Средиземноморски съюз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Средиземноморски съюз (на френски: Union méditerranéenne, Union pour la Méditerranée) е международна организация на страните от Средиземноморието. Основната идея на обединението е да подобри сътрудничеството между държавите от региона и останалите страни-членки на Европейския съюз.[1]

Средиземноморският съюз е многостранен съюз за сътрудничество, който обхваща 43 държави: 27 страни членки на Европейския съюз и 16 средиземноморски страни от Северна Африка, Близкия изток и Балканите. Той е създаден през юли 2008 година като продължение на Барселонския процес от 1995 година. Съюзът има за цел да установи стабилност и сигурност в региона, да подобри икономическите връзки и обмен, както и да развие редица проекти, свързани с околната среда, образованието, социалната стабилност и др.

Страни-членки[редактиране | редактиране на кода]

В Средиземноморския съюз членуват следните държави.

Европейски съюз[редактиране | редактиране на кода]

28-те държави-членки (Австрия, Белгия, България, Кипър, Чешка република, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Хърватия, Испания, Швеция и Обединеното кралство).

Други страни[редактиране | редактиране на кода]

Албания, Алжир, Босна и Херцеговина, Египет, Израел, Йордания, Ливан, Мавритания, Монако, Черна гора, Мароко, Палестинска автономия, Сирия, Тунис, Турция, и Либия в качеството си на «наблюдател» на Лигата на арабските държави.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Проект[редактиране | редактиране на кода]

Никола Саркози по време на кандидат-президентската кампания

Отношенията между страните в Средиземноморския регион следват своето развитие дълги години преди формулирането на Средиземнорския съюз. През 1995 г.е създадена предхождащата организация – Барселонския процес. Поради неефективността на това формирование се ражда идеята за обновения Средиземнорски съюз. Проектът(Средиземноморски съюз) е част от кандидат-президентската кампания на Никола Саркози.[3][4][5] което той смята, че тази инициатива ще подобри диалога между Израел и неговите арабски съседи, както и ще облагодетелства отношенията между западните и арабските държави.[6]

На 23 октомври 2007 г. Саркози кани във Франция всички държавни ръководители на страните от Средиземноморието. Още по време на предизборната си обиколка заявява в Тулон:

„Бъдещето на французите се кове тук, в Средиземноморието, и голямата ни грешка е, че твърде дълго пренебрегвахме региона. Обръщайки гръб на Средиземноморието, Франция и Европа смятаха, че обръщат гръб на миналото си. Истината обаче е, че обръщат гръб на своето бъдеще, защото европейското бъдеще е на Юг”. [7]

През май 2008 година Европейската комисия одобрява предложенията за усилване подобряване на евро-средиземноморското сътрудничество, което е наречено „Барселонски процес: Съюз на Средиземноморието“. Впоследствие ЕК публикува и документ, с който се обосновава стартирането на подобна инициатива за сътрудничество. Според този документ, Барселонската декларация и поетите от задължения и отговорности (през 1995 г.) ще бъдат базисна рамка за по нататъшно развитие. Като приоритет за сътрудничество остават политическият диалог, икономическото сътрудничество, взаимодействие в културната и хуманитарните сфери, както и проблемите на миграцията, социалната интеграция, в сферите на: правосъдие, сигурност, които имат все по – приоритетна значимост (добавената през 2005 г. към Барселонската декларация – глава IV).

Критики[редактиране | редактиране на кода]

Инициативата, водена от Никола Саркози, е критикувана и се ползва с недоверие поради неефективността на Барселонския процес. От друга страна има частни изказвания, които в една или друга степен затрудняват доброто сътрудничество. На преден план излиза позицията на Либия. Непосредствено преди учредителната среща на Съюза за Средиземноморието, през юни 2008 г., в Триполи се провежда арабска мини-среща, с участието на Сирия, Мавритания, Тунис, Алжир и Мароко, която трябва да формулира общоарабската позиция по въпроса. При откриването ѝ, тогаващният либийски лидер – Муамар Кадафи заявява, че „Ако Европа иска да сътрудничи с нас, за целта съществува Лигата на арабските държави или Африканския съюз... Не приемаме опитите Европа да се договаря само с отделна група страни“. Либийската позиция свидетелства, че тази държава, със сравнително малобройно население, но със сериозни петролни и газови ресурси, засега не е заинтересована от предлаганото „партньорство“. Позицията на Либия е различна от тази на съседите ѝ, разчитащи на допълнителни икономически и политически дивиденти. Според изказване на Муамар Кадафи предложението е „унизително“, като допълнително заявява: „Ние не сме гладни просяци или кучета и не трябва да ни подхвърлят кокали“. Водачът на либийската революция прогнозира, че Съюзът няма да има добро бъдеще: „Този проект е обречен на провал и представлява своеобразно минно поле. Той ще създаде условия за нови терористични действия на ислямистките групи, които виждат в него проект на „кръстоносците“, и ще предприемат нападения срещу мюсюлманските страни- членки. Не бих съветвал моя народ да участва в тази абсурдна говорилня, в този колониален проект“. [8]. Съществуват и други прояви на скептицизъм, но финалната декларация е подписана от всички пълноправни членове.

