Тодор Митов (свещеник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Тодор Митов.

Тодор Митов
български свещеник

Роден
Починал
1891 г. (54 г.)

Тодор Стоянов Митов е български свещеник, участник в българските църковни борби през Възраждането, управлявал няколко екзархийски епархии през 70-те години на XIX век,[1] деловодител на революционния комитет „Единство“ в София.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1836 година[3] в Пирдоп, където учи при Тодор Хрулев от Свищов и при Атанас Чолаков и Сава Радулов от Панагюрище. След като завършва, в 1858 - 1859 година е учител във Видин, където заедно с Лука Павлов въвеждат новия за времето си взаимоучителен метод. След това преподава в Пирдоп. В 1865 година става свещеник в Пазарджик и е избран за председател на църковно-училищната община. По-късно се мести в София, където временно оглавява новосъздадената Софийска екзархийска епархия до избирането на митрополит Милетий през 1873 г. След това поп Тодор Митов управлява няколко месеца Кюстендилската епархия.[1]

Пре август 1875 година е изпратен от Екзархията във Велес и управлява Велешката българска община и Велешката екзархийска епархия в продължение на две години до 1877 година.[4] Васил Кънчов пише за управлението на епархията от поп Тодор:

Изборът тоя път бил сполучлив. Поп Тодор се държал много добре както с народа, така и с властите. А като вземем пред вид, че той е управлявал епархията в най-мътното време, и то като прост поп, трябва да му отдадем справедливата похвала за енергията му и безстрашието му в онова време, когато много лесно се хвъргаше въжето на врата.[5]

Във Велес Тодор Митов се сблъсква с патриаршеския митрополит Антим Велешки и Дебърски, когото българската община успява да изгони от града.[6]

По-късно иконом поп Тодор управлява Скопската екзархийска епархия.

През есента на 1878 година става деловодител на софийския комитет „Единство“, оглавен от владиката Мелетий Софийски и организирал Кресненско-Разложкото въстание.[2]

В 1883 г. Тодор Митов влива в комитета за изграждане на храм-паметника „Свети Александър Невски“ в София.[1]

Иконом поп Тодор умира в 1891 година.[7] Погребан е в парцел 46 на Централните софийски гробища.

На 26 януари 2012 година община Пирдоп кръщава улица в Пирдоп на името на Тодор Митов.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Тодор Митов. // Vidin Online. Посетен на 17 декември 2016.
  2. а б Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание. София, Издание на Българската академия на науките, 1955. с. 8, 95.
  3. Влайкови дни 2016. // Камбана.
  4. Маркова, Зина. Българската екзархия (1870 - 1879). София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 329.
  5. Кънчов, Васил. Избрани произведения, том II. София, Наука и изкуство, 1970. с. 270.
  6. Кънчов, Васил. Избрани произведения, том II. София, Наука и изкуство, 1970. с. 271.
  7. Община Пирдоп: 580 година стожер на българщината. // Община Пирдоп. Посетен на 17 декември 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония