Petromyzon marinus

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Petromyzon marinus
Sea Lamprey fish.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Cephalaspidomorphi Миноги
разред: Petromyzontiformes Миноги
семейство: Petromyzontidae Миноги
род: Petromyzon
вид: P. marinus
Научно наименование
Уикивидове Petromyzon marinus
Linnaeus, 1758
Синоними[2]
  • Ammocoetes bicolor Lesueur, 1818
  • Batymyzon bairdii (Gill, 1883)
  • Lampetra marina (Linnaeus, 1758)
  • Oceanomyzon wilsoni Fowler, 1908
  • Petromyzon adriaticus Nardo, 1847
  • Petromyzon americanus Lesueur, 1818
  • Petromyzon bairdii Gill, 1883
  • Petromyzon concolor (non Kirtland, 1840)
  • Petromyzon lampetra Pallas, 1814
  • Petromyzon maculosus Gronow, 1854
  • Petromyzon marinus dorsatus Wilder, 1883
  • Petromyzon marinus unicolor Gage, 1928
  • Petromyzon maximus Cuvier, 1816
  • Petromyzon nigricans Lesueur, 1818
  • Petromyzon ruber Lacepède, 1800
Petromyzon marinus в Общомедия

Petromyzon marinus е вид безчелюстна риба от семейство Миноги (Petromyzontidae).[2][3] Видът не е застрашен от изчезване.[1]

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Разпространен е в Албания, Алжир, Белгия, Босна и Херцеговина, Великобритания, Германия, Гибралтар, Гренландия, Дания, Египет, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Канада, Латвия, Либия, Литва, Малта, Ман, Мароко, Мексико, Монако, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Русия, САЩ, Словения, Сърбия, Тунис, Турция, Фарьорски острови, Финландия, Франция, Хърватия, Швейцария и Швеция.[1]

Обитава крайбрежията и пясъчните и скалисти дъна на сладководни и полусолени басейни, океани, морета, заливи, реки, потоци и канали. Среща се на дълбочина от 0,4 до 2100 m, при температура на водата от 2 до 16,6 °C и соленост 8,9 — 35,8 .[4]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

На дължина достигат до 1,2 m, а теглото им е не повече от 2500 g.[4]

Продължителността им на живот е около 11 години. Популацията на вида е стабилна.[4]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((en))  Petromyzon marinus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 1 February 2015.
  2. а б Petromyzon marinus (Linnaeus, 1758). // Catalogue of Life: 2015 Annual Checklist. Посетен на 4 June 2015.
  3. Petromyzon marinus (Linnaeus, 1758). // Integrated Taxonomic Information System. Посетен на 1 February 2015.
  4. а б в ((en))  Petromyzon marinus (Linnaeus, 1758). // Encyclopedia of Life. Посетен на 2 June 2015.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hardisty, M.W.. Petromyzon marinus (Linnaeus 1758).. p. 94-116. In J. Holcík (ed.) The Freshwater fishes of Europe. Vol. 1, Part 1. Petromyzontiformes., 1986.
  • Renaud, Claude B.. FAO Species Catalogue for Fishery Purposes, No. 5. 2011. с. vi + 109.
  • Murdy, Edward O., Ray S. Birdsong, and John A. Musick. Fishes of Chesapeake Bay. Washington, DC, USA, Smithsonian Institution Press, 1997. ISBN 1-56098-638-7. с. xi + 324.
  • Robins, Richard C., Reeve M. Bailey, Carl E. Bond, James R. Brooker, Ernest A. Lachner, et al.. American Fisheries Society Special Publication, no. 20. Bethesda, Maryland, USA, American Fisheries Society, 1991. ISBN 0-913235-70-9. с. 183.
  • Nelson, Joseph S., Edwin J. Crossman, H. Espinosa-Perez, L. T. Findley, C. R. Gilbert, et al., eds.. American Fisheries Society Special Publication, no. 29. Bethesda, Maryland, USA, American Fisheries Society, 2004. ISBN 1-888569-61-1. с. ix + 386.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]