Руско-турска война (1806 – 1812): Разлика между версии

Руско-турска война от 1806 – 1812
	Руско-турска война от 1806 – 1812
Руско-турска война от 1806 – 1812
	Руският флот след битката при Атон, худ. Алексей Боголюбов
Информация
Период	1806 – 1812 г.
Резултат	Победа за Русия, Букурещки договор
Територия	Молдова, Влашко, Армения и Дарданелите
Страни в конфликта
Руска империя	Османска империя
Командири и лидери
Александър Прозоровски; Пьотър Багратион; Николай Каменски; Михаил Кутузов; Иван И. Михелсон; Димитрий Н. Сенявин	Селим III; Мустафа IV; Махмуд II;
Сили
1 200 000 мобилизирани	400 000 мобилизирани
Жертви и загуби
24 000 убити, 4000 починали от рани, 72 000 починали от болести	30 000 убити, 5000 починали от рани, 90 000 починали от болести
	Руско-турска война в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 11:24, 4 юли 2017

Руско-турската война от 1806 – 1812) започва през декември 1806 г., когато Османската империя заставя владетелите на дружествено настроените към Русия Молдова и Влашко да се откажат от престола.

Отначало, докато отношенията с Наполеон не са ясни, Русия няма намерение да предприема военни действия и да съсредоточава големи сили на границата, надявайки се на мирно урегулиране. С нарастването на перспективата за война с Франция обаче руското ръководство се решава на бързо уреждане на проблемите с южната си граница.

Успешната военна кампания на фелдмаршал Михаил Кутузов заставя турците да се откажат от Бесарабия, което е закрепено в Букурещкия договор от 8 май 1812 г.

След войната на Балканите Русия се стреми към преселването на български бежанци в Новорусия. Въпреки големия брой бежанци, преминали Дунав, руската администрация среща тяхното нежелание да напуснат Влашко и да заминат за далечните Буджак и Херсон. От около 90 хиляди български бежанци по време на войната едва 10% се установяват на руска територия, а голямото мнозинство остава във Влашко и Западна Молдова^[1].

Вижте също

Бележки

↑ Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 73 – 82.

[дойнов-1] Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 73 – 82.

[1]

@@ Ред 10: / Ред 10: @@
 |територия= [[Молдова (област)|Молдова]], [[Влашко]], [[Армения]] и [[Дарданели]]те
 |резултат= Победа за Русия, [[Букурещки договор (1812)|Букурещки договор]]
-|страна1= {{Флагче|Russia|Русия}} [[Руска империя]]
+|страна1= {{Флагче|Русия|Русия}} [[Руска империя]]
-|страна2= {{Флагче|Turkey|Османска империя}} [[Османска империя]]
+|страна2= {{Флагче|Турция|Османска империя}} [[Османска империя]]
-|командир1= {{Флагче|Russia}}[[Александър Прозоровски]]<br />{{Флагче|Russia}} [[Пьотър Багратион]]<br />{{Флагче|Russia}} [[Николай Каменски]]<br />{{Флагче|Russia}} [[Михаил Кутузов]]<br />{{Флагче|Russia}} [[Иван Иванович Михелсон |Иван И. Михелсон]]<br />{{Флагче|Russia}} [[Дмитрий Николаевич Сенявин |Димитрий Н. Сенявин]]
+|командир1= {{флагче|Русия}}[[Александър Прозоровски]]<br />{{флагче|Русия}} [[Пьотър Багратион]]<br />{{флагче|Русия}} [[Николай Каменски]]<br />{{флагче|Русия}} [[Михаил Кутузов]]<br />{{флагче|Русия}} [[Иван Иванович Михелсон |Иван И. Михелсон]]<br />{{флагче|Русия}} [[Дмитрий Николаевич Сенявин |Димитрий Н. Сенявин]]
-|командир2= {{Флагче|Turkey}} [[Селим III]]<br />{{Флагче|Turkey}} [[Мустафа IV]]<br />{{Флагче|Turkey}} [[Махмуд II]]<br />
+|командир2= {{флагче|Турция}} [[Селим III]]<br />{{флагче|Турция}} [[Мустафа IV]]<br />{{флагче|Турция}} [[Махмуд II]]<br />
 |сила1= 1 200 000 мобилизирани
 |сила2= 400 000 мобилизирани