьо, е най-малко власт. Те е съсредоточена в ръцете на независимия съд. Това е висококомпетентен орган, затова не може да бъде овластяван пряко. Поради тази причина се овластява от другите власти. |
|||
⚫ | Целта на разделението на властите се състои в това да има политическа свобода, с други думи да няма тирания; да не се злоупотребява с властта; властите трябва да се възпират една друга, т.е. да има контрол от страна на гражданите; да се защити свободата като се изключи възможността един човек да обедини всички власти в ръцете си; да са в интерес на гражданите; разделението на властите цели ефективното и резултатно функциониране на управлението, тъй като се предполага, че различните видове институции осъществяват по-добре определени функции, отколкото други институции. Смята се например, че единна изпълнителна власт, водена от премиер или президент, по-добре може да работи за прилагането на законите, отколкото законодателната власт, изградена от много индивиди, представящи различни интереси и идеи. |
||
В управлението на една страна и трите власти играят еднакво важна роля. Гражданите избират малцинство (представители), което да управлява мнозинството, но хората са тези, които овластяват своите представители. |
|||
В конституциите на съвременните държави не се среща абсолютно разделение на властите (например някъде на изпълнителната власт са дадени големи законотворчески правомощия), но в конституциите на демократичните държави този принцип се спазва в много голяма степен. |
В конституциите на съвременните държави не се среща абсолютно разделение на властите (например някъде на изпълнителната власт са дадени големи законотворчески правомощия), но в конституциите на демократичните държави този принцип се спазва в много голяма степен. |
||
{| class="wikitable" |
|||
|+ |
|||
'''Разделение на властите, Монтескьо''' |
|||
! |
|||
Функция |
|||
! |
|||
Органи на управление |
|||
|- |
|||
|Законодателна власт (създава законите) |
|||
|Двукамарен парламент : долна камара (народът) и горна камара (аристокрацията) |
|||
|- |
|||
|Изпълнителна власт (следи за изпълнението на законите) |
|||
|Монархът |
|||
|- |
|||
|Съдебна власт |
|||
|Независим съд |
|||
|} |
|||
=== Вижте също === |
=== Вижте също === |
||
{| class="wikitable" |
|||
|+ |
|||
|} |
|||
* [[Школа на естественото право]] |
* [[Школа на естественото право]] |
||
* [[Портал: Политика]] |
* [[Портал: Политика]] |
||
Ред 19: | Ред 52: | ||
[[Категория:Правни теории]] |
[[Категория:Правни теории]] |
||
[[Категория:Политика]] |
[[Категория:Политика]] |
||
[[Категория:Политически теории]] |
[[Категория:Политически теории]]литологичната мисъл от древността до наши дни" Трето издание Проф. д-р Георги Янков |
Версия от 15:48, 27 декември 2013
Предлага се тази статия да се обедини със страницата Орган (право). |
Това е доктрина, според която трите функции на държавното управление – законодателна, изпълнителна и съдебна – трябва да бъдат разделени и изпълнявани от различни органи, определени от конституцията. Изпълнителната, законодателната и съдебната власт се осъществяват от независими институции, но в своите отговорности те взаимно се контролират. Тези клонове на държавното управление са автономни, но все пак са взаимообвързани, без да са подчинени един на друг. Разделението на правомощията е такова, че не може единият клон на властта да упражнява власт, която влиза в отговорностите на друг клон. Съдебната власт не е зависима от политическо влияние при осъществяване на функциите си и е с осигурена мандатност.
Развитие на концепцията
Теорията за разделение на властите е формулирана от Шарл дьо Монтескьо през 1748 г. Принципът на разделение на властите е възприет от всички съвременни демократични конституции. Учението на Монтескьо за разделение на властите съдържа две основни начала: първо, той обособява три власти: законодателна, съдебна и изпълнителна, които трябва да бъдат независими; второ, за да няма възможност за злоупотреба с властта, е необходимо да има баланс на властите.
Ако властите са обединени, би съществувал произвол. Затова те трябва да бъдат разпределени между различни институции. Ако законодателната и изпълнителната власт са съсредоточени в едно лице, не може да има свобода. Не може да има свобода и ако съдебната власт не е отделена от законодателната и изпълнителната.
Според Монтескьо законодателната власт е общата воля на държавата, а изпълнителната се грижи за изпълнението на тази воля. Законодателната власт би трябвало да принадлежи на целия народ, но понеже това е невъзможно, е необходимо народът чрез свои представители да прави това. Изводът, който Монтескьо прави е, че: народът "трябва да участва в управлението само като избира свои представители; това е напълно по силите му."
Представителното събрание трябва да създава закони и да наблюдава за това законите да се изпълняват.
Изпълнителната власт трябва да бъде съсредоточена в монарха. Политическият идеал на Монтескьо е конституционна монархия.
Съдебната власт, според Монтескьо, е най-малко власт. Те е съсредоточена в ръцете на независимия съд. Това е висококомпетентен орган, затова не може да бъде овластяван пряко. Поради тази причина се овластява от другите власти.
Целта на разделението на властите се състои в това да има политическа свобода, с други думи да няма тирания; да не се злоупотребява с властта; властите трябва да се възпират една друга, т.е. да има контрол от страна на гражданите; да се защити свободата като се изключи възможността един човек да обедини всички власти в ръцете си; да са в интерес на гражданите; разделението на властите цели ефективното и резултатно функциониране на управлението, тъй като се предполага, че различните видове институции осъществяват по-добре определени функции, отколкото други институции. Смята се например, че единна изпълнителна власт, водена от премиер или президент, по-добре може да работи за прилагането на законите, отколкото законодателната власт, изградена от много индивиди, представящи различни интереси и идеи.
В управлението на една страна и трите власти играят еднакво важна роля. Гражданите избират малцинство (представители), което да управлява мнозинството, но хората са тези, които овластяват своите представители.
В конституциите на съвременните държави не се среща абсолютно разделение на властите (например някъде на изпълнителната власт са дадени големи законотворчески правомощия), но в конституциите на демократичните държави този принцип се спазва в много голяма степен.
Функция |
Органи на управление |
---|---|
Законодателна власт (създава законите) | Двукамарен парламент : долна камара (народът) и горна камара (аристокрацията) |
Изпълнителна власт (следи за изпълнението на законите) | Монархът |
Съдебна власт | Независим съд |
Вижте също
: Статията се основава на или съдържа материал от Краткия политически речник на термините на Българското училище за политика.литологичната мисъл от древността до наши дни" Трето издание Проф. д-р Георги Янков