Ригас Велестинлис: Разлика между версии

Ригас Велестинлис
Ρήγας Βελεστινλής
	Ригас Велестинлис Ρήγας Βελεστινλής
гръцки революционер
Роден	около 1757 г. Велестино, Османска империя
Починал	24 юни 1798 г. (41 г.) Белград, Османска империя
Семейство
Подпис
	Ригас Велестинлис в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 16:34, 10 август 2017

Тази статия е за революционера. За кръстената на него административна единица вижте Ригас Фереос (дем).

Ригас Велестинлис или Ригас Фереос, известен и като Константинос Ригас (на гръцки: Ρήγας Βελεστινλής или Ρήγας Φεραίος или Κωνσταντίνος Ρήγας) е гръцки революционер, поет и национален герой от арумънски произход, един от първите представители на новогръцкото просвещение и идеен предтеча на Филики Етерия.

Биография

Ригас е роден в богато влашко^[1] семейство под името Константин Риза^[2] в малкото тесалийско градче Велестино, разположено на мястото на античния град Фере, на което той дължи и прякора си. Семейството му произхожда от село Периволи^[3]^[4] в Пинд. Учи в родния си град, а след това в Загора и в Амбелакия, след което преподава в село Кисос. На 20 години убива турски първенец и бяга в градчето Литохоро в подножието на Олимп, където става клефт в четата на чичо си Спирос Зирас.

В Цариград, Молдова и Влашко

Около 1774 г. Ригас заминава за Света гора, където е подпомогнат от монаси във Ватопед, а оттам – за Цариград, където става секретар на фанариота Александрос Ипсилантис. Там учи френски и немски. Когато Ипсилантис е назначен за княз на Молдова през 1786 г., Ригас заминава с него за Яш, но след конфликт с Ипсилантис заминава за Букурещ, учи и впоследствие става секретар на влашкия княз Николас Маврогенис. При избухването на Руско-турската война през 1787 г. става инспектор на османските войски в Крайова. Там се запознава и сприятелява с османския офицер Осман Пазвантоглу, бъдещия бунтовен паша на Видин, на когото Ригас спасява живота от гнева на Маврогенис.

След като неговият патрон Маврогенис е обвинен за османското поражене и обезглавен, Ригас се връща в Букурещ и става драгоман на френския консул. По онова време Ригас пише прочутата гръцка версия на „Марсилезата“ – химна на Френската революция. Той е силно повлиян от идеите на европейското Просвещение и на Френската революция и смята, че е дошло време за национално самоопределение и на православното население на Балканите. Започва да установява контакти с църковни и емигрантски дейци за евентуално въстание на полуострова.

Във Виена

Файл:Rigas map.jpg

Корица на Великата карта на Ригас

Около 1793 г. Ригас заминава за Виена, столицата на Свещената Римска империя, където живее голяма гръцка колония. Във Виена се свързва с македонците от Сятища Братя Маркидис Пулиу и в тяхната печатница започва да печата вестник „Ефимерис“. Изработва и публикува своята прочута Велика карта (на бъдещата Гръцка република, обхващаща православните земи на Балканите), пише памфлети въз основа на основните документи на Френската революция като „Декларацията за правата на човека и гражданина“ и „Нова политическа конституция на жителите на Румелия, Анатолия, Егейските острови и княжествата Молдова и Влашко“.

Опитва се да стимулира развитието на балканския национализъм и да предизвика общо въстание срещу османското владичество. Превежда много западни творби на гръцки и пише стихотворения, издадени посмъртно в Яш през 1814 г. Последните творби на Ригас са „Революционен манифест“ и „Прокламация“, отпечатани в голям тираж. Сведенията за революционната му дейност са оскъдни – предимно от документите от разпитите му в австрийската полиция. Смята се, че не е успял да създаде единна революционна организация и дейността му е била ограничена до индивидуални контакти.

Смърт

Ригас се свързва с Наполеон, по това време командващ френската революционна армия в Италия. Изпраща му кутийка за тютюн, направена от лаврово дърво от храма на Аполон, и тръгва към Италия, за да се срещне с него във Венеция.

