Разлика между версии на „Даниел Дефо“

Направо към навигацията Направо към търсенето
'''"Робинзон Крузо"'''
Романът на Дефо, "Робинзон Крузо" (на [[Английски език|английски]]: ''Robinson Crusoe''), чийтос оригинално [[заглавие]] е ''„Животът и необикновените приключения на моряка Робинзон Крузо, родом от [[Йорк]], прекарал 28 години на безлюден остров край бреговете на Америка близо до устието на великата река [[Ориноко]], след като претърпява [[корабокрушение]], в което загива целият екипаж и единствено той остава жив, заедно с разказ за по-нататъшното му необикновено избавление от пирати, описани от него самия“,'' е написан в края на петдесетте му години. В него той разказва за историята на един корабокрушенец, който попада на безлюден [[остров]] и прекарва там двадесет и осем години от живота си.
 
Като матрица за наратива писателят използва популярната евангелска притча за блудния син, но в своята интерпретация той поставя акцента не толкова върху „завръщането“ на разкаялия се грешник в лоното на семейството, колкото върху драматичното изстрадване на познанието за добро и зло, върху превъзмогването на егоистичното у човека и поемането по пътя към усъвършенстването на духа, по пътя към [[Бог|Бога]], за когото в [[Евангелие|Евангелието]] на [[Йоан Кръстител|Йоан]] се казва: ''„Аз съм пътят, и истината, и животът“'' ([[Йоан Кръстител|Йоан]] 14:6). Заспалата съвест се пробужда и се превръща във вътрешен морален критерий, сякаш записан от [[Бог|Бога]] в човешкото сърце.
'''"Дневник на чумавата година"'''
 
„Дневник на чумавата година“ не е докумнеталнодокументално четиво. Дефо е бил още бебе по време на голямата чума от 1665 г., но фактите и случките, които описва са от първо лице, наистина живяло по време на чумата в [[Лондон]]. Даже в увода на книгата се споменава, че този дневник е едно от малкото псевдоисторически произведения, което се приема с доверие от историците. И наистина е така - даже и само като човек чете седмичните статистически справки за починалите от [[Чума|чумата]] от различните лондонски енории, които Дефо едва ли е измислил и от които човек настръхва.
Описанията на живота и порядките в [[Лондон]] и [[Англия]] през XVII в. са също достоверни и правдоподобни. От сегашна гледна точка тогавашното мислене и методи за борба с чумата и лечението й са колкото наивни, толкова и смешни, но за тогавашното общество са били напълно сериозни. Хората са нямали представа, че заразата се разпространявала с ухапванята на бълхите, живеещи по плъховете, а не във въздуха. Лечението на заразените е ставало чрез разяждане с киселини или срязване на отоците по тялото на нещастните болни, за да изтече гнойта - разбира се, тези манипулации са били изпълнявани без упойка. А най-честото облекчение и утеха на болните е била религията.
Романите на Дефо се отличават с някои особености. Преди всичко това е техниката на разказа от първо лице. Героят разказва за своите приключения. Най-често има скандална биография.
 
Разказвачите са подхвърлени деца, проститутки, пирати, престъпници, пътешественици. Всички те са принудени да водят борба за съществуванеосъществуването си в неблагоприятни условия и поради това понякога извършват престъпления. Важен елемент от техния живот обаче е покаянието. Обикновено разказът е поднесен под формата на дневник, пътни бележки, автобиография. Така се постига внушение за достоверност на изложението и публиката се държи в напрежение.
 
Вторият важен момент е озаглавяването на творбите. Заглавните страници дават резюме на текста, което акцентира върху най-скандалното в предлагания сюжет.Така се прави реклама на книгата, а същевременно читателят се подготвя за съдържанието на разказаната история.
18

редакции

Навигация