Тодор Митов (свещеник)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Тодор Митов.
| Тодор Митов | |
| български свещеник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1891 г.
|
Тодор Стоянов Митов е български свещеник, участник в българските църковни борби през Възраждането, управлявал няколко екзархийски епархии през 70-те години на XIX век,[1] деловодител на революционния комитет „Единство“ в София.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1836 година[3] в Пирдоп, където учи при Тодор Хрулев от Свищов и при Атанас Чолаков и Сава Радулов от Панагюрище. След като завършва, в 1858 - 1859 година е учител във Видин, където заедно с Лука Павлов въвеждат новия за времето си взаимоучителен метод. След това преподава в Пирдоп. В 1865 година става свещеник в Пазарджик и е избран за председател на църковно-училищната община. По-късно се мести в София, където временно оглавява новосъздадената Софийска екзархийска епархия до избирането на митрополит Милетий през 1873 г. След това поп Тодор Митов управлява няколко месеца Кюстендилската епархия.[1]
Пре август 1875 година е изпратен от Екзархията във Велес и управлява Велешката българска община и Велешката екзархийска епархия в продължение на две години до 1877 година.[4] Васил Кънчов пише за управлението на епархията от поп Тодор:
| „ | Изборът тоя път бил сполучлив. Поп Тодор се държал много добре както с народа, така и с властите. А като вземем предвид, че той е управлявал епархията в най-мътното време, и то като прост поп, трябва да му отдадем справедливата похвала за енергията му и безстрашието му в онова време, когато много лесно се хвъргаше въжето на врата.[5] | “ |
Във Велес Тодор Митов се сблъсква с патриаршеския митрополит Антим Велешки и Дебърски, когото българската община успява да изгони от града.[6]
По-късно иконом поп Тодор управлява Скопската екзархийска епархия.
През есента на 1878 година става деловодител на софийския комитет „Единство“, оглавен от владиката Мелетий Софийски и организирал Кресненско-Разложкото въстание.[2]
В 1883 година Тодор Митов влиза в комитета за изграждане на храм-паметника „Свети Александър Невски“ в София.[1]
Иконом поп Тодор умира в 1891 година.[7] Погребан е в парцел 46 на Централните софийски гробища.
На 26 януари 2012 година община Пирдоп кръщава улица в Пирдоп на името на Тодор Митов.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Тодор Митов // Vidin Online. Посетен на 17 декември 2016.
- ↑ а б Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание. София, Издание на Българската академия на науките, 1955. с. 8, 95.
- ↑ Влайкови дни 2016 // Камбана.
- ↑ Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 329.
- ↑ Кънчов, Васил. Избрани произведения, том II. София, Наука и изкуство, 1970. с. 270.
- ↑ Кънчов, Васил. Избрани произведения, том II. София, Наука и изкуство, 1970. с. 271.
- ↑ Община Пирдоп: 580 година стожер на българщината // Община Пирдоп. Архивиран от оригинала на 2016-12-20. Посетен на 17 декември 2016.