Предаден от гръцкия търговец Димитриос Икономос Козанитис на 1 декември 1797 г., Ригас е арестуван от австрийските власти в Триест, книжата му са конфискувани и той е отведен във Виена. При ареста му той се опитва да се самоубие. Във Виена е разпитван и по споразумението между Австрия и Османската империя заедно със 7 негови другари – Евстратиос Аргенитис, Димитриос Николидис, Андониос Корониос, Йоанис Карадзас, Теохарис Турундзияс, Йоанис и Панайотис Емануил, е предаден на османския каймакам на Белград, където са затворени и мъчени.

От Белград Ригас е трябвало да бъде изпратен в Цариград на съд, но за да не бъдат спасени от приятеля му Осман Пазвантоглу по пътя, на 14 юни 1798 г. той и спътниците му са удушени и телата му са изхвърлени в Дунава. Последните думи на Ригас са: „Посях добро семе. Идва часът, когато страната ми ще ожъне славните му плодове.“

Влияние

Ригас оказва силно влияние върху гръцкото (Филики Етерия) и въобще върху балканското Просвещение и върху местните национално-освободителни движения. Идеите му силно повлияват на българския революционер Георги Раковски и на много от творбите на Чинтулов.

Днес в Гърция Ригас е смятан за национален герой. Негова статуя се издига пред входа на Атинския университет. Статуя на Ригас има в Белград на улицата, която носи неговото име (ул. „Риге од Фере“).

Ригас е известен с репликата си „По-добре 1 час свободен живот, отколкото 40 г. робство и затвор“ („Καλλιώναι μίας ώρας ελεύθερη ζωή παρά σαράντα χρόνια σκλαβιά και φυλακή“).

Литература

Зоидис, Г. Ригас Велестинлис. София, 1973.
Ригас Велестинлис Революционно: Революционен проглас; Правата на човека; Конституция; Бойна песен, Прев. Н. Данова, В. Станилов. София : Иван Вазов 1998. ISBN 954-604-080-0

Бележки

↑ Djuvara, p.358; Greece, history of, (2006), в Encyclopædia Britannica, 2006.
↑ Даскалов, Георги, Армъните в Гърция, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 34
↑ Папаначе, Константин, Рефлексии врз историската и политичката судбина на ароманците, Скопје, 2001, стр. 12
↑ Ѓицеа, Јори, От минатото на ароманците. Јуначки дела и ликови на арматоли, Скопје, 2002, стр.16 – 17

[1] Djuvara, p.358; Greece, history of, (2006), в Encyclopædia Britannica, 2006.

[2] Даскалов, Георги, Армъните в Гърция, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 34

[3] Папаначе, Константин, Рефлексии врз историската и политичката судбина на ароманците, Скопје, 2001, стр. 12

[4] Ѓицеа, Јори, От минатото на ароманците. Јуначки дела и ликови на арматоли, Скопје, 2002, стр.16 – 17

