Наум Охридски: Разлика между версии
Sashko1999 (беседа | приноси) Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Ted Masters (беседа | приноси) м форматиране: 4 интервала, заглавие-стил, нов ред (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{от пренасочване|Свети Наум|манастира|Свети Наум (манастир)}} |
{{от пренасочване|Свети Наум|манастира|Свети Наум (манастир)}} |
||
{{Светец |
{{Светец |
||
|име=Наум Преславски |
|име=Наум Преславски |
||
|изображение=St Naum of Ohrid, Last Quarter of XIV Century, St Mary Perivleptos Church, Ohrid Icon Gallery.jpg |
|изображение=St Naum of Ohrid, Last Quarter of XIV Century, St Mary Perivleptos Church, Ohrid Icon Gallery.jpg |
||
|размер на изображението=240px |
|размер на изображението=240px |
||
Ред 7: | Ред 7: | ||
|наставка= |
|наставка= |
||
|почитан/а в= |
|почитан/а в= |
||
|дата на раждане= около [[830]] |
|дата на раждане= около [[830]] |
||
|място на раждане= |
|място на раждане= |
||
|дата на смъртта= [[23 декември]] [[910]] |
|дата на смъртта= [[23 декември]] [[910]] |
||
|място на смъртта= [[Охрид]], [[Първа българска държава |
|място на смъртта= [[Охрид]], [[Първа българска държава]] |
||
|титли= православен светец |
|титли= православен светец |
||
|дата на беатификацията= |
|дата на беатификацията= |
||
Ред 29: | Ред 29: | ||
'''Свети Наум Преславски''' (или '''Наум Охридски''') е [[Средновековие|средновековен]] [[Първа българска държава|български]] [[учен]], [[книжовник]] и [[светец]]. Православната църква го тачи и като един от [[Седмочисленици|светите Седмочисленици]]. |
'''Свети Наум Преславски''' (или '''Наум Охридски''') е [[Средновековие|средновековен]] [[Първа българска държава|български]] [[учен]], [[книжовник]] и [[светец]]. Православната църква го тачи и като един от [[Седмочисленици|светите Седмочисленици]]. |
||
==Биография== |
== Биография == |
||
Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Според едно от житията му, е роден в Мизия, „от благородни родители“, но като презрял богатството и благородството се присъединил към [[Кирил и Методий]].<ref>Дуйчев, Иван. Пространно гръцко житие в служба на Наум Охридски, в: Дуйчев, Иван. Проучвания върху средновековната българска история и култура, София, 1981, с. 178.</ref> Според житието на [[Кирил и Методий]] от [[Климент Охридски]], Наум участва в тяхната мисия във [[Великоморавия]], а през 868 година е ръкоположен в [[Рим]]. |
Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Според едно от житията му, е роден в Мизия, „от благородни родители“, но като презрял богатството и благородството се присъединил към [[Кирил и Методий]].<ref>Дуйчев, Иван. Пространно гръцко житие в служба на Наум Охридски, в: Дуйчев, Иван. Проучвания върху средновековната българска история и култура, София, 1981, с. 178.</ref> Според житието на [[Кирил и Методий]] от [[Климент Охридски]], Наум участва в тяхната мисия във [[Великоморавия]], а през 868 година е ръкоположен в [[Рим]]. |
||
През 886 година Наум е изгонен от [[Великоморавия]], след като прекарва известно време в затвора, заради своята съпротива срещу влиянието на [[Германия|германския]] клир. Той пристига в България, заедно с [[Климент Охридски]], [[Свети Сава Седмочисленик|Сава]], [[Ангеларий]] и може би [[Горазд]]. |
През 886 година Наум е изгонен от [[Великоморавия]], след като прекарва известно време в затвора, заради своята съпротива срещу влиянието на [[Германия|германския]] клир. Той пристига в България, заедно с [[Климент Охридски]], [[Свети Сава Седмочисленик|Сава]], [[Ангеларий]] и може би [[Горазд]]. |
||
[[Файл:Св Наум.JPG|ляво|280px|мини|Манастир „Св. Наум“ на Охридското езеро]] |
[[Файл:Св Наум.JPG|ляво|280px|мини|Манастир „Св. Наум“ на Охридското езеро]] |
||
Наум е сред основоположниците на [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] (първоначално в [[Плиска]]), където работи между 886 и 893 година. След като Климент Охридски е назначен за |
Наум е сред основоположниците на [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] (първоначално в [[Плиска]]), където работи между 886 и 893 година. След като Климент Охридски е назначен за [[епископ]] на [[Дрембица]] през 893 година, Наум продължава работата му в [[Охридска книжовна школа|Охридската книжовна школа]]. През този период той основава [[Свети Наум (манастир)|манастир]] на Охридското езеро, който по-късно носи името му. |
||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
Версия от 12:56, 20 юни 2019
- Свети Наум пренасочва насам. За манастира вижте Свети Наум (манастир).
Наум Преславски | |
„Свети Наум Охридски“, литийна икона (от другата страна е „Свети Климент Охридски“), последната четвърт на XIV век, от „Света Богородица Перивлепта“, темпера, гипсов грунд на дъска, 86 х 65 х 3,5 cm | |
православен светец | |
---|---|
Роден | около 830 |
Починал | 23 декември 910 |
Главно светилище | „Свети Наум“ |
Наум Преславски в Общомедия |
Свети Наум Преславски (или Наум Охридски) е средновековен български учен, книжовник и светец. Православната църква го тачи и като един от светите Седмочисленици.
Биография
Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Според едно от житията му, е роден в Мизия, „от благородни родители“, но като презрял богатството и благородството се присъединил към Кирил и Методий.[1] Според житието на Кирил и Методий от Климент Охридски, Наум участва в тяхната мисия във Великоморавия, а през 868 година е ръкоположен в Рим.
През 886 година Наум е изгонен от Великоморавия, след като прекарва известно време в затвора, заради своята съпротива срещу влиянието на германския клир. Той пристига в България, заедно с Климент Охридски, Сава, Ангеларий и може би Горазд.
Наум е сред основоположниците на Преславската книжовна школа (първоначално в Плиска), където работи между 886 и 893 година. След като Климент Охридски е назначен за епископ на Дрембица през 893 година, Наум продължава работата му в Охридската книжовна школа. През този период той основава манастир на Охридското езеро, който по-късно носи името му.
Вижте също
Бележки
- ↑ Дуйчев, Иван. Пространно гръцко житие в служба на Наум Охридски, в: Дуйчев, Иван. Проучвания върху средновековната българска история и култура, София, 1981, с. 178.
|