Разлика между версии на „Свети Димитър (Пловдив)“

Направо към навигацията Направо към търсенето
форматиране: 19x кавички, 12x тире, 5x интервали, нов ред (ползвайки Advisor.js)
(форматиране: 19x кавички, 12x тире, 5x интервали, нов ред (ползвайки Advisor.js))
| населено място = [[Пловдив]]
| карта = България Пловдив
| вероизповедание = [[Православие]] - – [[БПЦ]]
| епархия = [[Пловдивска епархия]]
| архиерейско наместничество =
[[File:Sv dimitar pld.jpg|thumb|ляво|Църквата от запад]]
 
'''„Свети Димитър Солунски“''' е [[Православие|православна]] [[църква (сграда)|църква]] в град [[Пловдив]], намираща се в [[Старинен Пловдив|Старинния град]]. Сегашната нейна сграда е осветена на 18 януари 1838 година.
 
==История==
''"Може„Може да се приеме, че основите на черквата "Свети“Свети Димитър" в Пловдив са положени във времето на Иван Асен II, след Клокотнишката битка в 1230 година"''.<ref>Алваджиев Н., "Старинни„Старинни черкви в Пловдив"Пловдив“, „Летера“, Пловдив, 2000 г.</ref> По-нататъшната ѝ история не е точно известна. Едва през 1578 г. [[Стефан Герлах]] споменава за съществуването на църква "Св„Св. Димитър"Димитър“ в града.<ref>Tagebuch der vonzween Glorwurdigsten Romischen Kaysern Maximiliano und Rudolpho ... Franckfurth am Mayn, 1674, [http://anemi.lib.uoc.gr/php/pdf_pager.php?rec=/metadata/f/1/e/metadata-162-0000029.tkl&do=228962.pdf&pageno=555&width=553&height=901&maxpage=629&lang=en 516], ср. [http://svetidimitar.com/gerlah.html превод].</ref> На 13 април 1767 г. тя била ограбена (според една гръцка летописна бележка) от разбойници начело с някой си Мустафа.<ref>Σκορδέλης, Β. Χρονικά σημειώματα. – [http://pc-3.lib.uoi.gr:8080/jspui/handle/123456789/HASHff5ba02e4c9578d02c92c5 Δελτίον της ιστορικής και εθνολογικής εταιρείας της Ελλάδος, 4, 1892], 288.</ref>
 
Преди последното възстановяване на храма, в началото на XIX век, той представлявал малка постройка, в която се черкували и българите от [[Каршияка]] и [[Мараша (Пловдив)|Мараша]]. "Вехтото„Вехтото здание по пример на тая черква не било някое великолепно..."великолепно…“<ref>Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание, подарен на Българското читалище в Цариград 1869. Пловдив, 1984, [http://svetidimitar.com/moravenov.html 153].</ref> Строежът на нова църковна сграда започнал в 1830 г., както сочи гръцки надпис над прозореца на абсидата отвън:
 
{{цитат|„С благочестивата ревност на енориашите се изгради отново из основи. 1830 март 15.”<ref>Гръцки текст: [[Козма Апостолидис|Αποστολίδης, Κ. Μ.]] Αντώνιος Κομιζόπουλος, ο φιλικός. – Θρακικά, 3, 1931, παράρτημα, 135.</ref>|}}
 
Запазената сметка за възлезлите общо на 264 270 [[грош]]а разходи по строежа носи дата 18 януари 1838 г. (може би тогава, на празника на св. [[Атанасий Велики|Атанасий]], е станало и освещаването). Главен дарител, със сума от 10 000 гроша, е митрополит [[Никифор Пловдивски|Никифор]], следван от [[Вълко Чалъков|Вълко Тодоров Чалъков-Големия]] и други българи и гърци.<ref>[[Иван Снегаров|Снегаров, И.]] Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия. – Сборник на БАН, Клон историко-филологически, 21, 1946, 387-388.</ref> Дарения за обзавеждането прави и търгуващият в [[Москва]] пловдивчанин Антоний П. Комизопулос.<ref>[[Козма Апостолидис|Апостолидис, К.]] История на град Пловдив от най-дълбока древност до наши дни. – В: Храм Свети Великомъченик Димитър в Старинен Пловдив. Пловдив, 2008, [http://svetidimitar.com/images/gravyura.JPG 3], 67-68; Αποστολίδης, Κ. Μ. Αντώνιος Κομιζόπουλος, ο φιλικός. – Θρακικά, 3, 1931, παράρτημα, 128-139; 13, 1940, 429-430.</ref>
 
По време на [[антигръцки вълнения в България|антигръцките вълнения]] през 1906 г. пловдивските българи превземат храма. От 1922 до 1964 г. той е отдаден за ползване на [[Руска задгранична православна църква|Руската задгранична православна църква]] и там се черкуват живеещите в Пловдив белоемигранти. През следващите десетилетия стои заключен и в него се служи само на храмовия празник Димитровден. След основен ремонт (2004-2007) е наново открит за редовни богослужения на Димитровден, 26 октомври 2007 година.
[[File:Св.Димитър - Пловдив.JPG|thumb|Владишкият трон]]
[[File:Свети Димитър - Пловдив.JPG|thumb|Владишкият трон - – елемент]]
 
