III Обикновено народно събрание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Заключителният етап от изглаждането на зданието на Народното събрание, 1882-1883 г.

Третото Обикновено народно събрание заседава в сградата на Мъжката гимназия в София - ъгъла между ул. „Московска“ и „Дунав“.

На събранието присъстват 47 народни представители.

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

История[редактиране | редактиране на кода]

Избори[редактиране | редактиране на кода]

III ОНС се открива на 10 декември 1882 г. след проведените избори през ноември 1882 г. По нов закон приет преди изборите, броят на народните представители е намален до 47 (от 307 в предишното НС) и се въвеждат условия за по-високо образование и двустепенни избори. Тези промени са в помощ на Консервативната партия, която печели мнозинството в събранието[1].

Разпускане[редактиране | редактиране на кода]

Причините за разпускането му са постигнатото споразумение между консерваторите и част от либералите за преодоляване на политическата криза, възтановяване на Търновската конституция и формиране на коалиционен кабинет. Изработен е проект за промяна на Основния закон в консервативен дух, обхващащ разширяване правата на княза в управлението, имуществен и образувателен ценз на избирателите, двукамерен парламент и други.

Сесии[редактиране | редактиране на кода]

  • I редовна – 10 декември 1882 – 13 февруари 1883
  • II редовна – 4 септември – 25 декември 1883

Бюро[редактиране | редактиране на кода]

Председатели[редактиране | редактиране на кода]

Подпредседатели[редактиране | редактиране на кода]

Законопроекти[редактиране | редактиране на кода]

  • Закон за тържищата[2]
  • Закон за лозята, поземления данък и спиртните питиета [3]
  • Закон за обработането на мака и добивания от него афион[4]
  • Закон за лозята (поземлен данък данък на спиртните питиета)[5]
  • Закон за преобразуване на десятъка в даждие от пари[6]
  • Закон за амнистията на всички ония лица, които са осъден или които се намират по съдебно следствие за политически престъпления[7]
  • Наказателен закон за престъпленията по печата[8]
  • закон за пожарите по села, махали, колибите и по-малките градове, които се занимават преимуществено със земеделие[9]
  • Закон за правата на общинските кметски наместници[10]
  • Закон за развитие на родната ромишленост[11]
  • Закон за градското право (данък „октроа“)[12]
  • Закон за държавния печат[13]
  • Закон за бирниците по събиране на преките данъци
  • Закон за изменение на Конституцията[14]
  • Закон за избиране на представитеите във Великото народно събрание и в ОНС[15]
  • Закон за железния път Свищов-София[16]
  • Закон за замяната на десятъка с паричен данък[17]
  • Закон за горите[18]
  • Закон за общинити и градското управление[19]
  • Закон за черкезките и татарските земи[20]
  • Закон за престъпните деяния срещу особата на Негово Величество Княза[21]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“, Книгоиздателска къща „Труд“, С., 2008 г., с. 428-429 ISBN 954-528-790-X
  2. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 17 от 15 февруари 1883 г.
  3. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 24 от 3 март 1883 г.
  4. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 17 от 15 февруари 1883 г.
  5. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 17 от 15 февруари 1883 г.
  6. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 17 от 15 февруари 1883 г.
  7. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 106 от 4 октомври 1883 г.
  8. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 136 от 17 декември 1883 г.
  9. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 136 от 17 декември 1883 г.
  10. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 137 от 20 декември 1883 г.
  11. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 138 от 22 декември 1883 г.
  12. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 140 от 29 декември 1883 г.
  13. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 141 от 31 декември 1883 г.
  14. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 133 от 10 декември 1883 г.
  15. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 136 от 20 декември 1883 г.
  16. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 16 от 18 февруари 1884 г.
  17. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 1 от 5 януари 1884 г.
  18. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 2 от 10 януари 1884 г.
  19. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 2 от 10 януари 1884 г.
  20. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 17 от 23 февруари 1884 г.
  21. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 41 от 4 май 1884 г.