Институции и цели[редактиране | редактиране на кода]

В заключителната декларация на срещата в Париж, подписана от всички участници в съюза, на 13 юли 2008 г. се подчертава необходимостта от съвместна работа за постигане на мир в Близкия изток, стабилност и сигурност в региона. Декларацията напълно съответства на принципите, предложени от ЕК, както идеите, които са заложени във всички останали документи по темата.В бъдещите планове на Съюза се планира формирането на евро-средиземноморски пакт, целящ създаването на зона на мир и стабилност в Средиземноморието, както и създаването на „Кодекс за поведение“ в областта на борбата с тероризма и гарантиране сигурността на гражданите, развитие на човешките ресурси, намаляване на бедността, формиране на зона за свободна търговия между участниците, по-широко ангажиране на гражданите в политическия живот, спазване на човешките права, засилване ролята на жените в обществото, уважение към малцинствата, борба с расизма и ксенофобията, както и развитие на културния диалог и постигане на взаимно разбирателство.

Акцентът в новия Съюз е повишаването степента на участие в регионалната политика на страните от Юга. Ако в рамките на Барселонския процес, единствената структура, вземаща решения и финансираща проектите е ЕС, в Съюза за Средиземноморието се предлага съпредседателство (по един председател от ЕС и от държавите от Юга).

Въпросът за източниците на финансиране се решава като се проема, че финансирането на проектите в рамките на обединението ще се съществява освен със средства на ЕС и със средстава на други инвеститори. Освен Механизма за евро-средиземноморско инвестиране и партньорство (Facility for Euro-Mediterranean Investment and Partnership – FEMIP) и инвестиционните механизми на политиката на добросъседство (Neighbourhood Investment Facility), като допълнителни източници на финансиране се посочват средствата от частни инвеститори както и държавите от европейската част на Съюза, което би трябвало да повиши заинтересоваността им от неговото ефективно устройство и функциониране.[9]

Като допълнение се създава съвместен секретариат (със седалище в Барселона), който да се занимава с подбора и анализа на проектите необходими на региона. Новото в Съюза е, че сътрудничеството ще се гради около конкретни проекти в рамките на проблемните теми и ще има статут на важна, но въпреки това „допълнителна“, глава от Барселонския процес.

Важно е да се отбележи също така, създаването на така наречената „Парламентарна асамблея на Съюза за Средиземноморието“. Понастоящем тя се състои от 260 членове, сред които 130 европейски членове (81 от национални парламенти и 49 от Европейския парламент) и 130 от средиземноморски държави. Членът на групата PPЕ Tokia Saïfi председателства Политическия комитет на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието.

Създаването на Асамблеята, преди това позната като Евро-средиземноморска парламентарна асамблея, е голямо политическо постижение, което укрепва демократичния характер и политическия диалог в рамките на процеса от Барселона. Създаването ѝ е дългогодишна цел на групата РРЕ. За да продължи да се увеличи значението на Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието, групата предлага тя да стане институция с правомощия за задължително консултиране относно свързани със Средиземноморието въпроси, обсъждани в Съвета на министрите на Съюза за Средиземноморието. Съветът на ЕС и Комисията трябва да си сътрудничат с Асамблеята и да присъстват в нейните рамки, като тя следва да бъде непосредствено включена в подготовката на двугодишните срещи на високо равнище на държавните ръководители и годишните срещи на министрите на външните работи на държавите – членки на Съюза за Средиземноморието. [10]

Като обобщение на приоритетните звена многообразието от политически, икономически и хуманитарни цели се трансформират в синтезирана програма за съвместни действия. За постигане на очертаните цели, се предлагат следните основни направления на сътрудничеството между страните-членки: борба със замърсяването на Средиземно море; развитие на морския и сухопътния транспорт между двата бряга на Средиземно море, строителство на крайбрежни магистрали и модернизация на железопътната мрежа в страните от Магреб, като целта е движението на хора и товаропотоци да стане по-достъпно и безопасно; съвместно гарантиране на обществената сигурност и предотвратяване на природни и хуманитарни бедствия; дългосрочно развитие на алтернативните източници на енергия, включително оптимално използване на слънчевата енергия в Средиземноморието; развитие на висшето образование, съвместните образователни проекти, както и на научни изследвания; създаване на Евро-средиземноморски университет; развитие на микро, малки и средни предприятия.[11]

През 2015 г. ЮНЕСКО и Съюзът за Средиземноморието подписват споразумение за партньорство с цел насърчаване на толерантността и диалога. На срещата в централата на ЮНЕСКО в Париж е сключено споразумение за партньорство с цел насърчаване на регионална толерантност и диалог. Споразумението е насочено към приоритетни области като борбата срещу екстремизма и насърчаването на взаимно уважение сред средиземноморските народи.

