Състрадание
Състраданието е чувство на емпатия, предизвикана от чуждата болка или страдание (от там и съ-страдание, съпреживяване на чуждото страдание). По-силно от съчувствието, това чувство създава активно желание да се облекчи страданието на другите, то подтиква към желание за помощ.
Състраданието е израз на любов и симпатия. Състраданието съдържа и е израз на алтруизъм, грижа за другите. Състраданието има своя емоционална страна, въпреки че, когато се основава на мисловни понятия като безстрашие, справедливост и свобода, то може да се приеме за рационално по природа и неговото прилагане се разглежда като дейност, основана върху трезва преценка. Но като чувство по-силно от емпатията, един от аспектите на състраданието, например, се отнася до количествено измерение на индивидуалното състрадание, според негоите аспекти, тъй като то притежава качества като „дълбочина“, „жизненост“ и „страст“. В етически аспект така нареченото „Златно правило“ става ключов принцип на състраданието: Дръж се с другите така, както би искал те да се държат с теб [1]. Състраданието заема важно място във философията и етиката, и се смята за една от най-великите добродетели в повечето религии.
Състраданието във философията[редактиране | редактиране на кода]
- Шопенхауер
Състраданието е основна тема в етиката на Шопенхауер. Според него състраданието има интуитивна природа [2]. В своята книга On the Basis of Morality (Über die Grundlage der Moral) той казва, че моралността може да бъде базирана единстено на състраданието [3]. Шопенхауер отхвърля егоизма и приема, че в състраданието си състрадаващият изпитва страдание аналогично на страдащия и в това се стреми да отмахне страданието (му).
- Аз все пак го изпитвам в него, чувствам като мое, но не вътре в мен, а в другия... Но това предполага в определена степен, че аз се идентифицирам с другия, и в резултат бариерата между его и не-его е премахната….(On the Basis of Morality)
Състраданието в религиите[редактиране | редактиране на кода]
Будизъм[редактиране | редактиране на кода]
| „ | Състрадание е това, което прави сърцето на добрите да се вълнува от болката на другите. Това премахва болката на другите и за това е наречено състрадание. Наречено е състрадание и защото то приютява и прегръща, тези които страдат и изпитват тъга или са в беда.[4] | “ |
Далай Лама казва:
| „ | Ако искаш другите да са щастливи, практикувай състрадание. Ако искаш ти да си щастлив, практикувай състрадание. | “ |
Индуизъм[редактиране | редактиране на кода]
В различните традиции на индуизма, състраданието е наречено daya и е основна ценност в индуизма.[5] Важността на състраданието е посочена във Ведите, свещени текстове, датиращи от 1500 г. пр.н.е.
Централна концепция, която е свързана със състраданието в индуизма е тази за ахимса или непричиняването на страдание на другите, непричиняването на вреда.
Ислям[редактиране | редактиране на кода]
В мюсюлманската традиция божествените черти са милосърдие и състрадание или на арабски: Rahman и Rahim. Всяка от 114 глави на Корана започват със стиха: „В името на състрадателния и милосърден Бог“.[6] Например закат е данъчна такса за помощ на бедните и тези в нужда, която е задължителна за всички мюсюлмани, които са достатъчно богати, за да могат да помагат с нея (9:60).
Християнство[редактиране | редактиране на кода]
Според схващанията на православието и католицизма, състраданието е смятано за основна християнска добродетел и като такава е свързана с любовта и милосърдието [7]. Светците в православната и католическата църкви, протестантите се разграничават от техния начин на служение и поклонение, са "изпълнени" със състрадание и любов към хората и облекчават техните страдания.Като светците, според схващанията на двете групи вярващи, помагат на душата да се качи при Бога след смъртта на човек. Според протестантските християни човек определя, къде ще отиде душата му, с живота си на земята и след смъртта му, душата отива директно в ада или небесното царство. Всеки сам е отговорен за себе си!
Юдаизъм[редактиране | редактиране на кода]
В юдаизма Бог е състрадание и е извикван като Баща (отец) на състраданието[8] и за това Raḥmana или състрадателни, става обичайното описание на неговите думи, които биват открити за хората.[9] Библейската концепция на състраданието е чувството като на родител към дете.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях“ Матей 7:12
- ↑ Емилия Минева, Историко-философска мозайка от XIX век, стр. 200
- ↑ An introduction to Schopenhauer's ethics: compassion
- ↑ Download Digital Buddha Vacana
- ↑ Definition of daya
- ↑ Южнокалифорнийски университет
- ↑ [http://www.pravmladeji.org/node/130 Според протестантските християни състраданието е неразделна част от живота на всеки вярващ. Сърцето на всеки, подобно на Исус, трябва да състрадава с другия до теб. Божието сърце е и състрадателно, освен останалите качества на Бог. Любовта,състраданието и милостта са взаимно свързани. При протестантските християни се приемат по-скоро, като качества на личността, които всеки търсещ Бога, може да получи. Докато в православието и католицизма се приема като добродетел, която трябва я имаш и проявяваш.
- ↑ Lampert K., Traditions of Compassion: From Religious Duty to Social Activism, Palgrave-Macmillan, 2006; ISBN 978-1-4039-8527-9
- ↑ The Jewish Encyclopedia
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Compassion“ и страницата „Mitleid“ в Уикипедия на английски и немски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
