Белослава Асенина: Разлика между версии

Белослава
	Белослава
рашка кралица
Лични данни
Семейство
Брак	Стефан Владислав I
Династия	Асеневци
Баща	Иван Асен II
Майка	Анна

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 11:46, 3 януари 2015

Белослава е търновска княгиня и кралица на Рашка, съпруга на крал Стефан Владислав I.

Белослава е дъщеря на цар Иван Асен II от първата му съпруга Анна, от която Иван Асен II има още една дъщеря - Мария. Тъй като Анна така и не е призната за законна съпруга на царя, Белослава и сестра ѝ се считат за незаконни дъщери на цар Иван Асен II. Царският произход на Белослава и Мария обаче не е поставен под съмнение и е оценен високо, тъй като и двете княгини са определени за съпруги на лица с висок аристократичен статус в съседните на Търновското царство страни, с които Иван Асен II цели да уреди отношенията си. Така Белослава е омъжена за рашкия крал Стефан Владислав I. Този брак на княгинята става гарант за добросъседските отношения между България и съседното кралство.

Белослава ражда на крал Стефан Владислав три деца:

Стефан (?-1281)
Деса, жупан
дъщеря, чието име е неизвестно.

През 1243 г. Стефан Владислав е детрониран от брат си Стефан Урош I, а Белослава търси убежище в Дубровнишката република. ^[1] Явно българката е представлявала сериозна опасност за властта на новия крал. Той настоял пред дубровнишките власти да държат под контрол бегълката. В отговор градската управа се ангажирала с писмена клетва, че кралицата няма "...нито по море, нито по суша, нито през Босна..." да се завръща в Рашка, че няма "... с писма и пратеници да върши нищо против крал Урош..." ^[1]. Конфликатът между Стефан Владислав и Урош скоро е уреден. Стефан Владислав се отказва от престола, но получава обширни владения в поморските сръбски земи. Той и Белослава дори запазват кралските си титли. Скоро след това Белослава зе завръща в Рашка, заемайки полагащото ѝ се място сред елита.^[1]

Източник

↑ ^а ^б ^в Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАр-РХ, 2006. Грешка при цитиране: Невалидна употреба на таг <ref>; името „Пламен Павлов“ е дефинирано няколко пъти с различно съдържание

Анна Теодора Комнина

→

кралица на Рашка (1234 – 1243)

→

Елена Анжуйска

[Пламен_Павлов-1] а ^б ^в Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАр-РХ, 2006. Грешка при цитиране: Невалидна употреба на таг <ref>; името „Пламен Павлов“ е дефинирано няколко пъти с различно съдържание

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Жена монарх|име=Белослава
-| описание=сръбска кралица
+| описание=рашка кралица
 | изображение за личността=
 | описание на изображението=
@@ Ред 26: / Ред 26: @@
 | майка=[[Анна (Иван Асен II)|Анна]]
 | герб=
-}}<div align="justify">'''Белослава''' е [[България|българска]] княгиня и [[Крал|кралица]] на [[Рашка (държава)|Сърбия]], съпруга на [[крал]] [[Стефан Владислав|Стефан Владислав I]].
+}}<div align="justify">'''Белослава''' е [[Търново|търновска]] княгиня и [[Крал|кралица]] на [[Кралство Рашка|Рашка]], съпруга на [[крал]] [[Стефан Владислав|Стефан Владислав I]].
-'''Белослава''' е дъщеря на българския [[Цар|цар]] [[Иван Асен II]] от първата му съпруга [[Анна (Иван Асен II)|Анна]], от която [[Иван Асен II]] има още една дъщеря - [[Мария Асенина Комнина|Мария]]. Тъй като Анна така и не е призната за законна съпруга на царя, Белослава и сестра и&#768; се считат за незаконни дъщери на цар [[Иван Асен II]]. Царският произход на Белослава и Мария обаче не е поставен под съмнение и е оценен високо, тъй като и двете ''княгини'' са определени за съпруги на лица с висок аристократичен статус в съседните на [[България]] страни, с които [[Иван Асен II]] цели да уреди отношенията си. Така Белослава е омъжена за сръбския крал [[Стефан Владислав|Стефан Владислав I]]. Този брак на българската княгиня станал гарант за добросъседските отношения между [[Търновско царство|България]] и [[Рашка (държава)|Сърбия]].
+'''Белослава''' е дъщеря на [[Цар|цар]] [[Иван Асен II]] от първата му съпруга [[Анна (Иван Асен II)|Анна]], от която [[Иван Асен II]] има още една дъщеря - [[Мария Асенина Комнина|Мария]]. Тъй като Анна така и не е призната за законна съпруга на царя, Белослава и сестра и&#768; се считат за незаконни дъщери на цар [[Иван Асен II]]. Царският произход на Белослава и Мария обаче не е поставен под съмнение и е оценен високо, тъй като и двете ''княгини'' са определени за съпруги на лица с висок аристократичен статус в съседните на Търновското царство страни, с които [[Иван Асен II]] цели да уреди отношенията си. Така Белослава е омъжена за рашкия крал [[Стефан Владислав|Стефан Владислав I]]. Този брак на княгинята става гарант за добросъседските отношения между [[Търновско царство|България]] и [[Кралство Рашка|съседното кралство]].
 Белослава ражда на крал Стефан Владислав три деца:
@@ Ред 35: / Ред 35: @@
 *дъщеря, чието име е неизвестно.
-През 1243 г. Стефан Владислав е детрониран от брат си [[Стефан Урош I]], а Белослава търси убежище в [[Дубровник|Дубровнишката република]]. <ref name="Пламен Павлов">Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАр-РХ, 2006.</ref> Явно българката е представлявала сериозна опасност за властта на новия сръбски крал. Той настоял пред дубровнишките власти да държат под контрол бегълката. В отговор градската управа се ангажирала с писмена клетва, че кралицата няма "''...нито по море, нито по суша, нито през Босна...''" да се завръща в [[Рашка (държава)|Сърбия]], че няма "''... с писма и пратеници да върши нищо против крал Урош...''" <ref name="Пламен Павлов">Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.</ref>. Конфликатът между Стефан Владислав и Урош скоро е уреден. Стефан Владислав се отказва от престола, но получава обширни владения в сръбското Приморие. Той и Белослава дори запазват кралските си титли. Скоро след това Белослава зе завръща в [[Рашка (държава)|Сърбия]] и заема полагащото и&#768; се място сред сръбския елит.<ref name="Пламен Павлов">Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАр-РХ, 2006.</ref>
+През 1243 г. Стефан Владислав е детрониран от брат си [[Стефан Урош I]], а Белослава търси убежище в [[Дубровник|Дубровнишката република]]. <ref name="Пламен Павлов">Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАр-РХ, 2006.</ref> Явно българката е представлявала сериозна опасност за властта на новия крал. Той настоял пред дубровнишките власти да държат под контрол бегълката. В отговор градската управа се ангажирала с писмена клетва, че кралицата няма "''...нито по море, нито по суша, нито през Босна...''" да се завръща в [[Рашка (държава)|Рашка]], че няма "''... с писма и пратеници да върши нищо против крал Урош...''" <ref name="Пламен Павлов">Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.</ref>. Конфликатът между Стефан Владислав и Урош скоро е уреден. Стефан Владислав се отказва от престола, но получава обширни владения в поморските [[сръбски земи]]. Той и Белослава дори запазват кралските си титли. Скоро след това Белослава зе завръща в [[Рашка (държава)|Рашка]], заемайки полагащото и&#768; се място сред елита.<ref name="Пламен Павлов">Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАр-РХ, 2006.</ref>
 ==Източник==