==Архитектура==
Църквата представлява трикорабна [[базилика]] с размери 28 x 19 x 11,5 м., с петостенна отвън абсида и с 12 обли гранитни колони, които разделят корабите отвътре. Средният кораб е висок 11 м., а страничните - – 8.,80 м. Сводестите тавани и на трите кораба са под седловидния общ покрив, без кубета. Под балкона (първоначално предназначен за жените-богомолци) се намира обширен притвор (нартика) с четири мраморни колони на западната страна. Под плочите на притвора е разположена костница. Притворът и самият храм са с по три входни врати.
 
В Светия олтар има три св. престола - – централен, посветен на св. вмч. [[Димитър Солунски|Димитър]], северен - – на св. [[Атанасий Велики|Атанасий]] и южен - – на св. [[Харалампий]]. Към северозападния ъгъл на храма е пристроена двуетажна камбанария с кубе, издигната през 80-те години на XIX в. по проект на архитекта [[Йосиф Шнитер]].<ref>Пижев, А., К. Линков, Св. Димитър Солунски: духовно средище на три различни етноса в Пловдив. – В: Храм Свети Великомъченик Димитър в Старинен Пловдив. Пловдив, 2008, 122.</ref>
 
Стените отвън са оживени на места с изрисувани колонки и др. По приолтарните ъгли има изрязана в камъка релефна украса: св. Димитър на кон, двуглав орел (герб на [[Цариградска патриаршия|Вселенската патриаршия]]), кръстове (поотделно или с цветя), класове, птици, някои пророци и др.
Различни изследователи на пловдивските църкви предполагат, че Калуменос е работил в [[Москва]], Пловдив или [[Цариград]].<ref>Дойков, Т. Летописна книга на черквата Св. Димитър в град Пловдив. – В: Храм Свети Великомъченик Димитър в Старинен Пловдив. Пловдив, 2008, [http://svetidimitar.com/letopis.html 39].</ref> Според доклад на британския вицеконсул в [[Одрин]] от 1867 г. иконостасът и амвонът били поръчани в Атина за 2200 лири.<ref>Vice-Consul Blunt to Lord Lyons, Adrianople, April 2, 1867. – In: Accounts and Papers of the House of Commons, 37, 1867, vol. 75, [http://books.google.bg/books?id=MShcAAAAQAAJ&dq=philippopolis%20marble&hl=bg&pg=RA5-PA40#v=onepage&q&f=false 40].</ref>
 
Наличието на три Св. престола в олтара определя тектониката на иконостаса. Той има три дървени царски двери (по една пред всеки престол) и две входни врати - – южна и северна. Дължината му е 14 метра. Разпределен е на сектори за иконите, дверите и вратите от 14 мраморни колонки. Дъговидният [[фронтон]] над централния престол е висок 7,5 м. и завършва с разпятие, под което се намира пояс от 11 малки икони. Над южния престол иконостасът е висок 3.7 м. и завършва с потир и кръст, а над северния - – също 3,7 м., с кръст и двата [[Десетте Божи заповеди|Мойсееви скрижала]] на върха. Царските двери са с позлатена дърворезба.
 
В същия стил са изработени архиерейският трон (висок 4,5 м., вкл. короната и широк 86 x 86 см.) и [[амвон]]ът, издигнат на третата колона от север.
 
В храма няма друга стенопис освен 12 медальона над капителите на колоните с образи на 12-те апостоли. На балкона е изографисано [[Успение Богородично]]. Върху мраморното облегало на архиерейския трон е изписан Иисус Христос Велик Архиерей; в десния долен ъгъл на този образ стои годината 1870, а в ляво е имало име или подпис, които сега са нечетливи. Неизвестният зограф е рисувал на място, след монтирането на трона. На петостенния амвон върху мрамора има пет образа: в центъра е изрисуван Иисус Христос с разтворено евангелие, а отстрани - – четиримата евангелисти. На централния сектор на иконостаса, на фронтона, пак върху мрамора, е изрисувана Тайната вечеря. Над южната храмова врата под външния навес са нарисувани образите на св. Димитър (вдясно) и на св. Харалампий (вляво). Всички тези образи са еднакви по стил и изпълнение и явно са рисувани от зографа, изписал архиерейския трон през 1870 г.
 
Дворът не е много голям, покрит със сотирски плочи, с наклон на запад. От западната страна на храмовата сграда се намира малък параклис, посветен на св. св. [[Кирик и Юлита]], в който има [[аязмо]] и се служи веднъж в годината, в празника на тези двама светии. Параклисът е долепен до западната прицърковна къща, предназначена за енорийския свещеник. В югоизточния ъгъл на църковния двор се намира клисарница. Високият каменен зид, който обгражда целия комплекс, създава впечатлението за един малък манастир.
 