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 | име= Ригас Велестинлис
 | име-оригинал = Ρήγας Βελεστινλής
-| портрет=  Ρήγας.jpg
+| портрет= Ρήγας.jpg
 | категория = революционер
 | описание= гръцки революционер
 | роден-място=[[Велестино]], [[Османска империя]]
 | починал-място=[[Белград]], [[Османска империя]]
 }}
-'''Ригас Велестинлис''' или '''Ригас Фереос''', известен и като '''Константинос Ригас''' (на [[гръцки език|гръцки]]: ''Ρήγας Βελεστινλής'' или ''Ρήγας Φεραίος'' или ''Κωνσταντίνος Ρήγας'') е [[гърци|гръцки]] [[революция|революционер]], [[поет]] и национален герой от [[арумъни|армънски]] произход, един от първите представители на [[Новогръцко просвещение|новогръцкото просвещение]] и идеен предтеча на [[Филики Етерия]].
+'''Ригас Велестинлис''' или '''Ригас Фереос''', известен и като '''Константинос Ригас''' (на [[гръцки език|гръцки]]: ''Ρήγας Βελεστινλής'' или ''Ρήγας Φεραίος'' или ''Κωνσταντίνος Ρήγας'') е [[гърци|гръцки]] [[революция|революционер]], [[поет]] и национален герой от [[арумъни|арумънски]] произход, един от първите представители на [[Новогръцко просвещение|новогръцкото просвещение]] и идеен предтеча на [[Филики Етерия]].
-==Биография==
+== Биография ==
-Ригас е роден в богато [[аромъни|влашко]]<ref>Djuvara, p.358; ''Greece, history of'', (2006), в ''Encyclopædia Britannica'', 2006.</ref> семейство под името '''Константин Риза'''<ref>Даскалов, Георги, Армъните в Гърция, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София, 2005, стр. 34</ref> в малкото [[Тесалия|тесалийско]] градче [[Велестино]], разположено на мястото на античния град [[Фере (Тесалия)|Фере]], на което той дължи и прякора си. Семейството му произхожда от село [[Периволи (дем Гревена)|Периволи]]<ref>Папаначе, Константин, Рефлексии врз историската и политичката судбина на ароманците, Скопје, 2001, стр. 12</ref><ref>Ѓицеа, Јори, От минатото на ароманците. Јуначки дела и ликови на арматоли, Скопје, 2002, стр.16-17 </ref> в [[Пинд]]. Учи в родния си град, а след това в [[Загора (Пилио)|Загора]] и в [[Амбелакия]], след което преподава в село [[Кисос]]. На 20 години убива турски първенец и бяга в градчето [[Литохоро]] в подножието на [[Олимп]], където става [[клефти|клефт]] в четата на чичо си Спирос Зирас.
+Ригас е роден в богато [[аромъни|влашко]]<ref>Djuvara, p.358; ''Greece, history of'', (2006), в ''Encyclopædia Britannica'', 2006.</ref> семейство под името '''Константин Риза'''<ref>Даскалов, Георги, Армъните в Гърция, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 34</ref> в малкото [[Тесалия|тесалийско]] градче [[Велестино]], разположено на мястото на античния град [[Фере (Тесалия)|Фере]], на което той дължи и прякора си. Семейството му произхожда от село [[Периволи (дем Гревена)|Периволи]]<ref>Папаначе, Константин, Рефлексии врз историската и политичката судбина на ароманците, Скопје, 2001, стр. 12</ref><ref>Ѓицеа, Јори, От минатото на ароманците. Јуначки дела и ликови на арматоли, Скопје, 2002, стр.16 – 17 </ref> в [[Пинд]]. Учи в родния си град, а след това в [[Загора (Пилио)|Загора]] и в [[Амбелакия]], след което преподава в село [[Кисос]]. На 20 години убива турски първенец и бяга в градчето [[Литохоро]] в подножието на [[Олимп]], където става [[клефти|клефт]] в четата на чичо си Спирос Зирас.
-===В Цариград, Молдова и Влашко===
+=== В Цариград, Молдова и Влашко ===
-Около 1774 г. Ригас заминава за [[Света гора]], където е подпомогнат от монаси във [[Ватопед]], а оттам - за [[Цариград]], където става секретар на фанариота [[Алексадрос Ипсилантис (1725-1805)|Александрос Ипсилантис]]. Там учи френски и немски. Когато Ипсилантис е назначен за княз на [[Молдова]] през [[1786]] г., Ригас заминава с него за [[Яш]], но след конфликт с Ипсилантис заминава за [[Букурещ]], учи и впоследствие става секретар на [[Влашко|влашкия]] княз [[Николас Маврогенис]]. При избухването на [[Руско-турска война (1787-1792)|Руско-турската война]] през 1787 г. става инспектор на османските войски в [[Крайова]]. Там се запознава и сприятелява с османския офицер [[Осман Пазвантоглу]], бъдещия бунтовен паша на [[Видин]], на когото Ригас спасява живота от гнева на Маврогенис.
