Стивън Хокинг
Стивън Хокинг Stephen William Hawking | |
английски астрофизик | |
Стивън Хокинг, 1999 | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Кеймбридж, Великобритания |
Погребан | Уестминстърско абатство, Уестминстър, Великобритания |
Религия | няма[1][2] |
Националност | Англия |
Учил в | Кеймбриджки университет |
Научна дейност | |
Област | Физика, астрономия |
Работил в | Кеймбриджки университет |
Семейство | |
Съпруга | Джейн Уайлд Илейн Мейсон |
Деца | Робърт (р. 1967), Люси (р. 1970) и Тимотей (р. 1979) |
Подпис | |
Уебсайт | hawking.org.uk |
Стивън Хокинг в Общомедия |
Професор Стивън Уилям Хокинг, CH CBE FRS (на английски: Stephen William Hawking) е английски физик-теоретик, космолог, астрофизик и популяризатор на науката, автор на книги и статии за новите открития и идеи за Вселената и нейното зараждане, включително и на популярната „Кратка история на времето“ (A Brief History of Time, 1988), която му спечелва международна известност.
До 2009 г. е Лукасов професор по математика на Кеймбриджкия университет (пост, заеман някога от Исак Нютон[3]). Занимава се основно с космология и квантова механика, известен е и като популяризатор на науката. Въпреки тежкото си заболяване – амиотрофична латерална склероза (АЛС) – Хокинг не престава да се труди в областта на науката, показвайки, че физическото увреждане не прави никого по-малко способен да твори.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 8 януари 1942 година (точно 300 години след смъртта на Галилео Галилей) в Оксфорд, Англия. Къщата на родителите му се намирала в северен Лондон, но по време на Втората световна война Оксфорд е по-безопасно място за живеене. Когато е на 11 години, родителите му се преместват в Сейнт Олбанс, Хартфордшър. През 1959 г. е приет в Оксфордския университет, където не е възможно да учи математика (както той искал), затова записва физика въпреки желанието на баща му да учи медицина.[4] През 1963, докато учи магистратура в Кеймбридж, Хокинг бива диагностициран с АЛС. През март 1966 получава своята докторска степен по приложна математика и теоретична физика.
Той е един от най-младите членове на Английското кралско общество (1971), Командор на ордена на Британската империя (1982) и на други британски кралски отличия и награди за научноизследователска дейност. Въпреки че Хокинг е атеист, той е член на Папската академия на науките, която е под прякото покровителство на папата.
Стивън Хокинг пише в съавторство с дъщеря си Люси Хокинг три детски романа: „Тайният ключ на Джордж за Вселената“[5] и две нейни продължения. Целта на автора е приключенията на Джордж да бъдат представени по достъпен и забавен начин за младите читатели, които да надникнат в тайните на физиката, времето и вселената.
Той е единственият герой в „Стар Трек: Следващото поколение“, който играе сам себе си. Има и епизодични участия в сериалите „Кръстници-вълшебници“, „Теория за Големия взрив“, „Дилбърт“, „Семейство Симпсън“, „Футурама“.
Научни открития
[редактиране | редактиране на кода]Главните интереси на Хокинг са свързани в космологията, квантовата механика и теорията на струните. През 1971 заедно със сър Роджър Пенроуз дават математическо доказателство, подкрепящо теорията на Големия взрив: те показват, че ако теорията на относителността е вярна, то тогава трябва да съществува една сингулярна точка във Вселенското пространство-време.[6] Хокинг също така предполага, че веднага след Големия взрив са се образували първични черни дупки, които са се изпарили почти моментално. По-късно той показва, че ако пренебрегнем ефектите на квантовата механика, то хоризонтът на събитията на черна дупка може само да се увеличава, но не и да намалява. Изчислява максималното количество енергия, което две черни дупки могат да отделят при сблъсъка си, както и че една черна дупка не може да се раздели на две по-малки. През 1974, той доказва, че черните дупки всъщност не са абсолютно черни, а излъчват енергия под формата на елементарни частици, докато изчерпят енергията си и избухнат. Това явление е известно като лъчение на Хокинг, и е първото явление, за чието описание се комбинират законите на гравитацията (общата относителност), квантовата механика и термодинамиката. През 1981 той изказва предположението, че въпреки че Вселената няма граница, тя има краен размер в пространство-времето, математическо доказателство, за което е дадено през 1983. С други думи, според него Вселената е „крайна“, но „неограничена“, така както е крайна и неограничена земната повърхност. За да си представим това във вселенски мащаб, освен познатите ни три пространствени измерения са нужни две допълнителни.
Заболяване
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки тежкото си заболяване (амиотрофична латерална склероза),[7] Хокинг не спира активната си научноизследователска дейност.
Като дете се занимава с конна езда, като ученик в Оксфорд е носови (на английски: cox) в отбора по академично гребане. Първите симптоми на болестта му се появяват след влизането му в Кеймбридж. Окончателната диагноза му е поставена на 21-годишна възраст, малко преди първата му женитба. Докторите му казват, че едва ли ще живее повече от 1 – 2 години. Въпреки това той не се отказва да се бори с болестта. Хокинг е сред най-дълго живелите с това заболяване, познати на медицината. От 1985 г. използва специален апарат, за да говори. Компютърът, инсталиран в инвалидната му количка, му позволява освен да говори, да пише статии, други текстове, да ползва интернет и електронна поща. Управлението се извършва чрез движение на единствения мускул, който Хокинг може да контролира – един от лицевите мускули на бузата, под окото.[8] Движенията се разчитат от специален инфрачервен сензор, вграден в очилата му.[8] За въвеждане на текст се използва система за предсказване на думите, но въпреки това целият процес е изключително труден и бавен.[8]
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Когато Хокинг завършва Кеймбридж, отношенията му с Джейн Уайлд, приятелка на сестра му, която той среща малко преди да е диагностициран с АЛС, продължават да се развиват. Двойката се сгодява през октомври 1964 и на 14 юли 1965 се женят. Двамата имат три деца – Робърт (р. 1967), Люси (р. 1970) и Тимотей (р. 1979).