==Икони==
Храмовата икона на св. Димитър е с подновена през 2007 г. живопис и релефен сребърен обков.
 
В кораба се намират големи икони на св. [[Николай Чудотворец|Николай]] (1857) и на Рождеството на св. [[Йоан Предтеча]] (1852), подписани от прочутия зограф [[Никола Одринчанин]].
Иконата на св. [[Антоний Велики]] (1855) е рисувана в Русия и дарена на църквата от търговеца Антоний П. Комизопулос.
 
Двете рамки на иконите "Рождество„Рождество на св. Йоан"Йоан“ (1852) и "Св„Св. Димитър"Димитър“ (2007) са с дървена резба, вероятно изпълнена ок. 1865 г. от майсторите [[Димитър Станишев (резбар)|Димитър]] и [[Антон Станишев]]и.<ref>[[Асен Василиев|Василиев, А.]] Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 195.</ref> На височина те достигат 3,5 метра. Поставките в основата наподобяват митологично животно с дълги пръсти, подобни на човешки, и с широки нокти. Те са като подпора на горната плоскост, на която е поставена иконата.
 
Внушителна е обкованата в сребро икона на св. Мина: в едната ръка светецът държи кръст, а в другата - меч. Красиви са и иконите "Св. Харалампий", цялата в сребърна обковка, "Св. Мина" (1814) и "Св. Атанасий" (1831).<ref>Алваджиев Н., "Старинни черкви в Пловдив", Летера, Пловдив, 2000 г.</ref>
 
Внушителна е обкованата в сребро икона на св. Мина: в едната ръка светецът държи кръст, а в другата - – меч. Красиви са и иконите "Св„Св. Харалампий"Харалампий“, цялата в сребърна обковка, "Св„Св. Мина"Мина“ (1814) и "Св„Св. Атанасий"Атанасий“ (1831).<ref>Алваджиев Н., "Старинни„Старинни черкви в Пловдив"Пловдив“, Летера, Пловдив, 2000 г.</ref>
Днешните иконостасни икони са рисувани през 2007 г. Техните предшественици, почистени и освободени от сребърните си украшения към 2014 г., са окачени сега в притвора на храма. На тях са изобразени, вероятно през XVII в., Христос Вседържител (Пантократор), Св. Богородица "Вратарница" ("Портаитиса"), св. Йоан Предтеча и св. Георги "Кападокиец" ("Кападокевс").<ref>Тотева, П. Икони от пловдивския край. С., 1975, 8-9, [56]; Москова, С. Старите икони на храма "Св. Димитър" в Пловдив. – В: Храм Свети Великомъченик Димитър в Старинен Пловдив. Пловдив, 2008, 91-93, 123-135.</ref>
 
Днешните иконостасни икони са рисувани през 2007 г. Техните предшественици, почистени и освободени от сребърните си украшения към 2014 г., са окачени сега в притвора на храма. На тях са изобразени, вероятно през XVII в., Христос Вседържител (Пантократор), Св. Богородица "Вратарница"„Вратарница“ ("Портаитиса"„Портаитиса“), св. Йоан Предтеча и св. Георги "Кападокиец"„Кападокиец“ ("Кападокевс"„Кападокевс“).<ref>Тотева, П. Икони от пловдивския край. С., 1975, 8-9, [56]; Москова, С. Старите икони на храма "Св„Св. Димитър"Димитър“ в Пловдив. – В: Храм Свети Великомъченик Димитър в Старинен Пловдив. Пловдив, 2008, 91-93, 123-135.</ref>
 
<gallery caption="Стари иконостасни икони от църквата "Св„Св. Димитър"Димитър“">
Image:PlovdivSDemetriusicon1.jpg|Исус Христос Вседържител
Image:PlovdivSDemetriusicon2.JPG|Св. Богородица "Портаитиса"„Портаитиса“
Image:PlovdivSDemetriusicon3.JPG|Св. Йоан Предтеча
Image:PlovdivSDemetriusicon4.JPG|Св. Георги "Кападокиец"„Кападокиец“
Image: |
</gallery>
* В. Пеев, Град Пловдив, минало и настояще, Пловдив, 1941
* Ст. Шишков, Пловдив в своето минало и настояще, Пловдив, 1926
* Драговитийски еп. Харитон, Принос към историята на Пловдивските храмове. - – В: Сборник в чест на Пловдивския митрополит Максим, София, 1931
* [[Васил Пандурски|Пандурски, В.]] Поглед върху строежа и разукрасата на пловдивските старинни църкви. – Духовна култура, 39, 1959, кн. 2, 27-28
* [[Козма Апостолидис|Αποστολίδης, Κ. Μ.]] Η της Φιλιππουπόλεως ιστορία από των αρχαιοτάτων μέχρι των καθ' ημάς χρόνων. Αθήνα, 1959, 298-300
 
==Външни препратки==
* [http://svetidimitar.com/home.html Сдружение "Свети„Свети Димитър" -Димитър“ – Пловдив]
 
[[Категория:Православни църкви в България|Димитър (Пловдив)]]
18 217

редакции

Навигация