Временно руско управление

Временно руско управление в България е управление от руски граждански и военни власти от юни 1877 г. до юни 1879 г. Разпростира се в окупираните от руските войски територии в хода на Руско-турската война (1877-1878). Берлинският договор го узаконява и определя неговата продължителност на девет месеца. По същото време в Западна България тези функции са изпълнявани от от сръбската войска. За целия период на Временното руско управление в България в западните региони администрацията е сръбска.

Събитията около подписването на Сан-Стефанския мирен договор, донесъл свободата за България и независимост за Сърбия, както и около Берлинския конгрес и уточняването на държавните граници на Балканите, поставят населението на Трънско и Пиротско в ситуацията на “време разделно” (с прекрасната метафора на А. Дончев), в която граничността му е подложена на силна политизация2. И в Трън, и в Пирот, и в селата наоколо (по-късните Лужнички, Драгомански, Царибродски, Годечки и Брезнишки региони) се оформят про-сръбски и про-български партии, чиито водачи от името на местното население пишат благодарствени адреси, прошения и петиции и до княз Милан, и до руския император и генералния щаб в Сан-Стефано, и до представителите на Временното руско управление в София, с цел да се докаже едната или другата етно-национална принадлежност. В пропагандния дискурс е включена етнографска “аргументация”, съдържаща като етно-идентификационни маркери за сръбска принадлежност:

Временно руско управление

По време на Руско-турската война (1877-1878)

Сградата в Пловдив, където се намира Временното руско управление от май до октомври 1878 година

Временното руско управление е създадено в хода на Руско-турската война (1877-1878). Наименувано е „Канцеларията за гражданско управление на освободените зад Дунава земи“ и е прикрепено към командването на Действуващата руска армия на Балканския полуостров. Начело на канцеларията е руския императорския комисар Владимир Черкаски, а след неговата смърт на 3 март 1878 г.  Александър Дондуков-Корсаков. Седалището на комисаря първоначално е в Пловдив (от 20 май до 10 октомври 1878 година), а след това се премества в София.

Задачата на управлението е: да се изгради основата на българската държавно-правна организация, да се възстанови нормалния живот, да се оказва всестранно съдействие на руската армия.

В освободените градове се учредяват български административни учреждения. Създават се Градски управителни съвети, съдебни и полицейски органи. Основна административна единица е губернията. Ръководството на администрацията се осъществява от канцеларията на императорския комисар. Освен руски офицери и чиновници, в тях работят и голям брой българи, сред които Марин Дринов, Марко Балабанов, Димитър Греков, Тодор Бурмов, Васил Караконовски, Киряк Цанков, Илия Цанов, Христо Стоянов, Константин Кесяков, Иван Кишелски, Петър Оджаков, Димитър Карамфилович и други. По силата на Санстефанския мирен договор срока на Временното руско управление е определен на две години.

Руски императорски комисар Александър Дондуков

По силата на Берлинския договор

Временни правила по пощенската част

Берлинският договор определя неговата продължителност на девет месеца считано от деня на подписването на договора. Като главна задача е определена създаването на васалната държава Княжество България и автономната област Източна Румелия. Ръководството на администрацията се осъществява от канцеларията на императорския комисар и създадения Съвет за управление състоящ се от седем отдела.

Приети са голям брой нормативни актове (временни правила) за устройство на войската, съдилищата, училищата, полицията, медицинските управления, пощенското дело и др. Въвежда се задължително първоначално образование, задължителна военна служба за мъжете на възраст от 20 до 30 г., основава се Българската народна банка, а за официален език е определен българския.

Временното руско управление свиква Учредителното събрание, което приема Търновската конституция. През април 1879 г. свиква 1 Велико Народно събрание, което избира Александър I Батенберг за български княз.

Временното руско управление и Европейската комисия за Източна Румелия устройват и автономната област Източна Румелия.

Паметната плоча на щаб-квартирата на Временното руско управление на България, 1878 година, Пловдив

На 19 май 1879 г. Временното руско управление предава властта в Източна Румелия на генерал-губернатора Алеко Богориди, а на 25 юни в Княжество България на българския княз Александър I Батенберг. С тези си актове Временното руско управление прекратява своето съществуване.

Разходите по издръжката на Временното руско управление са определени от Берлинския договор и трябва да бъдат поети от бъдещите Княжество България и Източна Румелия, което създава т.нар. Окупационен дълг. Той е изплащан нередовно и окончателното му уреждане отнема почти половин век. Княжество България обслужва редовно дълга от 1883 до 1885 година, когато отношенията между България и Русия са прекъснати. През 1890 година е направена една вноска, но редовното изплащане е подновено през 1896 година. Окупационният дълг на Княжество България е окончателно погасен през 1902 година със средства от големия външен заем, емитиран чрез Банка Париба.

Окупационният дълг на Източна Румелия е наследен от Княжество България след Съединението през 1885 година. Неговото изплащане е многократно отлагано до 1912 година, когато България и Русия договарят план за погасяването му. Планът не е изпълнен, поради започването на Първата световна война. Дългът е опростен след войната със споразумение между правителството на Царство България и правителството на РСФСР .

Литература

• Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник, т. III, С., 1983, с. 148-150
• Овсяный, Н. Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг. Т. I. Заведывавший гражданскими делами при Главнокомандовавшем Действующей армии д.с.с. князь В. А. Черкасский. СПб, 1906
• Овсяный, Н. Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг. Т. II. Российский Императорский Комиссар в Болгарии, генерал-адъютант князь А. М. Дондуков - Корсаков. СПб, 1906
• Овсяный, Н. Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг. Т. III. Восточная Румелия и Адрианопольский санджак. СПб, 1907

Външни препратки

• Съдебната система в периода на ВРУ