Яребица (област Силистра)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Яребица (Област Силистра))
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Яребица.

Яребица
Общи данни
Население 1 324 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 23,724 km²
Надм. височина 173 m
Пощ. код 7691
Тел. код 08549
МПС код СС
ЕКАТТЕ 87504
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   - кмет
Дулово
Юксел Ахмед
(независим)
Кметство
   - кмет
Яребица
Сертел Кьосе
(ДПС)

Яребица е село в Североизточна България. То се намира в община Дулово, област Силистра.

География[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

До 1942 г. селото носи името Чилер[1]. Основано е към 50-те години на 16-тия век. Намира се на 15 км на югозапад от град Дулово. От преданията, разказите и други източници се установява, че на мястото на селото първоначално имало гора. Днешният център и сегашният парк представлявали една широка поляна вътре в гората.

Керваните, пътуващи от град Айтос и околните села за гр. Силистра, тук пускали добитъка и правили отдих по няколко дена. На тях им харесала местността, самият въздух, изобилието от яребици, едновременно подходящо е било и за лов. И така се смята,че образуването на селото станало към 50-те години на 16-тия век и началото на 17-тия век.

За първоначални създатели се смята родът на Али Бейовите от Молла Хасанови и от семействата на въпросните кервани. Селото първоначално е носело името Чиллер. (от луничките на Яребицата)

На запад от Яребица, на около 2-3 км, съществувало друго село - Юртлук. Дълго време са живели като добри съседи. Част от жителите на село Юртлук са настанени в село Капаклъ, сега Слатина, където са открили водоизточници.

Юурт - означава дворно място, село и родина. Произлиза от татарско название. Самият Юртлук се предполага, че е съществувал до края на 18-тия век. Животът при тях е бил малко по-особен, повечето от жителите пиели вода от специално направените гьолове, заградени от четири страни от плет и от дъски, такова название носи гьолът "Тахталъ гьолджук". По-заможните домакинства носели вода от Силистра. Селяните взаимно са си посещавали сватбите и вечеринките, сключвали бракове и др. От източници се предполага, че там са живеели еничарски семейства. Може би след упадъка на Османската империя и разтурването на Еничарския корпус е изчезнало и самото село.Там, където е било селото, e залесено с акациева гора.

В началото на 17-тия век броя на семействата в Яребица достигнали около 40 - по-будните от родоначалниците решили, че домакинствата вече достигнали на брой 40 и трудно може да се живее в това село. Жителите на Яребица направили няколко опита за да открият вода, обаче без успех. По-късно при разширяване на обработваемата земя, в местността "къзъл бурун" - аленият нос, днешното село Руйно - един от жителите на Яребица при обедната почивка легнал да си почива под един черен дъб. Сънува, че някой му казва, че ако копаят под дъба, ще изкарат вода. И така се осъществява дълго очакваната мечта на селото. Изкарали вода и кладенецът бил кръстен на името на дъба, Кара Пелит. По-късно в околностите са били изкопани и други кладенци.

Икономически селото до началото на 19-тия век е било примитивно и аграрно ориентирано. Тук царувало дървеното рало, някои домашни потреби се закупували от град Силистра, като газ, сол, съдове и др. стоки от първа необходимост.

Повечето семейства притежавали по 5-6 и повече крави или биволи, и други видове животни - овце, коне, кози. През първото десетилетие на 19 век е бил отворен първият магазин от арменци, дошли от Шумен. Първият магазинер е бил българинът Еню Георгиев, който е бил жестоко ограбен от бандити през 1917 година.

Населението на селото до началото на 19-тия век е било напълно неграмотно, най-голям културен и просветителен център е била джамията, начело с ходжата, който единствен знаел да чете и пише. Към джамията са били построени класни стаи, в които подрастващото поколение изучавало ислямската религия. Изтъкнати ходжи са били Юмер Юсуфов Хатибов, Делинин Мехмед Бератлъ и др.

След Освобождението на България от 1878 до 1913 година кметове са били: Осман Ахмедов Топалов и Сюлейман Мъстъш.

През Балканската война румънците превзели Добруджа и така продължило до 1916 година. През тяхното тригодишно управление на власт били свирепият Хамиш, който е бил караулин на селото, и Хюсеин Коч. Тяхната дейност е свързана със съдействие на властта по събирането на данъци, такси от населението, ремонти на пътища, на гъолове, на кладенци и други. С идването на многопартийния режим, Авресканите губят изборите и на власт идва партията на Либералите. През тяхното време кмет е станал Мехмед Молла. След като те губят изборите, печелят Националистите, тогава като кмет 4 години и като помощник кмет 3 години са издигнати Мехмед и Мехмедов. До 1940 година на селото кметове са били също Мехмед Мюзення Джон, Мехмед Салиев и Мехмед Бозаджи.

През 1935 година е било построено днешното училище, тогава кмет е бил Мехмед Джон от с. Зарица, а джамията е била построена от дряновските майстори.

От 1940 до 1944 година, животът е бил много тежък, съгласно Крайовския договор Добруджа е била отстъпена на България. Поради бедността хората нямали средства да издържат учениците си в горните класове. През учебната 1947-1948 година се открива първото основно училище. До 1940 година село Яребица е била централна община, съставена от с. Зарица и с. Руйно. През месец септември 1955 година се образува ТКЗС в селото, за председател е избран Осман Бозаджиев. Отначало в с. Яребица е имало и други народности: арменци, румънци и други.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В село Яребица се намира най-старата джамия с уникален външен вид.

Други[редактиране | редактиране на кода]

В село Яребица предимно се занимават със земеделие. Произвеждат се пшеница, чубрица, тютюн, билки. В селото се намира голяма сливова градина от 800 дка.Земята се обработва и стопанисва предимно от двете кооперации в селото и някои земеделски производители.В селото съществуват и няколко животновъдни ферми с по около 15-20 крави. В селото работят три шивашки цеха,които осигуряват работа на около 200 жени от селото и района. В селото има и монтиран банкомат на ПИБ.

Залив Яребица на остров Смит в Антарктика е наименуван на селото.[2][3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 12 (УНИ-Я), ИК "Труд", София 2012, ISBN 978-954-8104-34-0, стр. 4939.
  2. Справочник на българските географски имена в Антарктика. Комисия по антарктическите наименования. София, 2015.
  3. Yarebitsa Cove. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.