ЮНЕСКО и Съюзът за Средиземноморието ще си оказват техническо съдействие и ще участват в съвместни дейности и програми, насочени към областите, които са от общ интерес.[12]

Към 2016 г. Генерален секретар на Съюза за Средиземноморието е Фаталах Сижилмаси.     

Наскоро той прие зам.-председателят на Групата на ЕНП относно евро-средиземноморските отношения Мария Габриел.

Председателят на работната група Мария Габриел, отговаряща за евро-средиземноморските отношения като зам.-председател на Групата на ЕНП, смята че е важно да се набляга на необходимостта от увеличаване видимостта на действията на Съюза за Средиземноморието, особено на неговия Секретариат. Според нея добър инструмент това да се случи е преразглеждането на Европейската политика за съседство. [13]

Тя организира посещение на членове на ЕНП в централата на Съюза за Средиземноморието в Барселона.

В контекст на Европейската политика за съседство, делегацията проведе срещи със Сижилмаси, със зам.-генерални секретари и с ръководители на отдели. Посещението дава възможност за обсъждане на конкретни предложения за задълбочаване на контактите между най-голямата политическа група в Европейския парламент и Съюза за Средиземноморието, които да намерят израз в законодателни инициативи.    

Проведени са дискусии с отделите Транспорт и градско развитие, Социални и граждански въпроси, Висше образование и изследователски дейности, Енергетика и устойчиво развитие, Води и околна среда.

Акцент във визитата е и срещата за преглед на проектите на Съюза за Средиземноморието с представители на Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.[14]

„Erasmus of the Mediterranean“ е конкретен проект, който привлича вниманието. Идеята за него се обсъжда от няколко години, но се нуждае от масивна политическа подкрепа и инвестиции, смята зам.-председателят на Групата на ЕНП относно евро-средиземноморските отношения Мария Габриел .

Този проекта се разглежда като перспективен и важен модел за инвестиране и развитие в младите хора в ЕС. Това е начин за предотвратяване на радикализма и насърчаване на развитието чрез образование. Важна роля за неговото осъществяване заема Съюза на Средиземноморието.[15]

Участници[редактиране | редактиране на кода]