През декември 1977 г. Джейн среща органиста Джонатан Джоунс, докато пее в църковен хор. Джоунс става близък приятел със семейство Хокинг. От средата на 1980 г. между Джоунс и Джейн се развиват романтични чувства, но връзката им остава платонична за дълъг период от време.
През 1995 г. Хокинг се развежда с Джейн и се жени за Илейн Мейсон, една от сестрите, която се грижи за него. През 2006 двамата се развеждат и Хокинг възобновява контактите си с Джейн, децата и внуците си.
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Хокинг умира на 14 март 2018 г. (денят Пи) в Кеймбридж.[9][10]
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- 1975 – Едингтонов медал;
- 1976 – Награда Хюгс на английското Кралско общество;
- 1985 – Златен медал на английското Кралско астрономическо общество;
- 1986 – Член на Ватиканската академия на науките;
- 1988 – Награда Волф за постижения в областта на физиката;
- 1999 – Награда Джулиъс Едгар Лилиънфилд на Американското физическо общество.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Специализирана литература
- „Едромащабната структура на време-пространството“, заедно с Джордж Елис
- „Природата на пространството и времето“ заедно с Роджър Пенроуз, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1999, ISBN 954-07-1228-9, пр. В. Карлуковски
- „Голямото, малкото и човешките представи“ (с Ейбнър Саймъни, Нанси Картрайт и Роджър Пенроуз)
- Научнопопулярни
- „Кратка история на времето“ (1988), София: Наука и изкуство, 1993 ISBN 954-02-0102-0, (пр. Р. Бикс)
- „Черни дупки, бебета вселени и други есета“ (1993), София: Наука и изкуство, 1994, ISBN 954-02-0172-1
- „Вселената в орехова черупка“ (2001)
- „На раменете на гигантите. Най-значимите текстове в историята на науката“ (2002)
- „По-кратка история на времето“ заедно с Ленард Млодинов (2005), в София: изд. Бард, 2007, ISBN 978-954-585-766-9 (пр. И. Златарски)
- „Великият дизайн“ (2010) съавтор Ленард Млодинов, София: изд. Бард, 2012, ISBN 978-954-655-213-6 (пр. В. Божинов)
Забележка: Книгата „Теорията на всичко“ е сборник от лекции на Стивън Хокинг, за издаването на който авторът не е давал разрешението си.
- Книги за деца в съавторство с дъщеря му Луси
- „Джордж и синята луна“
- „Джордж и неразбиваемият код“
- „Тайният ключ на Джордж за Вселената“
- „Джордж търси съкровища в Космоса“
- „Джордж и Големият взрив“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Stephen Hawking: 'No hay ningún dios. Soy ateo' // 21 септември 2014 г. Посетен на 12 август 2023 г. (на испански)
- ↑ Stephen Hawking's Thoughts on Atheism, God and Death // 14 март 2018 г. Посетен на 12 август 2023 г. (на английски)
- ↑ Робърт Бруен, Кратка история на Лукасовата катедра Архив на оригинала от 2012-08-24 в Wayback Machine., 1995
- ↑ Стивън Хокинг, A brief history of mine, архив на оригинала от 12 юни 2007, https://web.archive.org/web/20070612020148/http://www.hawking.org.uk/about/aindex.html, посетен на 15 юни 2007
- ↑ / Луси & Стивън Хокинг, Тайният ключ на Джордж за Вселената; [прев. от англ. Вихра Манова; ил. Гари Парсънс] (George's secret key to the universe) София: Ciela, 2010; ISBN 978-954-28-0850-3; вж. (англ.)USA Today – Стивън Хокинг пише книга за деца
- ↑ The Singularities of Gravitational Collapse and Cosmology, Stephen Hawking and Roger Penrose, PRSL, A314, 529 – 548
- ↑ Stephen Hawking, Disability – My Experience with ALS, архив на оригинала от 20 декември 2008, https://web.archive.org/web/20081220024426/http://www.hawking.org.uk/text/disable/disable.html, посетен на 15 юни 2007
- ↑ а б в Aaron Saenz. How Does Stephen Hawking Talk? // Singularity Hub, 3 май 2010. Посетен на 10 август 2010. (на английски)
- ↑ Physicist Stephen Hawking dies aged 76 // BBC News, 14 март 2018. Посетен на 14 март 2018.
- ↑ Professor Stephen Hawking dies aged 76 // Nine News Australia, 14 март 2018. Посетен на 14 март 2018.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Джеймс Лайтхил | → | Лукасов професор (1979 – 2009) | → | Майкъл Грийн |
|
- Британски астрофизици
- Английски математици
- Английски астрономи
- Английски физици
- Популяризатори на науката
- Възпитаници на Оксфордския университет
- Учени в Кеймбриджкия университет
- Членове на Националната академия на науките на САЩ
- Членове на Британското кралско научно дружество
- Командори на Ордена на Британската империя
- Британски академични гребци
- Английски спортисти
- Родени в Оксфорд
- Починали в Кеймбридж