+Около 1774 г. Ригас заминава за [[Света гора]], където е подпомогнат от монаси във [[Ватопед]], а оттам – за [[Цариград]], където става секретар на фанариота [[Алексадрос Ипсилантис (1725-1805)|Александрос Ипсилантис]]. Там учи френски и немски. Когато Ипсилантис е назначен за княз на [[Молдова]] през [[1786]] г., Ригас заминава с него за [[Яш]], но след конфликт с Ипсилантис заминава за [[Букурещ]], учи и впоследствие става секретар на [[Влашко|влашкия]] княз [[Николас Маврогенис]]. При избухването на [[Руско-турска война (1787-1792)|Руско-турската война]] през 1787 г. става инспектор на османските войски в [[Крайова]]. Там се запознава и сприятелява с османския офицер [[Осман Пазвантоглу]], бъдещия бунтовен паша на [[Видин]], на когото Ригас спасява живота от гнева на Маврогенис.
-След като неговият патрон Маврогенис е обвинен за османското поражене и обезглавен, Ригас се връща в Букурещ и става [[Драгоман (преводач)|драгоман]] на [[Франция|френския]] [[Консул (Древен Рим)|консул]]. По онова време Ригас пише прочутата гръцка версия на „[[Марсилеза]]та“ - [[химн]]а на [[Френската революция]]. Той е силно повлиян от идеите на европейското [[Просвещение]] и на Френската революция и смята, че е дошло време за [[национално самоопределение]] и на [[православие|православното]] население на [[Балкани]]те. Започва да установява контакти с църковни и емигрантски дейци за евентуално въстание на полуострова.
+След като неговият патрон Маврогенис е обвинен за османското поражене и обезглавен, Ригас се връща в Букурещ и става [[Драгоман (преводач)|драгоман]] на [[Франция|френския]] [[Консул (Древен Рим)|консул]]. По онова време Ригас пише прочутата гръцка версия на „[[Марсилеза]]та“ – [[химн]]а на [[Френската революция]]. Той е силно повлиян от идеите на европейското [[Просвещение]] и на Френската революция и смята, че е дошло време за [[национално самоопределение]] и на [[православие|православното]] население на [[Балкани]]те. Започва да установява контакти с църковни и емигрантски дейци за евентуално въстание на полуострова.
-===Във Виена===
+=== Във Виена ===
 [[File:Rigas map.jpg|мини|Корица на Великата карта на Ригас]]
-Около 1793 г. Ригас заминава за [[Виена]], столицата на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], където живее голяма гръцка колония. Във Виена се свързва с македонците от [[Сятища]] [[Братя Маркидис Пулиу]] и в тяхната печатница започва да печата вестник „[[Ефимерис (1790 - 1797)|Ефимерис]]“. Изработва и публикува своята прочута Велика карта (на бъдещата Гръцка република, обхващаща православните земи на Балканите), пише [[памфлет]]и въз основа на основните документи на Френската революция като „[[Декларация за правата на човека и гражданина|Декларацията за правата на човека и гражданина]]“ и „Нова политическа конституция на жителите на [[Румелия]], [[Анатолия]], [[Егейските острови]] и княжествата [[Молдова]] и Влашко“.
+Около 1793 г. Ригас заминава за [[Виена]], столицата на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], където живее голяма гръцка колония. Във Виена се свързва с македонците от [[Сятища]] [[Братя Маркидис Пулиу]] и в тяхната печатница започва да печата вестник „[[Ефимерис (1790 - 1797)|Ефимерис]]“. Изработва и публикува своята прочута Велика карта (на бъдещата Гръцка република, обхващаща православните земи на Балканите), пише [[памфлет]]и въз основа на основните документи на Френската революция като „[[Декларация за правата на човека и гражданина|Декларацията за правата на човека и гражданина]]“ и „Нова политическа конституция на жителите на [[Румелия (област)|Румелия]], [[Анатолия]], [[Егейските острови]] и княжествата [[Молдова]] и Влашко“.
-Опитва се да стимулира развитието на балканския [[национализъм]] и да предизвика общо въстание срещу османското владичество. Превежда много западни творби на гръцки и пише стихотворения, издадени посмъртно в Яш през 1814 г. Последните творби на Ригас са „Революционен манифест“ и „Прокламация“, отпечатани в голям тираж. Сведенията за революционната му дейност са оскъдни - предимно от документите от разпитите му в австрийската полиция. Смята се, че не е успял да създаде единна революционна организация и дейността му е била ограничена до индивидуални контакти.