Държава Население Площ
km²
Флаг на Алжир Алжир &&&&&&&033333216.&&&&&033 333 216 &&&&&&&&02381740.&&&&&02 381 740
Флаг на Австрия Австрия &&&&&&&&08316487.&&&&&08 316 487 &&&&&&&&&&083871.&&&&&083 871
Флаг на Белгия Белгия &&&&&&&010584534.&&&&&010 584 534 &&&&&&&&&&030528.&&&&&030 528
Флаг на България България &&&&&&&&07679290.&&&&&07 679 290 &&&&&&&&&0110994.&&&&&0110 994
Флаг на Кипър Кипър &&&&&&&&&0766400.&&&&&0766 400 &&&&&&&&&&&09251.&&&&&09251
Флаг на Чехия Чехия &&&&&&&010306709.&&&&&010 306 709 &&&&&&&&&&078866.&&&&&078 866
Флаг на Дания Дания &&&&&&&&05457415.&&&&&05 457 415 &&&&&&&&&&043094.&&&&&043 094
Флаг на Египет Египет &&&&&&&080335036.&&&&&080 335 036 &&&&&&&&01001449.&&&&&01 001 449
Флаг на Естония Естония &&&&&&&&01342409.&&&&&01 342 409 &&&&&&&&&&045226.&&&&&045 226
Флаг на Финландия Финландия &&&&&&&&05289128.&&&&&05 289 128 &&&&&&&&&0338145.&&&&&0338 145
Флаг на Франция Франция &&&&&&&063392140.&&&&&063 392 140 &&&&&&&&&0674843.&&&&&0674 843
Флаг на Германия Германия &&&&&&&082314906.&&&&&082 314 906 &&&&&&&&&0357050.&&&&&0357 050
Флаг на Гърция Гърция &&&&&&&011125179.&&&&&011 125 179 &&&&&&&&&0131990.&&&&&0131 990
Флаг на Унгария Унгария &&&&&&&010066158.&&&&&010 066 158 &&&&&&&&&&093030.&&&&&093 030
Флаг на Република Ирландия Ирландия &&&&&&&&04239848.&&&&&04 239 848 &&&&&&&&&&070273.&&&&&070 273
Флаг на Израел Израел &&&&&&&&07184000.&&&&&07 184 000 &&&&&&&&&&020770.&&&&&020 770
Флаг на Италия Италия &&&&&&&059131287.&&&&&059 131 287 &&&&&&&&&0301318.&&&&&0301 318
Флаг на Йордания Йордания &&&&&&&&05924000.&&&&&05 924 000 &&&&&&&&&&089342.&&&&&089 342
Флаг на Латвия Латвия &&&&&&&&02281305.&&&&&02 281 305 &&&&&&&&&&064589.&&&&&064 589
Флаг на Ливан Ливан &&&&&&&&04099000.&&&&&04 099 000 &&&&&&&&&&010452.&&&&&010 452
Флаг на Либия Либия &&&&&&&&06036914.&&&&&06 036 914 &&&&&&&&01759540.&&&&&01 759 540
Флаг на Литва Литва &&&&&&&&03373991.&&&&&03 373 991 &&&&&&&&&&065303.&&&&&065 303
Флаг на Люксембург Люксембург &&&&&&&&&0476200.&&&&&0476 200 &&&&&&&&&&&02586.&&&&&02586
Флаг на Малта Малта &&&&&&&&&0404962.&&&&&0404 962 &&&&&&&&&&&&0316.&&&&&0316
Флаг на Мароко Мароко &&&&&&&033757175.&&&&&033 757 175 &&&&&&&&&0446550.&&&&&0446 550*
Флаг на Нидерландия Нидерландия &&&&&&&016372715.&&&&&016 372 715 &&&&&&&&&&041526.&&&&&041 526
Флаг на Палестина Палестина &&&&&&&&03800000.&&&&&03 800 000 &&&&&&&&&&&06020.&&&&&06020
Флаг на Полша Полша &&&&&&&038116486.&&&&&038 116 486 &&&&&&&&&0312683.&&&&&0312 683
Флаг на Португалия Португалия &&&&&&&010599095.&&&&&010 599 095 &&&&&&&&&&092391.&&&&&092 391
Флаг на Румъния Румъния &&&&&&&021565119.&&&&&021 565 119 &&&&&&&&&0238391.&&&&&0238 391
Флаг на Словакия Словакия &&&&&&&&05396168.&&&&&05 396 168 &&&&&&&&&&049037.&&&&&049 037
Флаг на Словения Словения &&&&&&&&02013597.&&&&&02 013 597 &&&&&&&&&&020273.&&&&&020 273
Флаг на Испания Испания &&&&&&&045116894.&&&&&045 116 894 &&&&&&&&&0506030.&&&&&0506 030
Флаг на Швеция Швеция &&&&&&&&09142817.&&&&&09 142 817 &&&&&&&&&0449964.&&&&&0449 964
Флаг на Сирия Сирия &&&&&&&020314747.&&&&&020 314 747 &&&&&&&&&0185180.&&&&&0185 180
Флаг на Тунис Тунис &&&&&&&010102000.&&&&&010 102 000 &&&&&&&&&0163610.&&&&&0163 610
Флаг на Турция Турция &&&&&&&071158647.&&&&&071 158 647 &&&&&&&&&0783562.&&&&&0783 562
Флаг на Великобритания Великобритания &&&&&&&060587300.&&&&&060 587 300 &&&&&&&&&0244820.&&&&&0244 820

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sarkozy sounds out basis for Mediterranean Union Euractiv.com 16/07/07.
  2. [1] Union for the Mediterranean
  3. Sparks Expected to Fly Whoever Becomes France's President DW World 13/02/07
  4. Royal v Sarkozy: The policies BBC News 15/02/07
  5. Roundup: French presidential hopeful Sarkozy presents vision on foreign policy People's Daily 02/03/07
  6. We are ready to create a Mediterranean Union Le Figaro 31/05/07
  7. [2] Geopolitika 03/11/2008
  8. [3] Geopolitika
  9. Средиземноморската геополитика на ЕС
  10. Парламентарна асамблея на Съюза за Средиземноморието
  11. [4] UM
  12. ЮНЕСКО и Съюзът за Средиземноморието
  13. Мария Габриел: Необходимо е увеличаване видимостта на действията на Съюза за Средиземноморието
  14. Мария Габриел организира посещение на членове на Европейския парламент в централата на Съюза за Средиземноморието
  15. Erasmus of the Mediterranean: preventing radicalism and promoting development through education