+Опитва се да стимулира развитието на балканския [[национализъм]] и да предизвика общо въстание срещу османското владичество. Превежда много западни творби на гръцки и пише стихотворения, издадени посмъртно в Яш през 1814 г. Последните творби на Ригас са „Революционен манифест“ и „Прокламация“, отпечатани в голям тираж. Сведенията за революционната му дейност са оскъдни – предимно от документите от разпитите му в австрийската полиция. Смята се, че не е успял да създаде единна революционна организация и дейността му е била ограничена до индивидуални контакти.
-===Смърт===
+=== Смърт ===
 [[File:Nbs rof.jpg|thumb|250px|Мемориална плоча на [[Небойшина кула|Небойшината кула]] в Белград, в която Ригас е удушен]]
 Ригас се свързва с [[Наполеон]], по това време командващ [[Франция|френската]] революционна армия в [[Италия]]. Изпраща му кутийка за тютюн, направена от лаврово дърво от храма на [[Аполон]], и тръгва към Италия, за да се срещне с него във [[Венеция]].
-Предаден от гръцкия търговец [[Димитриос Икономос Козанитис]] на 1 декември [[1797]] г., Ригас е арестуван от австрийските власти в [[Триест]], книжата му са конфискувани и той е отведен във Виена. При ареста му той се опитва да се самоубие. Във Виена е разпитван и по споразумението между Австрия и Османската империя заедно със 7 негови другари - Евстратиос Аргенитис, Димитриос Николидис, Андониос Корониос, Йоанис Карадзас, [[Теохарис Турундзияс]], [[Йоанис Емануил|Йоанис]] и [[Панайотис Емануил]], е предаден на османския каймакам на [[Белград]], където са затворени и мъчени.
+Предаден от гръцкия търговец [[Димитриос Икономос Козанитис]] на 1 декември [[1797]] г., Ригас е арестуван от австрийските власти в [[Триест]], книжата му са конфискувани и той е отведен във Виена. При ареста му той се опитва да се самоубие. Във Виена е разпитван и по споразумението между Австрия и Османската империя заедно със 7 негови другари – Евстратиос Аргенитис, Димитриос Николидис, Андониос Корониос, Йоанис Карадзас, [[Теохарис Турундзияс]], [[Йоанис Емануил|Йоанис]] и [[Панайотис Емануил]], е предаден на османския каймакам на [[Белград]], където са затворени и мъчени.
 От Белград Ригас е трябвало да бъде изпратен в Цариград на съд, но за да не бъдат спасени от приятеля му Осман Пазвантоглу по пътя, на 14 юни 1798 г. той и спътниците му са удушени и телата му са изхвърлени в [[Дунав]]а. Последните думи на Ригас са: „Посях добро семе. Идва часът, когато страната ми ще ожъне славните му плодове.“
-==Влияние==
+== Влияние ==
 Ригас оказва силно влияние върху гръцкото (Филики Етерия) и въобще върху балканското Просвещение и върху местните национално-освободителни движения. Идеите му силно повлияват на българския революционер [[Георги Раковски]] и на много от творбите на Чинтулов.
 Днес в Гърция Ригас е смятан за национален герой. Негова статуя се издига пред входа на [[Атински университет|Атинския университет]]. Статуя на Ригас има в Белград на улицата, която носи неговото име (ул. „Риге од Фере“).
-Ригас е известен с репликата си „По-добре 1 час свободен живот, отколкото 40 год. робство и затвор“ („Καλλιώναι μίας ώρας ελεύθερη ζωή παρά σαράντα χρόνια σκλαβιά και φυλακή“).
+Ригас е известен с репликата си „По-добре 1 час свободен живот, отколкото 40 г. робство и затвор“ („Καλλιώναι μίας ώρας ελεύθερη ζωή παρά σαράντα χρόνια σκλαβιά και φυλακή“).
-==Литература==
+== Литература ==
-*  Зоидис, Г. Ригас Велестинлис. София, 1973.
+* Зоидис, Г. Ригас Велестинлис. София, 1973.
-*  Ригас Велестинлис Революционно: Революционен проглас; Правата на човека; Конституция; Бойна песен, Прев. Н. Данова, В. Станилов. София : Иван Вазов 1998. ISBN 954-604-080-0
+* Ригас Велестинлис Революционно: Революционен проглас; Правата на човека; Конституция; Бойна песен, Прев. Н. Данова, В. Станилов. София : Иван Вазов 1998. ISBN 954-604-080-0
-==Бележки==
+== Бележки ==
 <references/>
 {{СОРТКАТ:Велестинлис, Ригас}}
 [[Категория:Гръцки поети]]
 [[Категория:Гръцки революционери]]